- Специален доклад на "Икономист интелиджънс юнит" за мрачната европейска енергийна зима
- Проблемът е, че енергията тежи в потребителската ни кошница повече, отколкото в други страни
- Причината - българската икономика е енергийно неефективна
- Косвено ще пострадат страни, по-обвързани с германската индустрия
На тежката криза в енергийните доставки, пред които е изправена Европа тази зима, е посветен специален доклад на британските анализатори от “Икономист интелиджънс юнит” (EIU). Той е озаглавен “Мрачната европейска зима”.
След като нахлу в Украйна, Русия има за цел да направи доставките на газ за Европа възможно най-непредсказуеми и по този начин да подкопае икономическото доверие и решимостта на ЕС по отношение на санкциите. Русия няма да увеличи газа над сегашните 20% и
това орязване на доставките може да стане свирепо,
прогнозират анализаторите от EIU.
В резултат мнозинството от страните в Европа страдат от недостиг на енергия, високи цени и икономически спад. Усилията за замяна на руски газ с гориво през други газопроводи и с втечнен газ са постигнали някакъв успех, но в краткосрочен план не могат да доведат до бързи резултати.
Графика в доклада показва, че България е с най-ниски нива на газови резерви в ЕС - към 11 юли около 37% от капацитета при средно за ЕС 62%.
Полша е първенец в това класиране с 97% резерви от капацитета.
По последни данни обаче към 21 август в България запасите са 58,04% при средни в Европа 77,42%.
Студената зима и намаляването на солидарността в ЕС могат да влошат ситуацията
Икономическите щети, причинени от енергийната криза, ще бъдат различни във всяка страна. Докладът изброява различни фактори:
Колко студена ще бъде зимата
Зимното потребление на газ в ЕС от 2014 г. насам варира между 130 млрд. куб. м и 148 млрд. куб. м. Понастоящем ЕС разполага със 79 млрд. куб. м в хранилищата. При студена зима, повечето държави ще бъдат изправени пред недостиг на газ.
Ще надделее ли солидарността в ЕС
Споделянето на газ между страните членки на ЕС би ограничило икономическите последствия за най-застрашените сред тях, но решение за вътрешен недостиг, за да се помогне на съседна държава, ще е трудно.
Кои сектори ще бъдат засегнати
Усилията на ЕС и на фирмено равнище ще ограничат търсенето на газ през зимата, но независимо от това най-застрашените страни все пак ще трябва да вземат трудни политически решения за допълнително ограничение на потреблението. Това може да включва забавяне на промишлени производства, допълнително увеличение на цените и дори преки ограничения на използването на газа за отопление от домакинства.
Най-застрашените икономики са на Унгария, Чехия и Словакия
Страните в Централна Европа ще бъдат най-тежко засегнати, тъй като се сблъскват не само с недостиг на газ през зимата, а и с последиците от лимитирането на газа в германския промишлен сектор, предвид интеграцията им в германските вериги за доставки.
България е в групата на средно застрашените от недостиг на газ в ЕС, но е силно застрашена от
вторичните ефекти на този недостиг
Когато се стигне до рекордно високи цени на енергията, страни като България и Прибалтийските републики, за които енергията представлява голям дял от потребителската кошница, ще бъдат особено уязвими за висока инфлация, прогнозира “Икономист интелиджънс юнит”.
Много европейски страни ще се сблъскат с
двойна заплаха от недостига на газ в Германия
Германия е системно важна икономика в ЕС – тя прави около четвърт от БВП-то на съюза, следователно спад, предизвикан от недостиг на газ в страната, ще има сериозни странични ефекти, изтъкват от “Икономист интелиджънс юнит”.
Индустриалният сектор съставлява почти 30% от БВП на Германия, а зависимостта от руски газ е 35%. Очакванията са щетите за икономиката да дойдат от енергоемките индустрии като химическата, стоманодобивната, стъкларската и торовата промишленост, които първи ще се сблъскат с лимитирането на газа. Въпреки това по-високите цени и сривът на доверието вече засягат други сектори като
машиностроенето и автомобилостроенето,
чиито странични ефекти вече се усещат в Италия, Австрия и Централна Европа.
България се отличава с особено висока енергоемкост
на икономиката – два пъти и половина над средните стойности за ЕС. Причината за това са главно неефективните индустриални процеси. Прибалтийските републики също имат лоши резултати по този показател. В тези страни енергията има голяма тежест в потребителската кошница и потреблението ще бъде по-силно засегнато, пише в доклада на EIU.
Някои западноевропейски икономики, като Испания и Англия, които не са силно потърпевши от спирането на руския газ, но го използват в голяма степен и са достатъчно големи да повлияят на регионалните темпове на растеж, вече се сблъскват с голямо повишаване на цените.
Франция е в несигурна позиция. Проблеми с плановата поддръжка поставят в невъзможност половината от всичките 56 ядрени реактора на страната да работят. Несигурността е голяма и за момента, Франция внася повече енергия от обикновено. Ако това продължи, би могло да причини допълнителен недостиг дори в страни, които изглеждат добре снабдени.
Ето и прогнозните сценарии в доклада.
В краткосрочен план
Очаква се рецесия в Европа през зимата, като основното въздействие ще бъде върху икономиката през четвъртото тримесечие на 2022 г. и първото тримесечие на 2023 г.
Средносрочно
Запълването на газовите хранилища през 2023 г. ще бъде трудно, като се има предвид, че запасите вероятно ще бъдат напълно изчерпани тази зима. Придобиването на енергийна независимост от Русия отнема време, а
връщането на въглищната енергетика
в някои държави, ще бъде временна пречка за намаляването на емисиите. Зимата на 2023/2024 г. също ще бъде предизвикателство.
Дългосрочно
Високите цени на енергията ще стимулират домакинства и фирми да инвестират в по-голяма енергийна ефективност. Геополитическото влияние на Русия върху ЕС ще бъде отслабено. Този преход обаче ще отнеме няколко години и ще доведе до значителни икономически болки и политическа турбуленция, заключават анализаторите от “Икономист интелиджънс юнит”.
