Ще бъде извършен преглед на съответствието на проекта за “Струма” спрямо специфичните природозащитни цели за двете защитени зони, казва заместник-министърката на околната среда
Още акценти:
Разработването на планове за управление за всички защитени зони от мрежа “Натура 2000” е заложено в новата програма “Околна среда”
Очакваме решение за закриване на наказателната процедура от ЕК по директивата за ОВОС
Опазването на природата е от изключителна важност за способността на страната ни за справяне с климатичните промени и свързаните с тях бедствия и кризи
- Г-жо Бояджийска, България е поела ангажименти по Зелената сделка до 2030 г. да достигне целта 30% от територията да е в защитени зони на сушата и в морето, както и 10% да са зони със строга защита. Доколко сме изпълнили тези ангажименти и как ще ги достигнем?
- Първо искам да уточня, че европейската Зелена сделка и Стратегията на ЕС за биоразнообразието до 2030 г. са документи, изготвени и приети от Европейската комисия. Държавите членки, в т.ч. и България, не участват в този процес. След приемането им следващата стъпка, която предприема комисията, е да “облече” заложените цели в стратегическите документи в правни актове. В тяхното приeмане участват активно отделните държави и Европейският парламент.
През юни т.г., в изпълнение на заложеното в Европейската зелена сделка и Стратегията за биологично разнообразие, комисията публикува законодателно предложение за възстановяване на природата. В него се съдържат конкретните предложения как да бъдат постигнати тези цели. Напълно споделям виждането, че съхранението и възстановяването на природата са от изключителна важност за способността на страната ни за справяне с климатичните промени и свързаните с тях бедствия и кризи. Състоянието на природата и нейното опазване имат ключово значение за здравето на хората и за постигане на устойчиво икономическо развитие.
Същевременно България е една от страните в ЕС с най-богато и съхранено биологично разнообразие и една от държавите с най-голям дял от територията, обхванат в мрежата “Натура 2000”, достигащ близо 35% при цел 30%. Това показва последователността на политиката на Министерството на околната среда и водите в подкрепа на въвеждането на правно обвързващи цели на ниво Европейски съюз за възстановяване на природата и опазване на биоразнообразието.
В изпълнение на плана за действие към Стратегията на ЕС за биоразнообразието Европейската комисия разработи документ с критерии и насоки за определяне на защитени територии, включително дефиниция за “строга защита” и за подходящо планиране на управлението.
Също така се посочва как други ефективни мерки за териториална защита (т.нар. OECMs) и екологизирането на градовете могат да допринесат за постигането на гореспоменатите цели. Предстои да бъде извършена оценка дали съществуващите защитени територии отговарят на критериите, както и да се установи точното изходно състояние. Към момента са предприети действия за осигуряване на изходни данни и анализи, необходими за оценката на съответствието на съществуващите форми на териториална защита в страната с критериите на Европейската комисия. Предвижда се разработването на национална стратегия за постигане на целите за териториална защита на Стратегията на ЕС за биологично разнообразие до 2030 г.
- Една от наказателните процедури към България е, че закъсняваме с одобрението на плановете за управление на зоните по “Натура 2000”. Имаме ли напредък по тях?
- Разработването на планове за управление за всички защитени зони от екологична мрежа “Натура 2000” е заложено в новата програма “Околна среда” за периода 2021 – 2027 г. и подготовката на заданията за плановете за управление е част от приоритетите на министерството.
- Колко от необходимите 221 нови защитени зони по “Натура 2000” са обявени?
- Не става въпрос за обявяване на нови защитени зони, а за издаване на заповедите за обявяване на вече одобрените от Министерския съвет и от Европейската комисия защитени зони. Необходимо е да бъде довършена процедурата, предвидена в Закона за биологичното разнообразие, във връзка със задълженията на страната по чл. 4 от Директивата за местообитанията. Това означава, че трябва да бъдат издадени заповеди за обявяване за всички защитени зони по Директивата за местообитанията.
От общо 233 защитени зони в момента са издадени заповеди за обявяване на 186, а срокът за обществено обсъждане на още 3 проекта на заповеди е изтекъл. За 43 защитени зони се очаква одобрението на ЕК по отношение на техните граници. След издаване на решенията за изпълнение от ЕК ще се пристъпи към издаване на заповедите за обявяване на тези зони.
- Каква част от територията на България ще бъде защитена и какви дейности ще са разрешени там? Няма ли това да спъне икономическото ни развитие?
- Към момента Националната екологична мрежа, която включва както защитените зони от “Натура 2000” по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, така и националните защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии, покрива близо 35% от националната територия.
Всъщност разширението на мрежата се очаква да бъде в морските пространства на страната. Проучванията за това вече са в процес на изпълнение, като същите са част от проект, финансиран от Оперативна програма “Околна среда 2014 – 2020 г.”.
Страната ни все още е далеч от постигането на заложения от ЕК процент на територии под строга защита – 10% от националната територия. За да се направи оценка на очакваното им въздействие върху икономиката на страната, са необходими конкретни научнообосновани предложения, които да бъдат обсъдени със заинтересованите страни.
Важно е да се отбележи, че критериите за определяне на територии под строга защита са такива, че изключват райони, в които се развиват активни стопански дейности. В този смисъл не се очаква спиране на икономическото развитие. Целият процес трябва да включва широки обществени обсъждания и консултации и да се търси постигането на общо съгласие за управлението на териториите.
- От дълго време се води спор кой да управлява тези зони - РИОСВ, заинтересовани страни или на национално ниво. Какво е вашето мнение по въпроса и кога ще се реши той?
- През 2020 г. е внесен Закон за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, чрез който се въвеждат органи за управление на мрежата “Натура 2000” в България на национално и регионално ниво. В последните дни на юли 2022 г. група депутати са внесли в Народното събрание предложения за промени по отношение на управлението на защитените зони в Закона за биологичното разнообразие.
Във всички разработени до момента законопроекти орган по управление на мрежата “Натура 2000” на национално ниво е министърът на околната среда и водите. Органи за управление на защитените зони на регионално ниво могат да бъдат ръководителите на специализирани и регионални структури на Министерството на околната среда и водите.
Предвижда се въвеждането на комитети на заинтересованите страни, които да подпомагат органите за управление на защитените зони на регионално ниво. В състава на тези комитети се предвижда да се включват представители на териториални и местни органи на власт, научни организации и висши училища, регионални структури или регионални представители на браншови, синдикални, работодателски и други секторни организации, регионални структури или регионални представители на организации на собственици или ползватели на земи или ресурси в “Натура 2000”, неправителствени организации, представители на Националния орган за управление и други.
В рамките на настоящия служебен кабинет се подготвя предложение за промяна на Закона за биологичното разноообразие, която да отговори на изискванията на Плана за възстановяване и устойчивост за провеждане на реформа в областта на биоразнообразието и управлението на защитените зони.
С цел осигуряване на максимална прозрачност предлаганите промени предстои да бъдат публикувани и подложени на широко обществено обсъждане преди тяхното предлагане за разглеждане от НС.
- Закрихме ли наказателната процедура за непълно транспониране на директивата за ОВОС?
- В очакване сме на решение за закриване на наказателната процедура. Колегите ме информираха, че ЕК е уведомена, че сме изпълнили ангажиментите си и констатираните нарушения са отстранени. Приети са необходимите промени в два нормативни акта -в Закона за опазване на околната среда и в Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС.
- Какъв е вашият прочит на спорното писмо от ЕК, свързано с изграждането на магистрала “Струма” през Кресненското дефиле - необходим ли е наистина нов ОВОС? Ако не, каква е следващата стъпка за реализирането на проекта?
- В писмото на ЕК е посочено, че за проекта на магистрала “Струма”, лот 3.2. държавата следва да направи ревизия на докладите по оценка на въздействието върху околната среда и водите и оценка за съвместимост, съобразявайки специфичните природозащитни цели на двете зони в дефилето на река Струма.
От страна на МОСВ е възложено разработването на специфичните цели за двете защитени зони, съответно: BG0000366 “Кресна-Илинденци” за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и BG0002003 “Кресна” за опазване на дивите птици”. Същите са публикувани на интернет страницата на Министерството за обществен достъп и обсъждане.
Ще бъде извършен преглед на съответствието на проекта спрямо специфичните природозащитни цели на двете зони. В този контекст ще трябва да се разгледа и необходимостта от мерки за смекчаване и/или компенсация.
