На 2 август независимо от острата съпротива и демаршите от китайска страна председателката на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ г-жа Пелоси посети Тайван, повишавайки нивото на официалните контакти и реалния статут на отношенията между Тайпе и Вашингтон. Това бе поредният опасен провокативен акт и политически фарс на Съединените щати, насочен към изопачаване, размиване и изпразване от съдържание на принципа за “един Китай”, и той бе посрещнат със силно възмущение от китайския народ, като срещна като цяло и неодобрение сред международната общност.
Посещението на г-жа Пелоси в Тайван представлява грубо нарушаване на суверенитета и териториалната цялост на Китай, както и на международното право и основните норми на международните отношения. По своята същност тайванският въпрос не е свързан с демокрацията, а е принципен по отношение на китайския суверенитет и териториална цялост. Това, че континенталната част и Тайван принадлежат към един и същ Китай е не само исторически факт, но има и солидна юридическа база.
Декларацията от Кайро, подписана през 1943 г., изисква ясно от Япония да върне на Китай отнетите му територии, включително Тайван и архипелага Пънху. Това е потвърдено и от Потсдамската декларация от 1945 г. През 1949 г., когато бе обявена Китайската народна република, част от армията и привърженици на Гоминдана се оттеглиха в Тайван, след като претърпяха поражение в гражданската война, но това не променя факта, че Тайван е неотменима част от Китай. Китайският суверенитет и териториална цялост никога не са били и никога няма да бъдат разделени. Президентът Джо Байдън неколкократно обеща, че САЩ ще се придържат към политиката за “един Китай” и няма да подкрепят независимост на Тайван. Визитата на г-жа Нанси Пелоси на острова обаче изпрати силен сигнал към сепаратистките сили там, че Вашингтон е на тяхна страна, а това само ще ги окуражи и активизира, усложнявайки и без това напрегнатата ситуация в Тайванския проток и тласкайки я в опасна и непредсказуема посока.
Посещението на г-жа Пелоси представлява незачитане на принципа за “един Китай” и договореностите в трите китайско-американски комюникета, подкопавайки сериозно политическата основа на двустранните взаимоотношения. Тайванският въпрос е най-важният, същностен и чувствителен в китайско-американските отношения. В комюникето за установяване на дипломатически връзки от 1979 г. САЩ декларираха недвусмислено, че признават правителството на Китайската народна република като единственото законно правителство на Китай, и обещаха в този контекст да поддържат културни, търговски и други неофициални отношения с народа на Тайван. Като страна САЩ могат да имат само една външна политика, а като интегрална част от управлението на страната Конгресът трябва да се придържа стриктно към политиката за “един Китай”, следвана от правителството, и да се въздържа от каквито и да е офицални контакти с китайски Тайван. Г-жа Пелоси е третата по ранг фигура в държавната йерархия на САЩ и втори поред наследник на президента. Нейните действия в Тайван под каквато и да е форма и с какъвто и да е мотив са изключително чувствителни от политическа гледна точка, което ги превръща в сериозна политическа провокация, насочена към повишаване на нивото на официалния обмен между Вашингтон и Тайпе, както и отстъпление от поетите от американската страна политически ангажименти.
Посещението на г-жа Пелоси в Тайван представлява сериозно нарушение на Резолюция №2758 на Общото събрание на ООН. В Китай има стара поговорка, която гласи, че “бедите на хората идват от това, че не се учат от историята”. През октомври 1971 г. 26-ото Общо събрание на ООН прие Резолюция №2758, в която се посочва ясно, че политически, правно и процедурно в света съществува само един Китай и Тайван е неотменима част от неговата територия, а правителството на Китайската народна република е единственото законно, представляващо цял Китай, както и не съществуват въпроси за “два Китая” или “един Китай и един Тайван”. Към момента 181 държави са установили дипломатически отношения с Пекин на базата на принципа за “един Китай”, който е общоприет консенсус на международната общност и основен в международните отношения. Генералният секретар на ООН г-н Антониу Гутериш и неговият говорител заявиха, че световната организация ще продължи да се придържа към Резолюция №2758 и политиката за “един Китай”. Това показва, че справедливостта ще възтържествува. Законът за отношенията с Тайван, на който се позовава г-жа Пелоси, както и т. нар. шест гаранции на САЩ към острова са напълно едностранни, дело на вътрешнополитически конюнктурни интереси, и противоречат на трите китайско-американски комюникета. По своята същност те поставят вътрешното законодателство на САЩ извън международното право и международните задължения. Това е незаконно и невалидно и Китай не го признава и се обявява срещу него от самото начало.
Принципът за “един Китай” е основа на мира и стабилността в района на Тайванския проток. Историята и практиката са доказвали нееднократно, че при неговото безусловно признаване и щателно съблюдаване този район е спокоен и двата бряга на протока могат да вървят по пътя на мирното развитие. Когато обаче той бъде произволно оспорван или дори нарушаван, ситуацията в Тайванския проток ще навлезе в период на силни турбуленции. Позицията на китайското правителство и народ по тайванския въпрос е последователна, а решимостта им да бранят държавния суверенитет и териториалната цялост - твърда.
Никоя страна, сила или личност не бива да подценява решимостта и способността на китайското правителство и народ да защитават държавния суверенитет и териториалната цялост, както и че ще осъществят своето национално единство и възраждане. Опитът на г-жа Пелоси да влезе в заговор със сепаратистките сили, стремящи се към независимост на острова, и да използва Тайван, за да контролира Китай, като така накърни неговия суверенитет и териториална цялост, е загубена кауза. Тя не само няма да спре, а дори и ще ускори историческия процес на обединението на Китай.
https://www.24plovdiv.bg/mneniya/article/12324932
www.24plovdiv.bg