Двамата са записали три коледни песни
Юни, 2007, Уестлейк Вилидж, Лос Анджелис. Певицата Оливия Нютън-Джон без капка грим, облечена в маскировъчен панталон и в бяла тениска с надпис “Присмивай се на себе си често”, стои чинно в звукозаписното студио... И чака знак от българин да започне записът! На диригентския пулт е софиянецът Филип Манос. Двамата записват три коледни песни, които влизат в албума на звездата “Коледно желание”.
Откривам Филип във Флорида, където живее със семейството си. Музикален до мозъка на костите, но и също толкова скромен, все пак се съгласи да даде интервю единствено за “24 часа”. Ето какво разказа възпитаникът на най-престижното музикално училище в света “Бъркли” за работата си с голямата звезда Оливия Нютън-Джон, която почина в Калифорния след 30-годишна битка с рак на гърдата.
- Филип, благодаря ви, че се съгласихте за този разговор. Милиони в САЩ и по света скърбят за Оливия. Защо хората я харесваха толкова много?
- На първо място тя е попикона от филма “Брилянтин” с Джон Траволта. Освен това Оливия има топъл ангелски глас - въпреки че е висок, той звучи някак си медно, има носталгия в него. И когато се усмихне, дори и на един коравосърдечен човек може да стопли душата. Тя има натурално излъчване, има една майчинска топлина. Тя е като майка, която пее на детето си приспивни песнички. Тя се държи по народному, без капка надменност и хората веднага усещат това. Затова толкова я харесваха.
- Как се стекоха обстоятелствата, че тя избра точно вас да направите 3 песни заедно?
- Аз живеех в Нешвил през 2006 г. - града на музиката, когато един приятел продуцент ми се обади от Ел Ей, че Еми Скай, продуцентката на Оливия Нютън-Джон, е чула мои работи и иска връзка с мен. Свързахме се. Ставаше дума за три коледни песни, но първо тя ми даде една песен, за да опита с мен.
След като я чу, много я хареса и реши да ми даде и другите две песни
Направих и трите оркестрови аранжимента за Оливия, на музикантски език се наричат оркестрално подслаждане. И трите песни са дуетни. Една от песните - Everytime it Snows, беше дует с големия Джон Секада, втората с Майкъл Макдоналд, а третата с канадеца Марк Джордан.
Песента с Джон Секада е голям хит - и същият аранжимент, който аз направих, беше използван в два други албума на двама други изпълнители.
- Къде записвахте коледните парчета? Трудно ли се работи с нея?
- Пътувах до Ел Ей от Нешвил. Беше през лятото на 2007-а. Записите бяха в студио в Уестлейк Вилидж, квартал на Лос Анджелис. Това беше една къща. В центъра на къщата имаше студио и Оливия заедно с продуцентката си гледаше целия процес от втория етаж, където беше студийният инженер. Още преди записа се разговорихме. Каза ми, че е на специална вегетарианска диета и яде определени храни, пие сокове и взема билки. Каза ми: “Отивам да си купя нещо за ядене, искаш ли да взема нещо и за теб?”. Аз бях толкова развълнуван от цялата сесия, че работя с такава голяма звезда, че ѝ отказах. Бях си глътнал езика, че тя е до мен. Кой ти мисли за ядене в този момент! И така започна сесията. Оливия не беше капризна, много лесно се работеше с нея. Всеки път, когато запишем нещо, тя го харесваше и казваше колко е красиво. Всичко одобряваше след първото изсвирване. Когато свършихме, дойде да ни поздрави и лично се здрависа с всеки. Музикантите не очакваха такова земно поведение на звезда от нейния ранг.
- Успяхте ли да се разговорите и на други теми с Оливия? Извън музиката.
- Да, да. Тя каза, че два пъти е победила рака, затова се налага да яде определени неща. Знам, че Оливия има еврейски произход, затова ѝ разказах историята как през 1943 г. България отказва да се подчини на хитлерова Германия и спасява своите евреи - около 45 000 души, от сигурна смърт. Тя ме изслуша с голям интерес. Казах ѝ, че има издадена книга в САЩ на тази тема. Тя учтиво ме помоли да ѝ изпратя копие. Изпратих ѝ две, на английски, “Корона от тръни” от Стефан Груев.
- Една от песните е с участието на самия Дейвид Фостър…
- Изпрати ми на файлове изсвиреното от него на пиано. Не сме работили на живо, както с Оливия. И… взех, че се върнах в Калифорния пак заради този албум. Мислех, че кариерата ми ще избухне след този албум, но това не се получи.
- Да ви върна малко по-назад, как пристигнахте в Щатите?
- Като дете съм пял в хор “Бодра смяна”, вземах уроци от известни музикални педагози… Точно след казармата се явих за трети път на изпит в Консерваторията, Естраден отдел за певци! И най-накрая ме приеха: последен в списъка, номер 13. Съдбата обаче ми поднесе голяма изненада! В същия ден ми се обадиха от американското посолство в София, че съм получил имигрантска виза от майка ми, която живееше във Флорида със своя втори съпруг - Джордж Манос. Аз нося неговата фамилия, защото той ме осинови. Мислих, мислих и се отказах от Консерваторията.
И реших да замина за Америка, защото моята мечта беше Музикалният колеж “Бъркли”
Завърших го с двойна специалност пеене и аранжорство. Учих в “Бъркли” през 1991-1993, даже бях на половин стипендия, и българският композитор Иван Кутиков, който имаше студио в Холивуд, ми написа препоръка. Били Джоуел ми връчи дипломата, защото той беше поканен за нашия випуск! Голямо вълнение! Имам и снимка с него как ми връчва дипломата.
Сега, когато връщам лентата назад, бих искал да съм изучил и бизнес страната на музикалния бизнес или поне да бях взел от “Бъркли” и диплома за учител да преподавам инструменти, но минало-заминало. Мечтаех да пиша филмова музика, даже няколко месеца работех като чирак в студиото на Ханс Цимър в Санта Моника, но видях, че няма никаква перспектива, и напуснах.
- Баща ви е известният футболист от близкото минало - Христо Джорджилов, а вие поехте по пътя на музиката…
- Баща ми беше от известните футболисти през 60-те и 70-те години. Той е от времето на Гунди и Котков. Беше добър нападател. Христо Джорджилов играеше в “Септември”, бившето ЦСКА. Скъса ахилесово сухожилие и прекрати кариерата си. С голямата Йорданка Христова са били приятели като деца, двамата са от една махала. Аз поддържам още връзка с нея. Баща ми толкова ме буташе да бъда футболист, но душата ми беше в музиката. Ходех на всевъзможни конкурси, исках да пея! Исках да бъда певец! Много го разочаровах и му разбих сърцето, че не станах футболист. Той почина в София през 2007 г.
- Къде започна любовната история със съпругата ви - очарователната филипинка Тина?
- Запознахме се по погрешка във фейсбук. Тя търсеше друг Филип, но изпрати покана на мен. Започнахме да си пишем, а после и да си говорим, и така в продължение на 6 месеца. Усетихме, че сме влюбени. Тя ме покани на гости във Филипините. А аз - самотен на 43 години в Лос Анджелис, и се замислих какво искам да направя с живота си… Коя ли мадама от Лос Анджелис ще поиска да се ожени за мен, като ми види евтината кола…
- Звучи тъжно…
- Знам, че е тъжно да го кажа, но е така. Момичетата в Ел Ей не си падат по пичове с тойота! Влязох в един магазин и ѝ купих не само годежен пръстен, но и халка направо. Тя си живееше във Филипините и аз я посетих за Коледа в дома ѝ в Манила. Един ден една от лелите ѝ дойде на гости и ѝ каза: “Този е дошъл само за секс, няма никакви сериозни намерения!”. Тя ми преведе думите ѝ. Тогава ѝ казах: “Кажи на леля ти да изчака 2 минути!”. И когато ѝ предложих брак с пръстените, лелята без малко да получи удар.
Оженихме се във Филипините
После се установихме в Ел Ей, работихме като масовка във филмовата индустрия, аз карах и лимузина. Когато жена ми забременя, заминахме за Флорида при майка ми да си помагаме взаимно.
- Изглежда, че вратите в живота лесно се отварят пред вас?
- Напротив! Много врати са се затваряли пред мен, но това не ме отказва, а ме амбицира повече и повече. Съвременната музика не ми харесва - все едно слушам бебешки мелодии, написани с думи за възрастни. За съжаление, това е нивото на съвременната музика.
Аз обаче съм от поколението на подготвените музиканти. Ние нямахме детството на другите деца, по цял ден да тичаме след топката, а свирехме на цигулка и пиано. Типично по американски вярвам, че най-големият ми музикален успех тепърва предстои. Благодаря ти за това интервю, Пепа!
