По-рано този месец с мълчаливото съгласие и съдействие на Белия дом председателката на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ г-жа Нанси Пелоси направи безцеремонно посещение в Тайван, нарушавайки сериозно суверенитета на Китай, извършвайки груба намеса във вътрешните му работи и създавайки заплаха за мира и стабилността в района на Тайванския проток. Този инцидент бе планиран и провокиран от САЩ, а обстоятелствата около него са абсолютно ясни. В отговор Китай предприе необходимите умерени мерки, които са разумни и легитимни. По въпроса за Тайван трябва да бъдат ясни три основни факта:
1. В света има само един Китай, част от който са двата бряга на Тайванския проток.
Тайван никога не е бил отделна държава. В света има само един Китай и двете страни на Тайванския проток са негови части. Това е статуквото от древни времена до днес. През 1895 г. в резултат на агресивна война срещу Китай Япония принуждава правителството на Цинската династия да отстъпи острова. В Декларацията от Кайро от 1943 г. е посочено ясно, че отнетите от Япония територии, включително Тайван, трябва да бъдат върнати на Китай, като това е потвърдено и от Потсдамската декларация от 1945 г. На 25 октомври 1945 г. китайското правителство обявява “възстановяване на суверенитета над Тайван”, с което Китай де факто и де юре си връща острова. Установената през 1949 г. Китайска народна република заменя правителството на дотогавашната Китайска република в качеството му на единствената законна власт, представляваща цялата страна. Тази смяна на режима не води след себе си промяна в статута на Китай като субект на международното право, което означава, че неговият суверенитет и територия също остават непроменени. През 1971 г. 26-ото общо събрание на ООН прие Резолюция № 2758, в която се посочва ясно, че правителството на Китайската народна република е единственото законно, представляващо цялата страна, както и че не съществуват “два Китая” или “един Китай и един Тайван”. В практиката използваното от ООН наименование на Тайван е “Тайван, китайска провинция”. Правителството на Китайската народна република, естествено, в пълна степен ползва и осъществява държавния суверенитет, включително над Тайван. Историческите и юридическите факти за това, че Тайван е част от Китай, са неоспорими. Тайван никога не е бил отделна държава и неговият статут като част от Китай не може да бъде променен.
2. Всяко действие, поставящо под съмнение принципа за “един Китай”, ще срещне със сигурност решителна съпротива от страна на Пекин.
В комюникето за установяване на дипломатически отношения между Китай и САЩ от 1979 г. е посочено недвусмислено, че правителството на Китайската народна република е единственият законен представител на цял Китай, като Вашингтон се ангажира да поддържа в този контекст културни, търговски и други неофициални контакти с народа на Тайван. Г-жа Пелоси, която е третата най-високопоставена политическа фигура в държавната йерархия на САЩ, пристигна в Тайван на борда на американски военен самолет и заяви, че визитата е официална. А ръководството на управляващата в Тайван Демократична прогресивна партия дори определи визитата като значителен пробив в тайванско-американските отношения. Всичко това показва, че действията на г-жа Пелоси са съществена политическа провокация, целяща повишаване на нивото на американско-тайванския обмен. Те нарушават поетия от Вашингтон ангажимент в комюникето за установяване на дипломатическите отношения, да бъдат спазвани принципа за “един Китай”, който е широко признат в международната общност и потвърден от Резолюция № 2758 на Общото събрание на ООН, и принципът за ненамеса във вътрешните работи на други страни, залегнал в устава на световната организация. Преди повече от четири месеца Китай изрази многократно чрез различни канали и на различни нива пред САЩ негативното си отношение и отправи предупреждения срещу плановете г-жа Пелоси да посети Тайван. Нищо от това не бе чуто от американската страна, която продължи да следва своя план, нарушавайки грубо суверенитета на Китай и превръщайки се в съучастник на тайванските сепаратисти. САЩ планираха и осъществиха тази криза и те трябва да поемат пълната отговорност за нея.
Напълно естествено е Китай да даде категоричен отговор на американската провокация. Нашата позиция е справедлива, разумна и легитимна, а мерките - твърди, мощни и подходящи. Целта им е да изпратят предупреждение към инициаторите на кризата и да накажат силите, стремящи се към независимост на Тайван. Ако Китай не противостои решително на безумните, безотговорни и ирационални действия на Съединените щати, принципите на международните отношения, диктуващи уважение към суверенитета и териториалната цялост, ще се обезсмислят, ще се активизират различни сепаратистки и екстремистки сили, и завоюваните с толкова усилия мир и стабилност в региона, ще бъдат сериозно подкопани.
3. Принципът за “един Китай” е консенсус сред международната общност
Смисълът на принципа за “един Китай” е ясен и недвусмислен, а именно - в света има само един Китай и Тайван е част от него, а правителството на Китайската народна република е единственият законен представител на цял Китай. Принципът за “един Китай” е консенсус сред международната общност и общопризната базова норма на международните отношения. Той е неотменима част от световния ред след края на Втората световна война, потвърден е в Резолюция № 2758 на Общото събрание на ООН, както и е политическа основа за установяването и развитието на дипломатически отношения между Китай и останалите страни, включително България.
В последните години някои държави, начело със Съединените щати, преднамерено изопачават природата на тайванския въпрос като чисто вътрешен за Китай, използвайки като претекст концепциите за “свобода”, “демокрация”, “човешки права” и “поддържане на международния ред, основан на правила”. Това обаче е неправилно тълкуване на принципа за “един Китай” и по своята същност поставя под съмнение основополагащите принципи и норми на международното право и ред след края на Втората световна война. Китайското правителство се противопоставя и осъжда категорично подобен подход. Всеки опит да бъде оспорен принципът за “един Китай” и върховенството на международното право и ред ще срещне неизбежно противодействие от страна на световната общност и никога няма да се увенчае с успех. Над 170 държави изразиха привързаността си към принципа за “един Китай” и се изказаха срещу провокацията на Съединените щати, в това число 20 държавни ръководители, 7 заместници на държавни глави, 9 премиери, около 60 министри на външните работи и над 10 международни организации като ООН. Както се вижда, в сравнение със САЩ и малобройните им поддръжници, подкрепата за принципа за “един Китай” е далеч по-голяма.
Китайското правителство и народ са готови да си сътрудничат с всички онези приятели от целия свят, включително от България, които ценят мира и справедливостта, за да се противопоставим на думи и действия, представляващи намеса във вътрешните ни работи. Готови сме да противостоим решително на всякакви рисковани действия, които подриват мира в Тайванския проток, и защитаваме заедно принципа за “един Китай”. Готови сме да отстояваме заедно целите и принципите, залегнали в Устава на ООН, и да поддържаме мира и стабилността в нашия регион и в целия свят.
