Журналистката Богдана Лазарова, която е сценарист и режисьор, намира три снимки на полицая от времето след 1944 г. и хора, които го помнят
Царският полицай Никола Гешев, шеф на отделение “А” - политическата полиция, която преследва нелегалната тогава Българска комунистическа партия, е живял до смъртта си през 1970 г. в България. Бил е учител в пазарджишкото село Виноградец - тази сензационна версия представя разследващата журналистка Богдана Лазарова в авторския си документален филм за БНТ.
Той е в две части по 54 минути - “Паяжината на Гешевъ” и “Загадката на Гешевъ”, и започва от датата на изчезването на полицейския началник - 9 септември 1944 г. Във филма говорят свидетели, които го помнят от времето след това до смъртта му.
Богдана Лазарова разказва пред “24 часа” как стига до следата за Гешев.
- Г-жо Лазарова, какво се е случило с царския полицай Никола Гешев? Версията, която показвате във филма си, е коренно различна от всичко, което се знае досега.
- Никола Гешев за последно е видян на 9 септември 1944 г. И изчезва. Три са основните версии за съдбата му след това.
Първата - че е убит при границата в района на Свиленград при опит да избяга в Турция на 9 септември 1944 г. После се оказва, че тази версия е измислена от Държавна сигурност. Най-голямото потвърждение е, че самата ДС го издирва по целия свят в досието “Овен”.
Втората, че е убит при Куклен чешма южно от Пловдив на 9 септември 1944 г. Съдейки по издирването му, очевидно и тази версия не е вярна.
Третата е, че е останал жив. И тук слуховете го изпращат по целия свят – Турция, Египет, САЩ, Канада, Аржентина и Бразилия, но най-често в Мюнхен, където се твърди, че
завършил живота си в охранявано имение
Държавна сигурност е държала под наблюдение близките му и е проверявала всеки слух за местонахождението му. И всички са се оказали неистински. Така след 20 години издирване през 1960 г. ДС прекратява търсенето, защото не може да се намери никаква информация за него.
Според фактите, които изнасям във филма с много свидетелски показания на хора, които го помнят от времето след 1944 г., три негови снимки, които съм намерила от това време, графологичен анализ и лицево разпознаване Никола Гешев не е напускал България. През цялото време е живял в пазарджишкото село Виноградец и е работил като начален учител. През всичките 26 години, докато е живял там, не е имал къща и собственост, живял е първоначално в общежитието към училището, после в къща под наем. Починал е през 1970 г. и е погребан в селото. Със себе си е довел жена като своя съпруга, която обаче с никого не е контактувала. Веднага след погребението му в селото пристигат 3 коли и я отвеждат нанякъде. Открих, че е закарана в дома за хора с психични увреждания в село Бистрилица, община Берковица, тогава Михайловградско, сега област Монтана, където умира 8 години по-късно.
- Каква е паяжината на Гешев, както сте озаглавили първата серия на документалния си филм?
- Това е мрежата му от агенти, с които той е работил и е постигнал такива успехи, заради които и досега казват, че е полицай №1 на България. Както знаем, той е имал агенти нависоко в Централния комитет на нелегалната Българска комунистическа партия и два пъти е разбивал този ЦК. Знае се, че със своите 196 лични агенти само той е държал връзка и само той е знаел имената им. Говори се, че сред тях са лидерите на комунистическата държава – Тодор Живков, Трайчо Костов, Мирчо Спасов, Цола Драгойчева. Има дори съмнения, че Григор Шопов, дясна ръка на Тодор Живков и несменяем шеф на Държавна сигурност цели 30 години, е бил негов агент. По думите на участници във филма Никола Гешев е работил и поне с 2 чужди разузнавания – британското и съветското. Той безспорно е разполагал с огромна информация. Още от Сталинградската битка през 1943 г. е бил наясно с обрата в хода на войната и е знаел какво ще се случи в България.
Имал е повече от година, за да организира изчезването си
и легендирането си. Архивът му не е намерен и до днес.
- Каква е загадката му, която разкривате във втората серия?
- Всъщност загадките са две. Първата е какво се е случило с него след изчезването му на 9 септември 1944 г. Това вече се разбира от журналистическото ми разследване във филма. Втората и по-важна загадка е обаче къде е архивът му и дали наистина ръководителите на комунистическата държава са били негови агенти. Тя остава неразкрита. Ако някой ден се разбере кои са агентите му и се потвърди, че тези ръководители на държавата са били негови агенти, това би пренаписало историята на България.
- Къде са архивите му, стигнахте ли до тях?
- Участници във филма твърдят, че той е изнесъл архива си още през юли 1944 г. и го е изпратил в посолството на Великобритания в Турция, където архивът е престоял 4 години до 1948 г. Тогава Ким Филби идва по назначение в посолството и намира архива му. Преди да го изпрати в Лондон, го предава в Москва, където действат светкавично и превербуват всичките му агенти. Аз обаче смятам, че е възможно да няма точно такъв архив, какъвто си представяме, тъй като всичко е било в главата му и единствено той е знаел имената на всичките си агенти. Точно затова самият той представлява интерес за ДС.
- Коя е жената до Гешев?
- Това е друга от загадките в този филм. Двамата са живели под фалшиви имена. Проверих в регистрите на 3 общини и дори в църковните регистри – не са се раждали деца с такива имена и няма данни за такива лица. Докато Гешев е пристигнал с назначение от Просветата в Пловдив
под фалшивото име на даскал Васил Саламанов,
то за жената, която е вписана в смъртния акт като Василка Саламанова, няма абсолютни никакви сведения. Дори хората от селото не са знаели първото ѝ име – наричали са я Саламаница. А тя с никого не е контактувала и не е излизала от вкъщи. Би трябвало да е от Пещера, но там данни за такова лице няма. Идентификацията ѝ е много трудна. Има известни съвпадения и би могло да се окаже, че той е успял да спаси съпругата си Веселина Гешева и да я вземе със себе си. Смъртните актове на Никола и Веселина Гешеви са издадени повече от 20 години след изчезването им през 1944 г., и то въз основа на съдебни дела за изчезнали лица.
- Какво ви провокира да започнете да търсите информация за полицая?
- Всъщност знам, че е останал в България, от 12 години. Още тогава един човек ми разказа, че през 1968 г. е пътувал във влака София - Стара Загора в едно купе с този човек, за когото твърдеше, че е Гешев, който слязъл на гара Пазарджик. Тогава това ми звучеше като измислица. Миналата година реших да проверя тази версия и за мой късмет намерих живи хора, които го помнят и разказват за него и жена му. Той се е пазил да не бъде сниман и да не пише никъде, да няма неговия почерк в училищните книги, за да не бъде разпознат. Но аз успях да открия на две места подписа му и 3 снимки.
- Кое от всичко, което научихте покрай филма, ви изненада най-много?
- Първоначално исках да забавя филма и да организирам сравнителна ДНК експертиза за родство, която би доказала 100% дали даскалът Саламанов и Никола Гешев са едно и също лице. Оказа се, че ексхумацията няма никаква законова регламентация и се прави единствено по разпореждане на прокурор при наличието на висящо досъдебно производство, каквото в случая няма, или по искане на наследници, каквито даскалът под фалшивото си име не е имал. Такава експертиза би могла да се направи единствено ако държавата реши да провери всички събрани от мен факти и да намери начин за извършване на проверката.