ДБ протяга ръка за обединение, но ПП се държи резервирано - това е вид публично унижение
ГЕРБ трябва да припомни на хората мощната си атака срещу недосегаемите олигарси преди протестите
- ДБ се регистрира в ЦИК самостоятелно, но още чака решение от “Промяната” за коалиция. Според социологическо проучване ГЕРБ би спечелил избори през август с 3% преднина пред ПП. Но ако ПП и ДБ се коалират за вота, може да се окажат нова първа политическа сила с 4% пред ГЕРБ. Кое е по-вероятно да се случи, проф. Коларова?
- Според мен вероятността за предизборна коалиция между “Продължаваме промяната” и” “Демократична България” е много малка. Освен че се регистрираха като партия, ПП са в много по-изгодна позиция от ДБ. Тоест предизборното обединение би било от полза за ДБ и би показало слабост от страна на “Промяната”. Това вероятно поставя под въпрос тези възможна 4% преднина.
- Защо?
- Защото още от миналата година насам има много ясен тренд - хората, които подкрепят политическата програма на ДБ и отстояват техните искания, не само подкрепят, но и са готови да гласуват за “Продължаваме промяната”. Видяхме как ПП “изсмука” електорат. Днес обаче, след управленския провал на кабинета “Петков”, социологическите изследвания не дават индикации, че разочарованите избиратели ще се върнат към ДБ. Тоест обединението може допълнително да разочарова избиратели.
- Кои са възможните плюсове и минуси от сценария ПП+ДБ в предизборна коалиция?
- Важно е най-напред да кажа, че всички минуси са валидни по-скоро за ДБ, отколкото за “Промяната”.
Първият голям минус е, че тъкмо ДБ протяга ръка за обединение. Може да се тълкува като страх и слабост, още повече че за втори път отсрещната страна се държи крайно резервирано. Представете си как ще се почувствате, ако протегнете ръка за поздрав към един човек и той ви гледа и се чуди? В житейски план точно това се случва на ДБ, при това за втори път. Това е вид публично унижение, което носи имиджов негатив на ДБ.
Вторият голям минус е свързан с природата на двете формации. Ако ДБ се обедини с ПП, това означава, че отстъпва от профила си на системна партийна структура и тръгва на обединение с популистка формация с неясна идеология и програма. Така ДБ неизбежно губи идентичността си.
При това “Промяната” е агресивно популистка партия заради системното използване на “алтернативни факти”, чрез които прави своя политически маркетинг. Изминалите седем месеца ни дадоха достатъчно доказателства, че декларациите, позициите, оценките и управленските отчети на ПП и двамата ѝ лидери са, меко казано, полуистини.
Третия минус всички го знаем - обединят ли се двете формации, ДБ ще носи всички негативи от управлението на “Промяната”, защото искат или не, лице на общата им коалиция ще са Кирил Петков и Асен Василев.
Като говорим за негативи от управлението, имам предвид както пренебрежителното отношение на ПП към определени сектори на икономиката ни, така и покровителственото ѝ отношение към други. При това те определено не следваха принципа на публичното благо.
Но всъщност най-големите негативи в управлението на ПП бяха регистрирани в сферата на правовата държава - големия приоритет за ДБ. Не опозицията, а Конституционният съд и Върховният административен съд чрез решенията си дадоха категорична преценка, че и в персонален план, и като управляващи ПП многократно пренебрегва и нарушава разпоредбите на българската конституция и действащото право. По този начин ПП не само показа, че няма ресурс да гарантира функционирането на правовата държава, но и многократно действаше в разрез с най-базовия приоритет на ДБ.
- Кой е ресурсът за плюсове от евентуално обединение между ПП и ДБ?
- Твърде вероятно е следизборно обединение ПП-ДБ във формата на парламентарен съюз (по модела на СДС и НС в 38-ото НС) да бъде първа политическа сила, но затова все още няма устойчиви и повтарящи се социологически данни. Би било опит за запазване и реанимиране на специфичен двублоков модел “протест-статукво”, който съществено бе ерозиран през последните месеци. Търсят се аргументи, че “протестният блок” е също така хомогенно проевро-атлантически, защото е антикорупционен. Това е сложен, но логически неверен силогизъм, защото не всички “борци срещу корупцията” са проевропейци. Прост пример - и БСП, и президентът Радев, които са прононсирани борци против корупцията, по ключови теми заемат по-скоро проруски, т.е., меко казано, евроскептични позиции.
Безспорно чрез възраждането на двублоковостта на 2021 г. и ПП, и ДБ искат да оправдаят коалицията си с БСП, която без всякакво съмнение беше слабото звено във всички евро-атлантически управленски решения. Всъщност те, гласно или негласно, заявяват, че след изборите отново ще бъдат с Нинова. За част от избирателите и на двете формации тази визия е много неубедителна и напълно неприемлива. Но в случая се разчита не толкова на логика, а на специфичен страх - посланието е “Няма друга алтернатива - ако не изберете нас, ще върнете ГЕРБ на власт”.
Все пак нека припомним, че борбата срещу корупцията и статуквото е първата и основна мантра на всеки популизъм, т.е. на всяка формация, която омайва избирателите не с конкретна управленска програма, а с послания, които експлоатират страхове и предразсъдъци.
- Кой е другият плюс?
- Обединявайки се, ПП и ДБ ще създадат един по-голям политически субект, който може да си постави предизборната цел да се първи. За тяхно съжаление, мантрата “най-голям политически субект” от година вече не носи положителна конотация, а тъкмо обратното. Защото ИТН бяха първа политическа сила и какво направиха - нищо. ПП също бяха първа политическа сила и какво направиха - пак нищо. Логиката на предизборно обединение ПП + ДБ е, че ДБ ще даде експертизата. Да, но каква експертиза дадоха те през изминалите 7 месеца?
- Работиха в условия на пандемия и война в Украйна, която вкара цяла Европа в сериозна криза - това не са ли смекчаващи критиката към тях обстоятелства?
- Добрите решения на кабинета “Петков”, които могат много ясно да бъдат откроени, не бяха плод на някаква “двублоковост”, а точно обратното - на дясноцентристка политика и евро-атлантически консенсус. Това са онези решения, които получиха подкрепа от опозицията, без дори Кирил Петков да я е търсил - много ясен критерий кога правителството е действало адекватно. Нещо повече, актуализацията на бюджета не само беше продукт на консенсус, но и опозицията беше активната страна и имаше голяма роля.
- Доколко енергийният проблем и рязко вдигнатите цени на всичко ще определят изхода от вота на 2 октомври?
- Голяма част от хората, на които предстои да имат финансови проблеми, няма да усетят ефекта от инфлацията и реалните заплахи, свързани с енергийната сигурност, до началото на октомври, когато са изборите. В този ранноесенен период хората обират плодовете в градините и лозята си, готвят зимнина и онова, за което мнозина предупреждават, че ги чака в дълбоката зима, ще има по-слаб отзвук. Затова идеологическите заявки и политическите цели все още ще имат чуваемост, макар голяма група хора да усещат по джоба си финансовите сътресения. Но до момента сякаш те се изчерпват с отказ от почивка или съкращаването ѝ, с отлагане на по-скъпа покупка и разходи. Но бюджетът за ежедневието на мнозинството от българските семейства неизбежно ще пострада след 2 октомври.
- Юмрукът на президента Радев, който в момента е смразен с бившите управляващи от ПП, ДБ, БСП, но чиито избиратели в по-голямата си част гласуваха за него, не помага ли на ГЕРБ да се върне на власт?
- Шансовете на ГЕРБ не са свързани толкова с покачването на цените и с влошаването на жизнения стандарт или с авторитета на Радев, който днес критикува ПП и Нинова. Свързани са по-скоро с възстановяването на спомена за управлението на ГЕРБ преди протестите, по време на което започна мощна атака срещу недосегаемите олигарси Васил Божков, Баневи, Арабаджиеви, Миню Стайков. Реалните шансове на ГЕРБ за победа на изборите и за смяна на имиджа са свързани с припомняне тъкмо на този епизод от управлението на Борисов. Както и на еднозначно проевропейската му позиция по ключови въпроси като присъединяването към Шенген и еврозоната.
- Виждаме президента Радев сякаш по-уплашен, тревожен, притеснен. Ще успее ли с адекватни решения до изборите да остане първият по рейтинг на доверието български политик в момента?
- Новата стратегия на Радев, която наблюдаваме от няколко месеца, е негов опит да заеме позицията на арбитър - роля, която всеки негов предшественик е имал в една или друга критична политическа ситуация. Безспорно до този момент Радев никога не е имал авторитета да подкрепя или критикува както управляващите, така и опозицията. Не съм сигурна обаче, че в тази обстановка той ще успее да го направи.
Вторият момент е свързан с персоналния подбор на министри за четвъртия му служебен кабинет. По време на кабинета “Петков” мантрата беше, че онова, което те прави качествен управленец (освен харвардското образование), е опитът в частния бизнес и отдалечеността от публичната администрация. Но тъкмо стратегията, разчитаща на хора с предприемаческа нагласа - по правило винаги свързвани със спекулации, риск и с пренебрегване на публичния интерес, - провали правителството на Кирил Петков.
Вероятно затова виждаме за първи път при конструиране на служебно правителство Радев да се обръща преди всичко към държавни служители с опит. Преди година хора с подобен профил бяха заклеймявани като креатури на ГЕРБ и обявявани за неподходящи. Но нека само си припомним фактите - финансовият министър в последното правителство на Борисов Кирил Ананиев е бил в Министерството на финансите 4 правителства преди това на ГЕРБ. Деница Сачева, бившата социална министърка в “Борисов 3”, имаше опит в публичния сектор 15 г. преди ГЕРБ. Бившата външна министърка Екатерина Захариева също имаше 15 г. стаж в държавната администрация, преди да стане министър. Мога да продължа с още примери.
Изчистването на опитни кадри от държавните институции преди година лиши управлението от експертиза. И ако в сегашното служебно правителство на Радев има реваншизъм, той идва от реабилитираната държавна администрация, притежаваща опит, компетентност и експертиза. Разбира се, че предпочитанието към кадри на БСП и лявото е безспорно и очевидно.
- Ще видим ли обратен завой към “Газпром” от служебния кабинет, който влезе във властта с много остри критики към предшествениците си? И накъде би наклонило това везните два месеца преди изборите?
- Контактите и преговорите с “Газпром”, както самият Асен Василев подчерта, никога не са преставали. И това е така, за да може българската позиция да бъде защитена в съда и да бъде получена компенсация.
А иначе завоят към Русия е нещо, към което БСП, “Възраждане” и още няколко партии от този тип тласкат президента. Но ако той иска да заеме позицията на арбитър, никога не бива да поглежда, а още по-малко да тръгва в тази посока. Тепърва ще видим дали Радев е на висотата на институцията си.
Колкото до служебното правителство - смятам, че тази форма кабинети е вредна, ненужна и дори патологична форма за решаване на кризисни ситуации. Съставени са от хора, които олицетворяват президентската власт. Имат задачата да подготвят вота, но поради липсата на приемственост с предшествениците им създават допълнителен стрес в управлението, което вече плува в криза и несигурност. Във всички консолидирани европейски демокрации при предсрочен вот управлява кабинетът в оставка - това гарантира ясна политическа отговорност, приемственост и политически осмислен преход към следващия парламент.
- Социолозите прогнозират фрагментиран 48-и парламент. Няма ли кризата да направи по-сговорчиви партиите, устремени към властта?
- Ако “Промяната” продължи да номинира за водачи на листи свои хора, познати и роднини и ако в нея продължат да пребивават политици като Настимир Ананиев и Радостин Василев, коалирането с ПП ще се окаже невъзможно. Освен за БСП и ДБ - за тях се очертава да нямат мнозинствоЫ т.е. да бъдат парламентарно немощни.
- Какви са алтернативите?
- Коалиция между останалите партии в никакъв случай не е алтернатива.
- Не вървим ли в такъв случай към следващ предсрочен вот през февруари или пролетта на 2023 г.?
- Резултатът от изборите на 2 октомври все още е в ръцете на политиците. Те все още имат шанс да структурират предизборния дебат по начин, който да осигури мнозинство и национален консенсус в следващия парламент.
CV
Румяна Коларова е завършила философия със специализация социология в СУ. Специализирала е в Лондон, Ню Йорк и Флоренция.
Професор по сравнителна политология, директор на магистърска програма “Европейска интеграция”. Председател на Българската асоциация за политически науки.
Секретар на президента на републиката (2012-2017) Росен Плевнелиев по връзките с гражданското общество.
Министър на образованието в служебното правителство на Георги Близнашки.
Дългогодишен автор на в. “24 часа”
