Столетницата загуби 687 673 симпатизанти от 2017 г., ГЕРБ - 550 736, ИТН за месеци - 408 086
Новите играчи печелят с около 650-675 хил. електорат, но се стопяват бързо
Месец остава до парламентарния вот на 2 октомври - със сигурност един от най-непредсказуемите в българската изборна история.
Коя от претендентките за властта ще спечели най-високо доверие да управлява държавата в серията кризи, които я разклатиха и предстоящата зима на студено? Социолозите са скептични след скандалите около газа и разломите сред партиите и не виждат нито бъдещи стабилни мнозинства, нито воля за коалиции.
Дали ускорената загуба на електорат на всеки, стигнал лидерското място
на последните три парламентарни вота през 2021 г. , няма да подскаже какво може да се случи на 2 октомври? “24 часа” изчисли колко гласове спечелиха и колко загубиха партиите на последните 4 парламентарни вота, три от които миналата година.
Ако ГЕРБ триумфира на парламентарните избори през март 2017 г. с първи резултат от 1 147 292 гласа или 33,5% електорален дял сред отишлите до урните, в следващите три парламентарни избора през 2021 г. се разделя с 550 736, или малко над половин милион избиратели.
Най-голяма загуба понася ГЕРБ на изборите на 4 април 2021 г., когато запазва лидерското си място с 837 707 бюлетини в урните, но остава без 309 585 свои симпатизанти. Следващите два предсрочни избора през юли и ноември 2021 г.
откъсват от електората му приблизително толкова
На 11 юли за ГЕРБ гласуват 642 165 избиратели или 23,51% от гласуващите - със 195 542 по-малко в сравнение с априлските избори същата година. Доскоро управлявалата партия тогава отстъпи първото място на “Има такъв народ”, от което я деляха 15 664 гласа.
Четири месеца по-късно на вота през ноември ГЕРБ спечели 596 456, или 22,74% от гласовете, или със 145 709 гласа по-малко от предходния вот. Новата формация “Продължаваме промяната” печели изборите на 16 ноември 2021 г. с 673 170 гласа. За да бъде победител, на ГЕРБ ѝ трябваха още 86 614 гласа.
БСП беше втора на изборите през март 2017 г. с 955 490 бюлетини в урните. На априлските избори миналата година червената столетница спечели 480 146 гласа, а на тези през юли - 365 695.
На последните парламентарни избори през ноември 2021 г. гласовете за БСП стигнаха 267 817, което я направи четвърта сила. За 4 години загубата на БСП възлезе на 687 673 души
- малко под тази цифра бяха гласовете за ИТН на 11 юли
и за “Продържаваме промяната” на 16 ноември 2021 г.
“Има такъв народ” влезе с неочакван и от самите тях резултат в българската политика. На 4 април партията на Слави Трифонов привлече 565 014 избиратели и закова резултат от 17,66%, с който измести БСП от второто място. На предсрочния вот през юли формацията на Слави задмина ГЕРБ с малко над 15 хиляди гласа и стигна лидерското място с 657 829 гласа, или 24,08% резултат.
За да се срине до пета сила
с 9,52% вот, или 249 743 гласа четири месеца по-късно на изборите на 16 ноември 2021 г.
За целия изборен цикъл миналата година “Има такъв народ” загуби 408 086 симпатизанти, показват изчисленията на “24 часа”.
Най-новите управленци “Продължаваме промяната” спечелиха ноемврийските избори миналата година с 673 170 гласа, или 25,67%. Изборите на 2 октомври ще покажат дали ще понесат съществени загуби след 7-те им месеца на държавното кормило.
Подкрепата за техните бивши коалиционни партньори от “Демократична България” следва подобна на ИТН крива. На 4 април печелят 302 280 гласа или 9,45% вот, на 11 юли вдигат резултата си до 12,64% или 345 331 гласа, а на ноемврийските избори резултатът им спадна двойно до 166 968 и стигна едва 6,37% електорален дял. От 4-а сила през юли станаха 6-а.
Подкрепата за едни от най-опитните парламентарни играчи - ДПС, е сравнително равномерна. През 2017 г. ДПС влиза в парламента четвърта с 9,2%, или 315 976 гласа. През април 2021 г. за ДПС гласуват 336 306 избиратели, или 10,51%. Най-слабо се представя движението на Доган на юлските избори - 292 514, но електоралният му дял е същият като този през април - 10,71%. На вота през ноември, на който беше отбелязана най-ниската избирателна активност за целия преход, за ДПС гласуваха 341 000 избиратели, или 13%, с което ДПС стана трета сила в парламента.
“Възраждане” успя да прескочи 4-процентната бариера със 127 568 гласа и резултат 4,86% на 16 ноември миналата година.
Под чертата обаче останаха “Изправи се, мутри вън”,
които на двата вота през април и юли 2021 г. спечелиха съответно 150 940 (4,72%) и 136 885 (5,01%) от гласовете.
Извън парламента се оказаха и коалираните “Обединени патриоти”, които през 2017 г. събраха 318 513 гласа. След като коалицията НФСБ и ВМРО се разпадна, през ноември 2021 г. ВМРО-БНД спечели 28 332 гласа, а НФСБ - 8 584.
“Воля” имаше същата съдба - от 145 637 гласа, които спечели през 2017 г., стигна 7067 гласа на ноемврийските избори за парламент миналата година.
