По-добрият начин е преструктуриране на разходи. Надявам се до изборите партиите, които ще се състезават за правото да ни управляват, да дадат адекватни отговори на този важен въпрос, смята бившият финансов министър
Още акценти:
На пръв поглед богатите са облагодетелствани от него, но те плащат повече, вместо да укриват доходи, и така в крайна сметка печелят бедните, защото получават повече бюджетно финансиране
За да се преодолеят ефектите, нанесени с различни ставки, трябва стабилно мнозинство, което да изповядва сходна политика в областта на данъците
Липса на реформи, популистка политика, водеща до прекомерни разходи, повишена инфлация и липса на адекватни решения вместо популистки залъгалки са най-големите опасности от парламентарното безвремие
- Още в началото на ковид кризата преди две години вие предупредихте, че ако разходите станат неконтролируеми, може да се наложи вдигане на данъци, г-н Велчев. В този контекст изненада ли ви същото предупреждение от устата на служебния финансов министър?
- Не, разбира се. Това изобщо не ме изненада. Това е просто констатация на очевидното. За което министър Росица Велкова може да бъде поздравена. Другото, за което може да бъде поздравена, е, че като експерт заяви позиция, че по-добрият начин за решаване на проблема е преструктуриране на разходите вместо вдигане на данъчни ставки.
- При подготовката на актуализирания бюджет обаче тогавашният финансов министър Асен Василев заяви, че няма да се променят данъци и че ако не се краде, хазната е в състояние да се справи с увеличените постоянни разходи. Прав ли е?
- Това беше отчасти така, преди да се увеличат драстично разходите за пенсии и евентуално за компенсиране на бизнеса и потребителите за увеличените енергийни цени. Това няма как да продължи да се случва, колкото и да се увеличава събираемостта на приходите. Защото тя просто не може да се вдигне толкова много за толкова кратко време.
- Възможно ли е все още да не се пипат данъци, а да се преструктурират разходи. Къде виждате подобни резерви?
- Резерви има, сигурен съм, в период, в който разходите надвишават 40% от БВП. Но сега не бих бил готов без задълбочен анализ да отговоря. Надявам се през следващия месец и половина до изборите партиите, които ще се състезават за нашия вот и за правото да ни управляват през следващите четири години, да дадат адекватни отговори на този важен въпрос.
- Дали е нормално обаче служебен кабинет да готви проект за бюджет и като част от този проект да променя данъчната политика? Оставям настрани факта, че няма парламент, който да го одобри.
- Служебният кабинет не може сам нито да приеме бюджет, нито промени в данъчните закони. Но е добра идея да се свърши подготвителната работа за бъдещия редовен кабинет. Както видяхме, ако предходният служебен кабинет в края на миналата година не беше свършил черната работа по подготовката му, нямаше да може да бъде приет толкова бързо бюджетът за 2022 г.
- Той обаче бе променен, и то драстично, от редовния кабинет…
- Разбира се, следващото управление е напълно в правото си да промени параметрите, така както те биха съответствали на заявената от него политика.
- По времето на тройната коалиция бе въведен плоският данък. Сега периодично се обсъжда негова промяна не само от служебния кабинет, а и от финансисти, икономисти и политически сили. Дойде ли ѝ времето? Ако не е, защо?
- Не е дошло. Достойнството на плоския данък се проявява все по-убедително, откакто той съществува. При въвеждането му през следващите две-три години събираемостта на данъка върху доходите нарасна и аз бих очаквал всъщност спад на приходите в случай на негова отмяна. Ако не веднага, то поне в следващите няколко години, когато данъкоплатците ще пренастроят поведението си.
- Споделяте ли тезата, че той облагодетелства богатите, ако няма необлагаем минимум? Замисълът бе такъв още при въвеждането му, но това не се случи?
- На пръв поглед богатите са облагодетелствани, че плащат по-ниски ставки. По-важното обаче е какво се случва в действителност. А в действителност благодарение на по-ниските ставки богатите плащат повече данъци, вместо да ги укриват или да загубят стимули, да генерират доходи. Така в крайна сметка от плоския данък печелят по-скоро бедните, защото към тях е насочена по-голямата част от бюджетното финансиране, което се осигурява в голяма степен от плоския данък.
- Как е най-добре да се излезе от тази какофония с косвените данъци - различни ставки по ДДС, някои акцизни стоки без данък… И кога ще е възможно?
- За съжаление, популизмът, който периодично надделява в политическите дискусии, трудно би позволил една по-разумна политика, в тази област поне. За преодоляването на ефектите, които бяха нанесени с различни ставки, и създаването на тази - както се изразихте какофония, е необходимо едно стабилно мнозинство, което да изповядва сходна политика в областта на данъците.
- Данък имоти не е променян съществено от момента, в който правото за това бе предоставено на местните власти. Грешка ли е? Не трябва ли държавата да си върне и определянето им, и събирането им?
- Мисля, че е добре общините да имат собствени приходоизточници, върху които да имат влияние със собствената си политика. За различни общини правилната данъчна политика в областта на имотите е различна и в това отношение вариацията е много по-голяма, отколкото при другите данъци. За това мисля, че този подход е правилен и нека гражданите на всяка община чрез своя вот да посочват каква данъчна политика искат да се води.
- Има обаче критики по отношение на събираемостта им - общинската администрация не е дотам активна в събирането и общо взето, чака да се случи сделка с имот и да се събере данъкът от него… А и кметовете с мисълта за нов мандат се въздържат да вдигат данъци…
- Какво би допринесло самото предеклариране? Съгласен съм, че няма универсални инструменти, които да гарантират на местните власти висока събираемост, но би било добре да се помисли за нови инструменти в тази посока. Но да бъдат добре обмислени от гледна точка на негативите от допълнителна бюрокрация.
- Икономисти отдавна препоръчват да се намалят осигуровките, които също са данък. Други пък твърдят, че точно сега му е времето те да се вдигнат. Защо смятате, че там нищо не се случва, и време ли е за някаква стъпка?
- Осигуровките са важен приходоизточник за системата, която така или иначе е недофинансирана. Факт е, че те си остават негативен стимул за заетост, но в момента, когато безработицата и без това е доста ниска, мисля, че ползите от намаляване на осигурителната тежест не биха били толкова съществени, колкото биха били при безработица от 15-20%. Така че бих препоръчал повишено внимание при вземането на каквото и да е решение по отношение на тях.
- Инфлацията вече се превърна в особен данък, защото не си отива толкова скоро, колкото на всички ни се иска. Няма да ви питам кога ще си отиде, а дали ще проработят предизборни идеи за таван на цените на газа, на парното…
- Нито парламентът, нито правителството разполага с инструментите да пребори високата инфлация. Това е работа на ЕЦБ, независимо дали сме във валутен борд, или когато ще влезем в еврозоната. Това, на което разчитам от правителството, е да не допринася допълнително за инфлация чрез прекомерно харчене, неподплатено с адекватни приходи. Защото сме свидетели в последната година как една такава политика води до инфлация, по-висока от тази в еврозоната.
- Някои казват, че рецесията е тук, други казват – още не е започнала, а трети смятат, че до нас няма да стигне. Тук ли е наистина, ще става ли по-тежко, кога би трябвало да очакваме края?
- Рецесия в България в момента няма. Само преди дни обяви изненадващо висок растеж на икономиката- 4,8%, което е повод да поздравим досега управлявалото правителство. При такъв ръст да говорим за предстояща рецесия, е преждевременно.
От друга страна, действията на ЕЦБ за овладяване на инфлацията и очакваните повишения на лихвите вероятно ще довеат до рецесия в еврозоната сред основните ни търговски партньори и с известно забавяне във времето е възможно да се отрази и при нас. Но моето мнение е, че засега България по-скоро ще избегне такава криза.
- Кои са най-големите опасности от парламентарното безвремие и от редуването на служебни кабинети?
- Липса на реформи, популистка политика, водеща до прекомерни разходи, повишена инфлация и липса на готовност да се предложат адекватни решения на мястото на популистки залъгалки.
CV
- Роден на 24 март 1966 г.
- Завършил специалност “Международни отношения” в УНСС
- Има магистърска степен от универсисета в Рочестър, САЩ, и от Масачузетския университет в Кеймбридж
- От 1995 до 2001 г. работи в Merrill Lynch Co. в Лондон с последна длъжност вицепрезидент по развиващите се пазари
- От 24 юли 2001 до 16 август 2005 г. е финансов министър в кабинета на Симеон Сакскобургготски
- В момента се занимава с частен бизнес
