България печели много от сегашната енергийна криза. Една голяма дългосрочна полза ще дойде от това, че кризата ще ни принуди да преосмислим ролята на природния газ. Само преди година нагоре-надолу можеха да се чуят убедени твърдения от типа:
"Газът е необходимо преходно гориво."
"Европа е газифицирана, ние не, това е проблемът."
"Транспортът трябва да мине на газ."
"Държавата трябва да субсидира битовата газификация."
"Марица Изток трябва да мине на газ."
"Мариза Изток ЩЕ мине на газ."
"Газът е евтин."
"Трябва да изградим национална газова инфратсруктура."
"Газ, газ, газ...."
Това бяха не само случайни ФБ постове, но и позиции, защитавани от хора от експертната, енергийната и политичиската общности. Имаше и пари. И се харчеха.
Тъй като България няма реална енергийна стратегия, вероятно няма и скоро да има, българската енергетика се движи от обстоятелствата, вятърът я духа насам и натам. По тази причина енергийният ни сектор беше много серизоно заплашен от масова и дълбока газивфикация. Тогава България щеше да нагази със затворени очи в много дълбоки газови води и да се удави.
Ударът с газа, отново неочакван, хаотичен и замайващ, ще предизвика страх и ужас от газа и България вероятно ще се оттегли от онова, което някои патетично наричат с нелепия русизъм "синьо гориво". Така България ще спечели дългосрочно и много - и икономически, и геополитически.
Газовите ветрове ще принудят България да вземе правилното решение и да дефинира газа по адекватен начин: газът не е преходно гориво и газът не трябва да бъде източник на базова електрическа и топлинна енергия. Газът трябва да се помести в графата "специални горива", "балансиращи технологии", "луксозни горива". Дори и да спорим дали това е така или не, страхът и паниката ще ни насочат към подобна стратегия. Още един джакпот от кризата.
(От фейсбук)
