Пандемията от Covid-19, ограничителните мерки и накъсването на веригите на доставки внесоха значителни промени в икономическия цикъл. Публикуваните тази седмица предварителни данни за инвестиционната активност обаче потвърждават извода, че шокът е бил кратковременен, а много предприятия са се върнали към разширяване на дейността си след отпадането на ограниченията както в България, така и в основните външни партньори на страната.
От гледна точка на общата стойност на преките чуждестранни инвестиции с натрупване в края на годината в нефинансовия сектор, кризата от 2020 г. няма никакъв ефект. Дори и през нея фирмите продължават да добавят нови инвестиции, като според предварителните данни за 2021 г. чуждите инвестиции достигат 28,1 милиарда евро, спрямо 24,9 милиарда евро през 2018 г. От гледна точка на ПЧИ криза практически отсъства.
Динамиката на чуждите инвестиции в отделните сектори до голяма степен следва измененията в добавената стойност. През 2020 г. се наблюдава значителен ръст на международните капитали в строителството до 645 милиона евро при 557 милиона евро година по-рано, следван от спад дори под предкризисните нива през 2021 г. Същевременно основните сектори, където са съсредоточени чуждите инвестиции бележат постоянен ръст, до 12,2 милиарда евро в индустрията без строителство, 6,2 милиарда евро в търговията, туризма и транспорта и 3,3 милиарда евро в професионалните и административни дейности.
Сходна динамика се наблюдава и при разходите за придобиване на ДМА, които растат от 21,9 милиарда лева през 2019 г. до 23,2 милиарда лева през 2020 г. Предварителните данни за 2021 г. дори сочат спад до 23,1 милиона лева спрямо годината на най-сериозни ограничения и икономическа несигурност. И тук няма белег за значително влияние на кризата върху инвестиционната дейност.
За разлика от временния спад на чуждите инвестиции в строителството през 2021 г., такъв не се наблюдава при общите разходи за придобиване на дълготрайни активи, които за първи път през последното десетилетие надхвърлят 2 милиарда лева. Това отразява най-вече строителния бум в големите градове, чието забавяне започна едва през 2022 г. със значително поскъпване на материалите. Интересна е динамиката в сектора на търговията, транспорта и туризма, където 2020 г. отбелязва пик на разходите за ДМА от над 7,5 милиарда лева – далеч от характерните за периода преди това нива от около 5 милиарда лева годишно. Големият ръст най-вероятно е движен от преместването на голяма част от търговията онлайн и свързаните с нея промени в логистиката. Прави впечатление също, че инвестиционните разходи в индустрията още не са стигнали своите предкризисни равнища от над 6 милиарда лева годишно, въпреки че през 2021 г. има увеличение спрямо предходната година.
Предварителните данни потвърждават извода за много слабо въздействие на кризата от 2020-21 г. върху дългосрочните инвестиционни намерения на предприятията, въпреки безспорно по-слабата обща икономическа динамика. Запазването на инвестиционната активност от своя страна обяснява и бързото възстановяване на българската икономика след тримесечията на спад на БВП през 2020 г., както и обуславя относително добрата икономическа позиция преди началото на войната в Украйна.
(От седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика)
