- Марчела Абрашева: "Октомври 2022-ра не е ноември 2021-ва. Дано старите и новите политически елити са си научили урока
- Проф. Ивайло Дичев: Има много важни и сериозни теми, които се прикриват зад танците на Кирил Петков
Поради множеството турбуленции процентът на хората, които в последния момент решават за кого да гласуват, расте, затова и кампанията има значение, коментира социоложката Марчела Абрашева пред БНР. По думите ѝ заради това, че все още има много хора, които не са се определили, по-точни ще бъдат проучванията, които ще се направят с напредването на предизборната кампания.
По думите й инфлацията, цените, цялото пренареждане, ще определя много неща. "В България има исторически наложила се тенденция непрекъснато да се плашим. Цените бяха плашило, дори когато не бяха особено високи."
За геополитическата ориентация на страната ни в контекста на предстоящите избори Абрашева отбеляза, че според нея "вдигането на тази тема е опасно и сериозно."
"Демонстрацията в Прага е част от нещо по-голямо, което в някои европейски страни тръгна - има ли начин обществото да се солидаризира и да се опита да пести. Тази тема тук при нас изобщо отсъства. (…) В рамките на по-голямата Европа, която е уязвима, има и остават теми, които ние или поне нашите политици в рамките на тази предизборна кампания не споделят", изтъкна Марчела Абрашева.
"Октомври 2022-ра не е ноември 2021-ва. Отвъд червените линии, отвъд цялата тази психология на личните отношения, с която непрекъснато се занимаваме, въпросът стои така – дали старите и новите политически елити са научили своите уроци от последната година. А то е, че каквото е да е съотношението на силите, постарому не може да се продължава. Както и някой, който вероятно има много добри намерения и иска изцяло по своя воля по нов начин да преподреди всичко за 6 месеца - също не е възможна стратегия. Все още се усеща в изявите на всички тази идея – ако сме с 2% повече или с 5 депутата повече, ние ще можем да наложим изцяло нашия модел."
Според културния антрополог проф. Ивайло Дичев началото на предизборната кампания е отчетливо.
"Кампанията започва доста яростно. Тон за това дава служебното правителство, което се включи в тази кампания с нечуваната атака срещу предишната коалиция. Всички се чудим какво точно иска президентът Радев – дали си прави свой проект, ляво-националистически, дали някакви руски интереси обслужва, дали си отмъщава лично."
От друга страна, според него имаме сериозни политически дилеми – например много ли пари дадохме за социални разходи, ще закъсаме ли след 3 години или обратно – да се стегнем, да пазим финансовата стабилност.
"Зад темата за газа и Русия се крие нещо съвсем друго – протестните партии, протестният блок, който е доста голям в България, виждат в Русия обратното на това, което сме ние в момента. Партии има, които направо призовават да излезем от Европейския съюз", смята проф. Дичев.
"Янев се преживява като Орбан. Той казва – ще реформираме Европейския съюз, ще се противопоставим и т.н. Тоест, още една дилема – дали да чупим, да се противим, да седим в ъгъла, или обратно – да се интегрираме в големия, богат западен свят и заедно с тях да решаваме проблемите. Много важни и сериозни теми, които се прикриват зад танците на Кирил Петков…"
"Европейското единство за голямо съжаление не е много сигурно. Вътре има най-малкото една страна – Унгария, която не е много ясно на коя страна е. Но Европа е малко постмодерен конструкт, без център, политически. Никой не може да ни наложи на нас или на унгарците някакви неща. Европа е прекрасно място, културно място, но да не разчитаме тя да има някаква политическа воля, за да направи някакви неща. По-скоро атлантическото семейство е движещо", подчерта културният антрополог
Според него "цялата работа в момента при нас като общество е да разберем, че трябва да направим крачка отвъд – запазвайки идеологическите си пристрастия, да позволим на тези партии да взаимодействат. Влизаме в момент, в който да се замислим "управляема ли е България", обобщи Дичев.