Започнах да се забавлявам вече с пиесата
“Няма газ”.
Първата сцена започна с … няма газ.
След бурно освиркване от публиката, във втората сцена се оказва, че има газ, но с огромен недостатък - американски е. (какъв да е…)
Третата сцена е развитие на фабулата с американския газ. Ноторно известният факт, че няма как огромна световна компания да прави отсрочка на малък потребител за своята оферта при невиждано търсене - се представя като задълбочено проучване, за което е нужно отлагане на срока за потвърждение. В задълбоченото проучване се включва и смяната на шефа на Булгаргаз, за да не би случайно проучването да се побере в срока.
Четвъртата сцена е да информира публиката, че изненадващо американците са сурови и не искат да дават отсрочка.
Ето виждате ли “много искахме, но нямаме желание”.
Но пък ще преговаряме с всички други ( но не и с американци) и едва - само ако се наложи - с Газпром.
В петата сцена се оказва, че всички други са азерите, които вече няма как да си увеличат доставките и …турците, които не произвеждат газ, но пък имат терминали. Упс, със същите турци се сещаме да водим разговор за терминали ден преди да изтече офертата на американците - които искат терминали. А в първа сцена нямаше газ, защото офертата на американците е само при наличие на терминали. Не е известно какво е правило министерството две седмици - освен да чака да изтече офертата.
В шеста сцена очаквайте - “положихме всички усилия - но без Газпром не можем и ще направим всичко, което поискат.”
Епилог - щастлив край, газ все пак има.