Не става въпрос за нов договор, а в рамките на съществуващия да изчерпаме всичките количества, които имаме да получаваме, казва служебният министър на енергетиката
Още акценти
Руският газ е по-скъп от азерския и значително по-евтин от този на борсата. Приоритет ни е газът от Азербайджан
Изправяме “Булгаргаз” на крака финансово и възнамеряваме да бъде нормален играч на свободния пазар
Преговорите с “Уестингхаус” продължават 10 г. Тя не е единственият доставчик. Търсим световни експерти, за да сме сигурни в доставките на ядрено гориво
- Г-н Христов, веднага след като съобщихте, че ще преговаряте с “Газпром експорт”, се появиха реакции. Не са ли прави хората, които протестират в триъгълника на властта?
- България е демократична страна, всеки има право на мнение, но каквото и решение да се вземе, никога няма всички да бъдат доволни. Задачата е да защитим интересите на мнозинството, на социално слабите, на индустрията. Ние сме служебно правителство и гледаме страната да е стабилна, да организираме прозрачни избори и хората да работят добре.
- Някои експерти ще ви кажат, че руският газ е скъп.
- Руският газ е по-скъп от азерския и значително по-евтин от този, който се търгува на борсата. Така че газът от Азербайджан ни е приоритет, там имаме действащ договор, доставяме, направили сме запитване могат ли да увеличат количествата и на каква цена. Индикацията е, че ако могат, ще увеличат количествата, но те ще бъдат на цена, близка до борсовата, която е значително по-висока. “Газпром” е втората икономически най-изгодна опция след азерския газ. След това идва втечненият, и то благодарение на офертата на “Шиниър” (американската компания, от която бе приета оферта за един танкер - б.а.), която е също доста конкурентна. Тя, за съжаление, се оскъпява от разходите за регазификация и транзит. И все пак идва на цена под борсовата.
- Говореше се, че офертата е била цена на нидерландската борса TTF минус 40 евро при сегашните котировки. Така ли е?
- Офертата, която последно успяхме да вземем от борсата в България, е с цени на TTF минус 30-35 евро. “Шиниър” ориентировъчно са в този порядък. По-надолу са “Газпром” и най-евтин е газът от Азербайджан. Противно на това, което всички говорят, че едва ли не азерският газ е без пари, цената му също расте.
- От микса, който съобщихте - 1/3 азерски, 1/3 руски и 1/3 втечнен газ и борси, гоните цена от 250 лв. за мегаватчас ли, колкото иска бизнесът?
- Стремим се да гоним тази цел, но вероятността да я достигнем при сегашните нива на пазара е малка, а и тенденцията е за високи цени. Можело е това да стане през април-май, но не е направено. Сега преговаряме с няколко компании от Турция за транзит и за спот сделка за равномерно доставяне на газа, който ще дойде от “Шиниър” - единия танкер. Преговаряме и с големи турски компании, които имат резервиран капацитет през мрежата на “Боташ” (държавната газова компания на Турция) и са търговци. Засега нямаме цени, обсъждали сме количества, срокове, за да могат да ни направят ценова оферта.
- За сезона ли търсите количества?
- Търсим само за сезона, максимум до лятото или есента догодина. Събираме оферти и за по-дългосрочни договори, гледаме да са с такава валидност, че следващото правителство да може да се възползва от тях, ако реши. Не смятаме, че е в нашите права да сключваме дългосрочни договори, задължаващи следващите кабинети. Посланикът на Саудитска Арабия заяви, че са готови за разговори за доставки на нефт и газ, той пое ангажимент “Сауди Арамко” да ни направи оферта. Имаме и други възможности, защото търговци идват и търсят контакт. По-голямата част от предложенията им не ни устройват по срокове или по цена, или по двете. Проблемът е, че България е малък пазар с неравномерно потребление и не сме атрактивни за големите играчи. Затова се опитваме да направим регионално сътрудничество.
- Имаше такава идея и на предишното правителство и на Европейската комисия, но какво излезе от нея?
- С ЕК очевидно нищо не е ставало. Колкото повече играчи има, толкова по-сложно се постига споразумение. По-скоро с Гърция и Румъния можем нещо да направим, защото ползваме една и съща инфраструктура. Изглежда ми по-реалистично да мислим с тях вариант за съвместни доставки. Поканил съм министрите на енергетиката на Турция, Гърция и Румъния тази седмица да ни посетят, като основната ни цел е да отидем на интерконектора с Гърция, да видим там как се придвижват нещата. Втората тема е дали можем да обединим усилията си за регионални доставки. Надявам се да се съгласят на среща. Шансът да получим по-добра цена е да поръчаме повече газ.
- Като се купи повече, може и да се продава, нали?
- Да, това е другата опция, въпросът е, че повечето доставчици са малко против “Булгаргаз” да препродава евтин газ. Но това не е изключен вариант. Искам “Булгаргаз” да бъде един реален търговец, да увеличи пазарния си дял, да задоволява все повече клиенти. Това е и желанието на индустрията, тя иска да види една конкурентна среда, различни доставчици. Така че “Булгаргаз” го изправяме на крака финансово и възнамеряваме да бъде нормален играч на свободния пазар.
- “Булгаргаз” продава газа на бизнеса на цени, близки до регулираните. Това ще продължи ли?
- Точно това обсъждахме, че ангажиментът на обществения доставчик е към регулирания пазар. Не е правилно според мен да се продава на индустрията на цени, близки до регулираните, защото и компанията, а и държавата пропускат печалба. Ако е конкурентна, компанията пак би била предпочитана от частния сектор. Това е част от програмата за финансово ѝ стабилизиране - кредити, пазарни условия, да работи с банки, а не да разчита на държавни заеми. “Булгаргаз” трябва да започне да се държи като нормална компания на пазара, с изключение на регулирания сектор.
- Каква ще е ситуацията с газа от 1 октомври?
- Критична за октомври е газовата връзка с Гърция. Самото ѝ заработване ще свали цената на газа от Азербайджан. По договор, когато азерското гориво е доставяно на входа на интерконектора при Комотини, формулата е друга - основава се на петролните деривати, и цената пада, и то доста, спрямо борсовите котировки. Румъния също разчита на тази инфраструктура, за да доставя повече газ от Азербайджан и от други източници. Неслучайно пуснахме всички ресурси да го забързаме и да сме сигурни, че ще е готов до края на септември.
- Има ли индикации, че преговорите с “Газпром” ще са успешни?
- Надявам се, че икономическите интереси са приоритет пред геополитическите. Ние не искаме нов договор, а в рамките на съществуващия да изчерпаме всичките количества, които имаме да получаваме. Проблемът е, че имаме и допълнителни условия. Едното е този газ, който трябва да вземем, да го разсрочим през месеците в началото на 2023 г. Другото, което обсъждаме, е схемата за плащане - превеждане на сумата в доларова сметка, превалутиране в рубли и превод в сметка в рубли. Това е схема, по която цяла Европа плаща. Рискът е в едни няколко дни, той е притеснение и на Европа. В рамките на дните на превалутиране де факто плащането не е потвърдено от “Газпром експорт” и експерти виждат риск руската компания да каже, че то не е извършено и да спрат доставките. Европа го решава с подписването на някакви декларации, че превеждането на пари означава плащане. Ние се опитваме да го решим по-просто и икономически по-изгодно за нас. Предлагаме да минимизираме авансовото плащане или да минем на банкова гаранция без авансово плащане. Това ще помогне на “Булгаргаз” да стабилизира паричния поток, от друга страна - избягват се рискове, свързани с този период на неизвестност, необходим за превалутирането. И третият елемент, който ще опитаме да договорим, е да смъкнем още малко от цената в сравнение със сега. Основният ни аргумент е, че България е трябвало да получи този газ през месеци, когато цената е била по-ниска.
- Да направят средна цена за месеците, в които не са доставяли количествата ли?
- Да, за месеците назад, все едно са си продали газа, когато е трябвало да го направят. Те също си гледат бизнес интереса, може да се съгласят, може да не се съгласят на нищо. Но идеята е да доставим евтин газ, не е въпросът да е на “Газпром”. Ако в същото време получим по-изгодни оферти, ще отидем другаде. Тогава остава въпросът за клаузата в договора take or pay (вземай или плащай - б.р.). Всички си крият главата в пясъка, но на 31 декември те имат право да ни изпратят фактура за плащане на невзетите количества.
- Тази клауза винаги е съществувала, но никога не е била активирана.
- Но и никога не са били гонени 70 дипломати. Това, че не е правено преди, не означава, че при тези напрегнати отношения няма да го направят сега. Въпросът е цялостно да се разберем по взаимоотношенията по договора, който приключва в края на годината. Ако довземаме руски газ в следващите няколко месеца, след това редовното правителство да решава с кого и как ще се договаря за доставки на газ. Тук говорим за стабилизиране на отоплителния сезон и до следващото лято, за да има редовният кабинет време да реагира.
- Защо беше освободено ръководството на АЕЦ “Козлодуй”? Сигурни ли сте в тези хора, които са назначени?
- За тези хора оценката е направена от съответните експерти, аз лично не ги познавам.
- Това заместникът ви Еленко Божков ли е?
- Еленко Божков, БЕХ, който е принципал на АЕЦ “Козлодуй”. Атомната централа не е на пряко подчинение на министерството.
- Но министерството е принципал на БЕХ, а холдингът - на атомната централа.
- Затова е изградена такава структура, включително и борд на директорите на БЕХ, за да не може министърът еднолично да взема решение да назначава или да уволнява в цялата енергетика. Замяната на ръководителите в атомната централа не е заради еднократна грешка или за някакъв договор. Има системни проблеми и пропуски, които са идентифицирани. Идеята е атомната централа да работи на максимална мощност, на максимално пазарна цена, максимално ефективно, икономисвайки всякакви разходи. Тези пари са необходими на държавата за компенсации на бизнеса. Тук не гоним да работи някое предприятие добре, гоним да работи максимално добре, както никога досега. Затова се правят тези промени, когато има и най-малките съмнения за пропуски. Колегите са направили проучванията, анализите, решението е взето по законов и прозрачен начин. Надявам се новото ръководство да подобри значително финансовите резултати.
- Колко по-значително - 1,7 млрд. лв. печалба за 6 месеца. То е свързано и с лимит на производство, с безопасност?
- Не говорим само за производство и търговска част, а и за разходи. Работата в АЕЦ технически е била добра, пазарната ѝ политика е добра, можело е и повече. Откъм разходи смятаме, че може да има значително подобрение - по-добро планиране, по-ефективни договори, по-твърд контрол на доставчици, по-бърза реакция по диверсификацията на горивото. Не говоря за подписване с “Уестингхаус”, има и други компании, с които може да се преговаря. Преговорите с американската компания продължават 10 години. Помните скандалите с аеца - Кирил Петков ходил там, натискал за договор, пък те не можели да подпишат кой виновен, кой крив, кой прав. Ако имаха един график като този, който направихме за интерконектора, се знае кога да се очаква договор. “Уестингхаус” не е единственият доставчик на ядрено гориво, “Фраматом” също са изявили интерес, с тях преговорите пък са на съвсем друго ниво. “Козлодуй” е трябвало по-активно да води преговори. Тук има и решение на ЕК, че трябва да се постигне диверсификация. Така че откъм оптимизация на договори, доставки, партньори има какво да се иска. За да ускоря процеса и да вкарам повече експертиза, създадох в рамките на БЕХ работна група, която да вземе техническа оценка на всички възможности. В нея ще влязат международни експерти, в момента търсим хора на световно ниво, така че да сме сигурни. Същото е с абсолютно всички други патрньори на АЕЦ, да се привличат най-добрите компании, с най-добра цена.
- Други ръководители в енергетиката ще бъдат ли освобождавани? От какво зависи този процес, който върви с всеки нов кабинет?
- Подмяната на ръководители зависи от оценката как се справя съответното звено, което управляват. В момента правим оценка на всички компании.
- Какво показва тази оценка? Във финансовите отчети енергетиката изглежда добре, с малки изключения.
- Как да не изглежда добре, когато цените на електричеството са до тавана. Гледаме дали може още по-добре, дали през последната година или две нещата са били еднакво добре. Обърнахме внимание на атомната централа, тъй като е ключова за всичко.
- За парите особено, нали?
- Да, за парите най-вече. Но не сме забравили и другото ключово направление - мините и въглищните електроцентрали. Както знаете, там има взети решения за декарбонизация.
- И за затварянето им до 2038 г.
- Да, 2038 година. Но в момента има поставени цели за 2026 г.
- Как ще се постигне 40% намаляване на емисии до 2026 г.?
- В момента правим оценка колко реалистично е това. Резултатите ще излязат другата седмица. Но териториалните планове за развитие са привързани към тази цел и към плана за възстановяване и към 2-та милиарда лева от Фонда за справедлив преход. Искам максимално бързо да завършим тези анализи, да довършим плановете за териториално развитие по съвсем различен начин.
Искам след анализа на ресурсите - земя, човешки ресурси и всичко останало, на тази база да определим кои индустрии са най-подходящи. В момента фокусът е върху някои иновативни технологии - водород, батерии, но това ще изисква голяма преквалификация и пренасочване на ресурсите, което не е икономически изгодно. Смятам със сегашните ресурси - земя, хора, да преценим кои индустрии ще е най-подходящо да привлечем там, естествено, ще запазим сектор и за иновативни технологии, солари. Искам да направим стъпка назад - по-добри анализи, по-конкретен план и това да се представи в Европа. Ако видим, че няма как да се осъществи тази цел, ще преговаряме с ЕК за плана за възстановяване и устойчивост. Всички ми казват, че това е невъзможно, но трябва да се опита.
- Какво да се преговори в енергийната част на плана за възстановяване?
- Тази цел за 2026 г. да бъде преразгледана, отменена или по друг начин формулирана, за да може да се изпълни, нямаме нужда от план, който е неосъществим.
- Какво от плана ще стартира?
- Проектите вървят по график, но можем да помислим за стимули за бизнеса, за да спестява енергия. Например - компенсациите за високите цени на тока да се привържат към енергоефективни мерки. Това не е много популярно, всеки иска да получава компенсации без нищо, но аз мисля, че не е много прозрачно и честно. Това ще е някаква законодателна промяна, която лично аз бих подкрепил.
- Очакват ли се аварии, ако много хора се откажат от газ и парно и минат на ток?
- Локални аварии и да станат, се отстраняват за часове. Дори цяла София да мине на електроенергия и потребителите зарежат парното, с около 40% повече мощности има, отколкото потребление. Като цяло можем да посрещнем тези нужди. И производителите са в състояние да задоволят потреблението.
CV
- Роден е през 1974 г.
- Магистър по международни икономически отношения от Калифорнийския университет в САЩ
- Има многогодишен опит в енергетиката, заемайки високи отговорни позиции в международни компании
- Работил е за италианската енергийна компания “Енел”, за реструктурирането на придобитите енергийни компании в Гърция, Франция и Русия
- Регионален директор за Източна Европа и Латинска Америка в нидерландската компания за ремонт и поддръжка на енергийни активи “Дицман”
- Ръководи придобиването на “Енергоремонт Холдинг” в България, на която по-късно става председател на управителния съвет
- В последните години се занимава с инвестиции в стартиращи компании с фокус върху зелените технологии
- Говори свободно 4 езика и е член на МЕНСА
Има слотове, няма слотове.
Кой казва истината?
Бившият премиер Кирил Петков обвини в неделя сега управляващите служебни министри, че са водили вяли преговори за слотове за разтоварване на терминала при Ревитуса и че са изпуснали изгодни танкери.
Час по-късно от Министерството на енергетиката реагираха,
че това не отговаря на истината. “Ако беше така, то буди съмнение защо редовното правителство просто не ги е потвърдило. Капацитетът на слотовете в Гърция отдавна е зает от частни компании, които го препродават, но на значително по-високи цени. В тази връзка е странно и друго твърдение на Кирил Петков, а именно, че се е свързал с гръцкия енергиен министър, който по същество няма как да влияе на свободния пазар на слотове. Неуреденият от предишното правителство въпрос със слотовете е видим и от писмо на бившия директор на “Булгаргаз” до Министерството на енергетиката от 27.07.2022 г. В него се твърди, че слотове за посочените количества не се предлагат на Ревитуса, а цените за капацитет на интерконектора Кулата/Сидирокастро са достигнали 4 пъти първоначалната стойност на оператора.
