Доц. д-р Румен Бостанджиев е роден на 21 август през 1957 г. в София. Точно на същата дата празнува рожден ден и баща му - първият български сексолог Тодор Бостанджиев, който през 1963 г. създава у нас сектор “Сексология” в Медицинска академия.
Румен Бостанджиев не крие, че в младостта си е имал други професионални намерения, но в крайна сметка поема по професионалния път на баща си и не съжалява. Завършил е медицина в столицата, специализира сексология в Нидерландия и Белгия. Завършва първата Международна академия по сексуална медицина, в Оксфорд, Лисабон и Рим.
Преподавател е, има частна практика, автор е на три книги. Женен, има син и дъщеря.
Българинът е изключително витален сексуално, но непохватен в еротичния си израз
Някои двойки избягват сключване на граждански брак с наивната надежда това да ги освободи от задълженията на семейния живот
Сексуалната вярност все повече се оспорва. По-толерантните към изневярата са по-щастливи
Личният живот е като градинка - понякога има любовни засушавания, друг път ни удря градушка, а може някой порой да отнесе всичко, за което сме се грижили
- Доцент Бостанджиев, имате близо 40-годишна практика като сексолог, но като млад сте свирили на пиано, композирали сте и ви е увличала психологията. Защо избрахте пътя на своя баща - Тодор Бостанджиев, пионера, създал сектор “Сексология” към Медицинска академия - София?
- В семейството на родителите ми постоянно звучеше класическа музика, която аз от малък обикнах. Когато в дома ни се появи и едно старо пиано, наследено от майката на баща ми, започнах да свиря на него, изкушавайки се дори да композирам. По това време преживях и първата си любов, която ме запали по рисуването, и заедно кандидатствахме в Художествената гимназия в София. Завърших медицина, защото бях вдъхновен от примера на баща ми. Исках да продължа делото му, но тъй като интересът ми бе преди всичко към човешките отношения, още в началото на професионалния си опит се насочих към психотерапията и възможността да помагам на двойки и семейства, които се стремят към любовта.
- Родени сте с с баща си на една дата - 21 август. Как си чествахте рождените дни?
- Празнувахме ги заедно, докато живеехме в един дом. Сега винаги на този ден се сещам за баща си и не преставам вътрешния си диалог с него. Независимо че търсихме различни пътища в професията, на която се бяхме посветили, ценностите ни бяха общи и това продължава да ни свързва.
- Има ли професията ви приемственост в семейството ви?
- Първият ми учител в терапевтичното изкуство беше баща ми. Моята майка също бе психиатър и след като се пенсионира, създаде “Телефон на доверието” към БЧК, който дълги години бе една от първите практически школи за начинаещите психотерапевти у нас. Гордея се с примера на родители си. Той ме задължава. Дъщеря ми ще е студентка по биотехнологии и се надявам тя да продължи семейната традиция.
- Българинът не обича интимният му живот да напуска стените на дома. Повече ли се обръщат към вас за помощ и съвет към днешна дата?
- Хората у нас все още нямат доверие на специалисти и институции, когато трябва да коментират теми от личния си живот. За това съществуват съвсем разбираеми причини. Наш ангажимент е да създадем това доверие, като покажем, че психотерапевтичната помощ няма нищо общо с даването на оценки и съвети, а е възможност по-добре да разберем себе си и това, което се случва в отношенията ни с най-близките ни хора. Аз рядко използвам думата “терапия”, когато става въпрос за работата ми. Причината е, че повечето задачи, възникващи при срещите ми с хората, които идват при мен, не са клинични, а творчески.
- Интимността и сексуалният живот удавиха ли се в множеството кризи, в които живеем днес, или се оказват спасителен и сплотяващ семейството фактор?
- Любовта ще спаси света, затова именно в трудни моменти ние се нуждаем много повече от разбирането и подкрепата на хората, с които сме свързани. Сексуалната енергия ни зарежда с виталност и оптимизъм, но тя е природен ресурс, който активно трябва да откриваме в себе си, за да го споделяме по най-добрия начин с тези, които обичаме. Това не е лесно и изисква целенасочена активност.
- Кога, на каква възраст и в кои социални групи най-често настъпват проблеми в секса?
- Сексуалността е неделима част от човешката ни същност и във всеки възрастов период ние се изправяме пред различни изпитания, свързани с нея. Съществува тенденция повечето “проблеми в секса” да се представят като медицински, което насочва към наивни фармакологични решения. Истината е, че преобладаващата част от хората, с които работя, са напълно здрави и дори да имат нужда от временна медикаментозна подкрепа, справянето със сексуалния проблем изисква осъзната промяна в начина на мислене и общуване.
- Проблем ли е, че все повече пада възрастта, в която подрастващи влизат в първи сексуален контакт? Кои са минусите, има ли плюсове?
- От десетилетия се спекулира с “все по-ранния полов живот”, но реално няма емпирични потвърждения за това. В България съществува правна норма, която защитава сексуалната неприкосновеност на лицата под 14-годишна възраст. Последиците от сексуалната активност в по-късна възраст се определят не толкова от годините, колкото от личностната зрелост и способността да се поема отговорност за собственото поведение. Вместо да се “борим” с ранната сексуална активност, по-ефективно е да образоваме младежите за отговорно сексуално поведение.
- У нас животът на семейни начала без брак се оказва масова практика - какви предимства дава отсъствието на подпис в гражданското за една двойка, включително и в секса?
- Моето впечатление е, че някои двойки избягват сключването на граждански брак с наивната надежда това да ги освободи от задълженията на семейния живот. Реално брачният договор урежда преди всичко имуществените отношения между партньорите при евентуален развод и унаследяването им при смърт на някого от тях. Отказът от подпис би могъл да изразява страха на някоя от страните да не бъде ощетена в подобна ситуация. Любовта не се гарантира с подпис, но поемането на отговорностите, които включва семейният живот изисква ясно осъзнаване на тази роля.
- Отворена връзка, отворен брак легализиране на изневярата и паралелните връзки ли означава? И какъв е ефектът им върху интимния и сексуалния живот на една двойка?
- В съвременния свят “мононормативният” модел, изискващ сексуална вярност, все повече се оспорва. Множество проучвания подсказват, че двойките с по-толерантно отношение по този въпрос сякаш са по-щастливи. Темата е много деликатна и ако партньорите не притежават достатъчна емоционална и социална компетентност, трудно намират добър баланс между потребността от лична свобода и потребността от сигурност в интимната връзка. Това е висш пилотаж в любовните отношения и той изисква дълбоко взаимно уважение, взаимно зачитане и умения за договаряне.
- Съвременната жена все по-често е равностойна, ако не и водеща по доходи в една двойка. Променя ли това ролите в сексуалния живот, как влияе?
- Съвременната жена все повече инвестира в образованието си и следва амбицията си за професионално и личностно развитие, за кариерно развитие и стабилни собствени доходи. Това е много важна предпоставка за равноправни и хармонични семейни отношения, включително и за по-висока удовлетвореност от интимния живот. За съжаление, някои мъже все още са в плен на старите патриархални модели и очакват или се опитват да поставят своите партньорки в зависимо от тях положение. Това е една от най-честите причини за напрежения и конфликти при двойките.
- В интервю за друга медия казвате, че богатите също плачат, защото макар да умеят да печелят пари, личният им живот куца. Кое пречи?
- И бедните, и богатите плачат, тъй като щастието не се купува с пари. Но и мизерията няма как да ни направи щастливи. Уменията да се печелят пари и уменията да се инвестира в пълноценни човешки отношения са две различни неща, които не бива да се противопоставят, а си струва да се съчетават.
- Ако елитът на нацията бъде подпомогнат в усилието да подреди личния си живот, той би могъл да бъде много по-ефективен в своята изява и да дръпне цялото ни общество напред, твърдите още вие. Накърнява ли работата за обществото от най-висок ранг интимността и общуването в семейството?
- Под “елит” имам предвид най-активната част от населението, тази, която с ежедневния си труд гарантира общото ни благополучие. Установено е, че пълноценният семеен живот е огромен стимул и за социална изява, защото дава базисна сигурност и насочва творческия ни потенциал към социално значими цели. Удовлетвореността от сексуалните отношения покачва енергията ни, а с това и приноса, който може да дадем за обществото. Щастливите семейни хора ценят и остават верни на корените си. Те искат да живеят и да дават своя принос тук, в България. Мечтаят децата им да имат щастлив живот в тази страна и са готови да отдадат цялата си енергия за националното ни възраждане.
- Норма ли е компромисът, за да оцелее една връзка?
- Ако смисълът на живота ни е да “спасяваме семейството си” от разпад, най-вероятно връзката с партньора ни отдавна е загубила човешки смисъл и ние се опитваме да я запазим единствено защото сме материално зависими от другия или сме готови да жертваме личния си живот “в името на децата”. За да се развиват нормално, децата ни имат нужда от щастливи родители. Когато връзката с другия родител се е превърнала в източник на хроничен стрес и страдание, бихме могли да потърсим помощта на фамилен терапевт и да се опитаме да променим тази ситуация. Вариантът да стискаме зъби и стоически да търпим едва ли ще ни направи светци, но със сигурност ще остави травма в съзнанието на децата, давайки им не най-достойния пример за човешко съществуване.
- Наскоро излязоха данни от първото изследване у нас за домашното насилие и насилие по отношение на пола - в семейството присъства все повече агресия, липсва респект между поколенията, няма срам. Доколко такава среда засяга модела на интимни отношения у подрастващите?
- Подрастващите неизбежно се формират в матрицата на родителското семейство и ако в него има насилие, неуважение, манипулация и заучена безпомощност, това няма как да не остави болезнени следи в детските души. Домашното насилие е върхът на айсберг, в чиято основа стоят остарели патриархални ценности и модели, дефицити на комуникативни умения и емоционална неграмотност, травматичен опит, предаван от поколение на поколение, личностна патология и какво ли още не. За да се променят съществено нещата, е необходима радикална промяна в личния и обществения манталитет. Промяната е трудна и бавна, но е възможна.
- Сексът днес сближава ли, ценност ли е, или е сведен до физическа мимолетност и здравна полза?
- На този въпрос всеки от нас сам дава отговорите. Ние придаваме конкретен смисъл и значение на всяка еротична връзка, която създаваме. Способни сме да я развиваме и обогатяваме, както и да я неглижираме, задушаваме или отравяме.
- Порното, голите тунинговани мацки по списания и жълти медии очевидно са променили стандартите за красота. Къде по важност е хубостта в сексуалния контакт?
- Днес визуалните еротични стимули са много по-достъпни откогато и да е. Не виждам нищо лошо в това. Всяко време си има своите стандарти за красота, но е ясно, че на тези стандарти отговарят едва 10% от реалните хора. Ние сме с различна външност, но и с различни вкусове, естетически и еротични предпочитания. Освен това за сексуалното привличане и пълноценното преживяване на интимната близост от значение е не само физическата, но и душевната красота. И както казва лисицата на малкия принц – “Най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите”.
- Горещ любовник ли е българинът до дълбока старост, или за него тази част от живота принадлежи на младостта? Наблюдение от плажа: полски, чешки, германски, нидерландски, английски двойки на средна и преклонна възраст се разхождат по брега, хванати за ръка или прегърнати. Такова поведение обаче демонстрират единствено много млади български влюбени. Защо?
- Още през миналия век наши народопсихолози са определили българина като изключително витален сексуално, но непохватен в еротичния си израз. Очевидно десетилетията на по-свободен живот, в които израстват младите поколения, допринасят за по-спонтанния начин, по който изразяваме чувствата си. Виждал съм много възрастни двойки у нас, чиято любов с годините е станала като хубавото старо вино. Тази традиция съществува и си струва да бъде продължена.
- Вие лично как поддържате интимния си живот?
- Личният живот е като градинка, в която пониква това, което посееш, и дава плод това, за което се грижиш постоянно, всеотдайно и с любов. Понякога преживяваме любовни засушавания, друг път ни удря градушка, а може някой порой да отнесе всичко, за което сме се грижили. Аз се стремя да бъда търпелив и грижовен градинар, който прави каквото е необходимо, и приема това, което се случва.
Доц. д-р Румен Бостанджиев е роден на 21 август през 1957 г. в София. Точно на същата дата празнува рожден ден и баща му - първият български сексолог Тодор Бостанджиев, който през 1963 г. създава у нас сектор “Сексология” в Медицинска академия.
Румен Бостанджиев не крие, че в младостта си е имал други професионални намерения, но в крайна сметка поема по професионалния път на баща си и не съжалява. Завършил е медицина в столицата, специализира сексология в Нидерландия и Белгия. Завършва първата Международна академия по сексуална медицина, в Оксфорд, Лисабон и Рим.
Преподавател е, има частна практика, автор е на три книги. Женен, има син и дъщеря.
