Нека се намалят възможностите за изнасяне на печалби към офшорки. И защо петролният бизнес получава компенсации за тока?
Министерството на финансите представи предварителна средносрочна прогноза за периода 2023 - 2025 г. Според нея, ако не се вземат мерки, през следващата година дефицитът в бюджета ще достигне 6,8% и държавата ще има нужда от 15 млрд. лв. дългово финансиране. Съответно, ако нищо не се направи, това ще продължи и през следващите години, като резултатът ще е удвояване на държавния дълг до 40% от БВП.
Това представяне напомня един друг подобен случай преди близо две десетилетия. Тогава, през август 2003 година, министърът на финансите Милен Велчев
подаде оставка с мотив “недостатъчната подкрепа
за продължаване на консервативната фискална политика”. И тогава исканията за разходи бяха толкова големи, че не можеха да се поберат във възможностите на бюджета – но в крайна сметка проблемът се разреши, а оставката беше оттеглена. Забележете, че и тогава драмата се разви през август, което не е случайно, тъй като по това време върви подготовката на държавния бюджет за следващата година.
И преди две десетилетия, и сега е трудно да разберем откъде точно идва драмата. Причината е, че липсват каквито да е детайли, на които са базирани оповестените числа. Представената “предварителна” прогноза на МФ съдържа една-единствена таблица с числа. За сравнение, нормалната средносрочна прогноза е с обем 250 страници с много детайлни данни и за икономиката, и за бюджета. Така че ще трябва да изчакаме министерството да публикува пълната средносрочна прогноза, за да разберем какво точно се случва.
Но няколко неща правят впечатление. На първо място, се очаква рязко забавяне на икономическия растеж в края на тази и през следващата година, а в същото време се очаква инфлацията значително да намалее в края на тази и особено през следващата година.
На второ място дефицитът през тази и следващите 3 години се увеличава заради намаление на бюджетните приходи като дял от БВП. Т.е. очаква се държавата да събира все по-малко приходи – дори по-малко, отколкото през кризисната 2020 г. Оттук следват големи дефицити за следващите три години и значително увеличение на държавния дълг.
Има ли изход от тази ситуация? Всъщност Министерството на финансите
не казва, че този ерен сценарий е неизбежен
Казва, че той ще се случи, ако не се вземат мерки. Но какви да са мерките? На първо място, необходими са мерки, за да се избегне негативен сценарий за икономиката с рецесия. Тук има много възможности – особено що се отнася до плана за възстановяване и еврофондовете за новия програмен период.
България разполага грубо с около 50 млрд. лв.
европейско финансиране и колкото по-бързо започне да го използва, толкова по-бързо ще има икономически ефект от него.
При увеличени рискове за рецесия трябва да се ускорят усилията за бързо изпълнение на реформите и бързо отваряне на програмите за европейско финансиране, така че да се постигне антикризисен ефект.
Тук е голяма отговорността и на служебния кабинет, който може да изготви необходимите законодателни промени, така че бързо следващият парламент да приеме необходимите реформи за отпушване на европейското финансиране. Също така служебният кабинет има пълните възможности
да отвори повече програми и проекти с европейско финансиране
Тези две неща трябва да вървят паралелно.
На второ място, не бива да се приема безкритично идеята, че бюджетните приходи неизбежно ще спадат толкова много. Инфлацията всъщност води до повече бюджетни приходи и е необходимо да се положат усилия за поддържане и повишаване на събираемостта. ОИСР и Европейският съюз подготвят мащабни промени в данъчното облагане, които ще намалят възможностите да се изнасят печалби към офшорни зони – България трябва в пълна степен да се възползва от тях и дори да се активизира преди тяхното влизане в сила. Заводи, които работят в България
трябва да си плащат данъците в България, а не в офшорки
На трето място, трябва да се прецизира свръхщедрата програма за компенсации за цените на тока за бизнеса. В България всички компании получават компенсации за тока – независимо дали са губещи от инфлацията, или печелят от нея. Един пример е петролният бизнес, който се справя чудесно в тази ситуация и реализира свръхпечалби, но въпреки това получава компенсации за цената на тока. Програмата за компенсации трябва да се концентрира върху тези компании, които наистина са пострадали – най-вече малките и средните предприятия.
Това ще спести милиарди левове
Накратко – ситуацията, представена от МФ, не е цветуща, но има много възможности да се реагира. Фокусът трябва да бъде върху мерки за стимулиране на икономиката, повишаване на събираемостта и фокусиране на компенсациите към тези бизнеси, които наистина страдат от кризата. В никакъв случай не бива да се посяга към големи държавни заеми, защото това не е изход от ситуацията, а създава много големи рискове за бъдещето.
Сградата на министерството на финансите в София
СНИМКА: “24 ЧАСА”
