На 21 август 1968 г. войските на Съветския съюз и неговите сателити от Варшавския договор окупираха Чехословакия и прекратиха политическия курс към демократизация, ръководен от лидера на комунистическата партия Александър Дубчек, известен на света като "Пражка пролет". Интервенцията сложи край на надеждите за демократична еволюция на съветския тип комунизъм, за "конвергенция" между Изтока и Запада. Отстраняването на реформистите - комунисти от власт в Прага изглеждаше като победа на "здравите сили" на неосталинизма, но примерът на "Пражката пролет" породи дългосрочен ефект на стагнация и самоизолация на Москва от нейните потенциални симпатизанти и съюзници в света извън Източния блок.
12 години по-късно идеите на Пражката пролет бяха възродени от полските работници в Гданск, но този път реформизмът бе подкрепен и от мощно обществено движение - гарант за необратимост на промените - независимият профсъюз "Солидарност". Опитът полското работническо движение да бъде смазано подобно на Пражката пролет с преврата на генерал Ярузелски бяха по същество признание за пълната идейна и политическа катастрофа на комунизма. Това, което оставаше бе катастрофата да бъде призната и от самия имперски център. Горбачов направи това признание с политиката на "перестройка", сложила край на съветската империя.
Днес комунизмът е съвкупност от артефакти, изложени в музея, а неговите наследници бяха принудени да развият своята имперска политика на базата на откровения фашизъм и породената от него агресия - понастоящем в Украйна.
(От фейсбук)
