Тя остава убедена, че най-големият грях у нас е да си жена с образование и амбиции
Лена Бориславова е мечтала за политика. И това е едно от обясненията ѝ, когато напуска адвокатска кантора, финансирала обучението ѝ в САЩ, за да стъпи в “Да, България”.
После вероятно е напуснала заедно с Кирил Петков и Асен Василев, когато те пишат икономическата програма на тази нова партия, но тя пропуска да ги покани на презентацията на техния продукт.
И така Лена се появява в “Продължаваме промяната” на един иначе административен пост, когато тази политическа сила печели властта.
Да си началник на кабинета на министър-председателя, е възлово за функционирането на държавата, въпреки че жаргонно го наричат шеф на секретарките. Реално човекът, който го заема, може да
контролира дори какво да знае или да не знае премиерът,
кой може да се види с него и кой не може, кога кой документ да бъде придвижен.
Това е най-натоварената работа в политическата част от администрацията.
И неслучайно шефът на кабинета е най-довереният човек на всеки премиер. Това трябва да е едновременно човек с опит и в политиката, и в администрацията.
Затова изглеждаше малко странно, когато Кирил Петков реши да направи шеф на политическия си кабинет 32-годишната юристка Лена Бориславова. Въпреки блестящото ѝ образование и добрата кариера в едни от най-големите юридически кантори в страната. Още повече че г-ца Бориславова съвместяваше тази позиция с поста на говорител на правителството, което е трудно за постигане. А впоследствие се оказа и с неофициалния ангажимент да е
основен законотворец на “Продължаваме промяната”,
като тя дори иззе половината от промените в антикорупционния закон от коалиционните партньори от “Демократична България” и правосъдната им министърка Надежда Йорданова.
Лена Бориславова амбициозно се е заела още от първия си ден да упражнява правомощията си по всички фронтове, свидетелстват служители на МС.
И още на старта даде хляб на любопитството към усърдната ѝ работа с премиера, като се изолира заедно с него в резиденция “Лозенец” заради корона инфекцията. Тогава се разбра, че на заседанието на КСНС, свикано от президента Румен Радев, шефът на парламента Никола Минчев е бил с COVID.
В изолация трябваше да излязат всички участници в сбирката при президента. Но самата Бориславова не участва на КСНС, тя е чакала в коридора като всички останали помощници и съветници. Въпреки това самоотвержено се затвори в резиденцията, където двамата с министър-председателя да продължат да работят.
Постепенно Лена се превърна и в основното острие на правителството. Често пъти тя бе говорителят, който трябваше да прокара остра или неприятна за останалите политици или гражданите теза. И успяваше, но поемаше негативите за това. А когато се оказваше, че казаното от Бориславова се приема много остро, се стигаше и до моменти министри да я опровергават.
Така например през февруари Лена първо обяви, че правителството очаква провокации на полицейски протест, след това се наложи Бойко Рашков да я опровергава.
Според доста от по-старите служители в Министерския съвет младата юристка всъщност е управлявала наравно с Кирил Петков и е била
равностоен участник във всичките му разговори. Нерядко тя е вземала финалното решение
Проблемът обаче е, че Бориславова въпреки много доброто си образование в Харвард, реално е имала слаба представа както за работата на администрацията, така и за начина, по който функционира държавата.
Казват и че нерядко не е полагала допълнителни усилия да подготви премиера Петков за срещи и така се е стигало до случаи, в които заради тези пропуски той се е замесвал в гафове. А Петков и без това правеше достатъчно лапсуси - специфична негова черта, когато говори разпалено.
А както стана ясно,
именно Бориславова е издала и финалното разпореждане за изгонването на 70-те руски дипломати
Все пак Лена е била един от хората, които са се опитали да разубедят Петков за една от големите му грешки - статуса във фейсбук, с който призова хората да си даряват заплатите за въоръжаване на Украйна, защото коалиционните му партньори от БСП не искаха като държава да предоставим помощ в оръжие и боеприпаси.
Според запознати всъщност идеята “Заплата за Украйна” се е родила в нощен разговор между премиера и баща му Петко, чието мнение при вземането на държавни решения е тежало почти толкова, колкото и на най-близката съветничка. В случая даже повече от нейното.
Водещата роля на Лена Бориславова, естествено, ѝ навлече неприязън както от политическите опоненти, така и от коалиционните партньори. Стигна се дотам Тошко Йорданов да ѝ се подиграва, появявайки се с фалшива тениска на “Харвард” в парламента. Тя, разбира се, му отвърна с кадри с оригиналната, както и с такива от дипломирането ѝ в един от най-престижните университети в света.
А това, че така и не се отделяше от Кирил Петков, даде основа за слухове и пикантни публикации относно техните отношения.
Историята с
онези кадри пред стълбището на квартирата, която Лена отключва,
а младият политически лидер я следва, първо се появиха в ПИК, но след като се завъртяха в ютюб и само за 48 часа бяха гледани над милион и четиристотин хиляди пъти.
И се оказва, че не са забравени. Или поне това са показали фокус групите, до които “Продължаваме промяната” са се допитали тези дни преди старта на изборната кампания. Тези сондажи в крайна сметка май са били решаващи за оттеглянето на Бориславова от листите. Още повече че самата тя даде възможности премиерът да бъде атакуван през нея. Все пак дали ще удариш министър-председателя или неговото алтер его, е еднакво продуктивно за политическия противник.
Бориславова обяви онзи ден във фейсбук, че взела решението да не е в листите още в деня на свалянето на кабинета “Петков” (22 юни). А в деня, в който служебното правителство пое властта, пак се изказа емоционално в социалната мрежа. Тогава скандалът около нея бе илюзията в снимката, публикувана от БНТ, че тя и Кирил Петков си тръгват, хванати за ръка.
Лайтмотивът в постовете на Лена е, че българската политика не търпи умните, образовани, независими жени - явно нейният прочит на възхода (и падението) ѝ във властта.
В деня, в който кабинетът “Петков” предаде щафетата на служебното правителство, искам да благодаря на всички журналисти, които отразяваха работата ни през последните 7 месеца и направиха видими усилията и резултатите ни, следиха за грешките ни, отстояваха правото на гражданите да знаят фактите и се бориха с фалшивите новини.
Днес в Министерския съвет имаше най-малко стотина репортери, фоторепортери, оператори. Всички знаехме, че те ще бъдат постоянно с нас и ще заснемат всичко, от всякакъв ъгъл, включително такъв, от който, изглежда, сякаш съм хванала премиера за ръка. Не бих и не съм го направила. Няма проблем, че има такъв кадър.
Има проблем, че той ще послужи за поредната акция, която
да дискредитира участието на жени в политиката
и да удари по лидера на партията, която започна промяната.
Първите жени депутати се избират през далечната 1946 г. Уви, над 70 години по-късно най-големият грях е да си жена, която иска да се развива професионално със собствени сили и да има мнение.
Тази жена веднага бива заклеймена като нечия държанка, като неубедителна, нерационална, интелектът и личните качества нямат значение – друго е средството за успех и то зависи пак от мъж. Промяна е нужна в света, но още повече тук, в България. Това написа Бориславова на 2 август.
Ефектът е вече ясен за всички. Освен че загуби властта, Кирил Петков вече няма да може да разчита и на най-близкия си сътрудник в политиката. А както стана ясно от интервю на Андрей Гюров миналата седмица, той дори вече не е фаворитът на “Продължаваме промяната” за министър-председател, ако формацията отново спечели на 2 октомври.
