Краткият отговор е "сложно е". И защото е сложно, чуваме най-различни, често противоречащи си обяснения и обвинения. Обвиняват пазари, спекулации, посредници, зелени сделки и климатични амбиции, корупция, инфратсруктура, Европейска комисия, Германия и всичко, което ви падне.
Основен проблем е фактът, че за едно десетилетие Европа намали добива си на първична енергия с 18%. Да ги закръглим на 20% за по-лесно, още повече, че те се менят нагоре надолу от година на година. Та тези 20% трябва да дойдат отнякъде. Около 10% дойдоха от намаляване на потреблението. За последните 10 години енергийното потребление на Европа се е свило с около 1/10 главно в резултат на повишена енергийна ефективност (не е вярно, че това е резултат на износ на индустрия в Китай, неизбежно ще чуете този аргумент).
За това време консумацията на въглища падна с 50%, на петрол с 25%, атомна с 29%, хидроенергия с 14%. Консумацията на газ се качи с 6%. Тези 6% са много важни, защото в момента цената на газа движи в голяма степен всички цени, а европейският добив на газ се е свил. В същото време вятърната енергия се е качила 15 пъти, а соларната 200 пъти! Колкото и драматичен да изглежа този растеж, и е, заедно с 10% енергийно спестяване, той не е достатъчен, за да (а) замени сиването на другите източници, (б) поеме енергийния шок след Ковид и (в) компенсира енергийните последствия от войната срещу Украйна.
Ако тези три събития не се бяха случили, или не бяха се изсипали върху Европа по едно и също време, тогава нещата шяха да се развиват доста спокойно. Всичко щеше да съвсем поносимо и криза нямаше да има дори ако два от тези фактора отсъстваха. Дори и с войната. Те обаче се случиха едновременно и направиха европейската енергийна система изключително уязвима на всякакви допълнителни стресове, например суша или горещи вълни.
Трите основни удара трябваше да са предмет на различни рискови стратегии. Енергийният преход не трябваше да разчита на газ, а на по-умно разпространение на възобновяема енергия и на много по-агресивни мерки за енергийна ефективност. Това са просто домашни енергийни източници. Европейската енергийна стартегия трябваше също да има готова стратегия за така наречените "черни лебеди" и стратегия за "перфектна буря". Няма. България пък съвсем няма. А именно тези неща ни връхлетяха едновременно.
Разбира се, можем да твърдим, че не трябваше да се затварят въглищни и атомни централи. И тук нещата са по-сложни. В момента 1/3 от френският атомен капацитет не работи, не защото някой го е затварял. Европа внасяше въглища от Русия, защото и излизаше по-евтино. Разчиташе на газ от Русия. Германия си мислеше, че няма как да не се разберем с руснаците. Все неразумни неща от гледна точка на управление на рисковете и струпването на няколко кризи в един и същ момент.
Заключението обаче е просто: спадът на първичното енергийно производство трябваше да се компенсира отнякъде. Как и откъде може много дълго да спорим.
