Чуждопоклонническото русофилство ми е толкова чуждо, колкото пещерното русофобство. Впрочем, направило ми е впечатление, че и двете са присъщи на хора, които нямат представа от Русия, а често и не са ходили там. Аз мога да кажа, че познавам добре руснаците (ако въобще някой може да каже, че ги познава!) Във всеки
случай още през 1990 г. съм работил с месеци в археологическата експедиция на проф.
Валентин Янин в древния руски град Новгород Велики. Изнасял съм лекции от Санкт- Петербург и Москва до далечния Владивосток, а съм бродил от ледената Камчатка в най-източната част на Русия до Карелския провлак на границата с Финландия.
Видях целия преход от съветския комунизъм през „дивия“ капитализъм на 90-те години до постепенното налагане на режима на Путин. Казвам – постепенно, защото това не е еднократен акт, а процес, продължаващ вече над 20 години. Честно казано, в първите десетина години от управлението му, като че ли нищо не предвещаваше установяването на диктатура. В Москва, а и в другите големи градове, се строеше неистово, западните фирми успешно навлизаха на пазара, руснаците имаха долари и пътуваха по цял свят. Та тогава те изкупиха и половината българско Черноморие.
За пръв път усетих промяната през декември 2013 г., когато бях поканен в Москва по случай честването на 20-годишнината от приемането на конституцията на
Руската Федерация. Тогава за делегациите някъде в Подмосковието бе организиран пищен концерт, на който имаха изпълнения най-големите руски артисти. Няма да
забравя как известният Лев Лешченко изпя прочувствена песен за правителствената партия „Единна Русия“ („Единая Россия“) и за президента Владимир Путин.
Всички присъстващи станаха на крака и в техните светнали погледи видях поредното зараждане на „култа към личността“.
Младите вероятно няма да знаят какво означава този термин. За тях ще поясня, че това е една от най-грозните прояви на комунизма. Самата тоталитарна система води
до един вид „обожествяване“ на „вожда и учителя на целия народ“ (тази фраза се отнася най-вече до класическия пример – Йосиф Висарионович Сталин). Разбира се,
всеки следващ вожд безмилостно унищожаваше спомена за предишния, обвинявайки го, че е наложил култ към своята личност. Тази съветска тоталитарна схема бе
„успешно“ приложена у нас от Георги Димитров, Вълко Червенков и Тодор Живков.
През следващата 2014 г. Русия анексира Крим и проявите на национализъм станаха все по-отчетливи. Цялата страна бе изпъстрена с надписи „Крым – наш!“ и
други подобни лозунги. А когато разбираха, че съм българин, често ме питаха доста агресивно кога ще се махнем от Европейския съюз и НАТО и докога България ще слугува на „западните капиталисти“. Като че ли самите руснаци, добре запасени с „вражеските“ долари, не избираха всякакви екзотични морски курорти по света.
Няма да крия, че заради тези прояви в моето вродено още от детството русофилство започнаха да се появяват пукнатини. И именно в такъв момент през март
2018 г. ние с проф. Пламен Павлов заминахме за Екатеринбург, четвъртия по големина град на Русия след Москва, Санкт-Петербург и Новосибирск. Това се случи при нашата прословута „Мисия България“, когато по време на българското Председателство на ЕС с него обикаляхме света, за да разказваме за българския принос в световната история.
Пътуването до Екатеринбург бе особено отговорно, защото там трябваше да изнесем лекция в прочутия Уралски федерален университет, който е в десетката на най-престижните висши учебни заведения на Русия. Особено силно там е представена историческата и археологическата наука. В Уралския университет работят много видни
2 познавачи на старобългарската и старославянската култура, като проф. Алла Романчук, посещавала често България и отлично запозната с нашето наследство.
А посещението ни се случи в особено щекотлив момент. През 2017 г. Владимир Путин при срещата си с президента на тогавашната Бивша югославска република Македония Георги Иванов бе заявил, че писмеността идва в Русия от „македонската земя“. Ето защо с проф. Павлов отделихме в нашата презентация особено място на създаването на кирилицата в България през IX в. и нейното пренасяне оттам в Русия.
Напълно естествено нямахме никакви спорове с руските учени, защото от времето на акад. Дмитрий Лихачов сериозната руска наука е единодушна по този въпрос. Всичко останало са съвременни политически провокации!
След лекцията имахме два дни да разгледаме красивия сибирски град. Там аз отчетливо видях още една специфична черта на новия руски политически модел. А тя е в неправдоподобното на пръв поглед съчетание между наследството на Руската империя и това на болшевишкото управление. Както се знае, в Екатеринбург на 16 юли
1918 г. е екзекутирано цялото царско семейство. Днес император Николай Романов не само е реабилитиран, но на мястото на разстрела е издигната огромната катедрала
„Храм на кръвта”. В нея се почитат членовете на императорското семейство, обявени от Руската православна църква за светци. По-абсурдно нещо съм виждал само в столицата на руската автономна република Бурятия в Източен Сибир. Там, за да се стигне до огромния монумент на Ленин, се минава под издигнатата по случай
посещението на император Николай през 1891 г. триумфална арка.
Тя е съборена от болшевиките, но днес е възстановена в първоначалния си вид. Така през паметника на
жертвата се отива до този на нейния палач!
Но в Екатеринбург с проф. Павлов имахме и една невероятна среща с кмета на града Евгений Вадимович Ройзман. Той се оказа изключително интересна личност –
историк, меценат на изкуството, поет. В неговата частна галерия за икони с проф. Павлов с удивление видяхме руски изображения на българските светци Петка
Търновска и Иван Рилски от ХVІІІ в. Близо час кметът ни представяше колекцията си, разказвайки с видима гордост за спасените от него произведения на древното изкуство.
Като мер на града Евгений Ройзман се прочува с битката си с наркоманията.
Това се случва в края на 90-те години на миналия век, когато Екатеринбург е буквално залят от наркотици, като хероин се продава директно по улиците, защото милицията е буквално купена от местните наркобарони. Борбата на Ройзман е доста успешна, макар враговете му да го обвиняват в крайни и драстични мерки спрямо наркопласьорите.
Създаденият от него Фонд продължава да действа и днес, като разширява дейността си за събиране на средства за лечение на болни деца.
Но Евгений Ройзман е известен и с друго – той е сред последните останали на свобода големи критици на политиката на Путин. Още на 25 май 2018 г. кметът бе
принуден да подаде оставка, а оттогава насам на три пъти е глобяван за уронване престижа на руската армия. А на 24 август тази година рано сутринта в апартамента му
нахлуха въоръжени лица от специалните части. Той бе арестуван и срещу него е образувано наказателно дело за дискредитиране на руската армия. Говори се, че от
галерията му са иззети безценни икони по обвинение, че са получени по незаконен път.
Чета тази информация и си припомням нашата среща с Ройзман. Пред очите ми ми изплува неговия образ и мекия му глас, когато с любов ни показваше безценните
икони. А също и думите му към нас с Пламен Павлов: „Вие, българите, сте на прав път!
Европейският съюз е обединението, към което трябва да се стреми и Русия.“ Как ви се струват, драги читатели, тези думи на фона на ставащото днес в света?