Много прилики ще открием, ако се вгледаме по-внимателно в техните траектории и в политическия им образ. Но има и една съществена разлика
Коментар от Александър Андреев:
Асен Василев като нов Иван Костов? Дали приликите проблясват само върху повърхността на дълбоките политически води или Василев наистина се превръща в "реинкарнация" на Костов? Нека да видим.
Приликите
И двамата излизат на сцената най-напред като икономисти, като експерти, които се държат на дистанция от горещата политика. И двамата попадат в полезрението на българите първо като министри в експертни правителства, и то на сравнително крехка възраст: Костов е на 41 години, когато влиза като финансов министър в кабинета на Димитър Попов, а Василев само на 36 поема енергетиката, икономиката и туризма в служебното правителство на Марин Райков. И двамата внушават респект с познанията си в областта на пазарната икономика, макар че единият е завършил в София, а другият в Харвард. И двамата без колебание смятат, че мястото на България е в ЕС и в НАТО. И че добрият избор за страната е свързан със Запада, а не с Русия.
Вероятно не са много хората, които помнят и забелязват още една прилика. В началото на политическата си кариера, като експерт на КНСБ, Иван Костов се позиционира вляво от политическия център и едва по-късно намери политическата си родина в СДС. Асен Василев пък стана съавтор на крилатата идея "леви цели с дясна политика" и така 25 години по-късно на практика повтори политическата траектория на Костов. Всъщност на запад и двамата изглеждат най-вече като либерално мислещи прагматици, но хронически разстроеният политически компас в България, който непрекъснато обърква ляво и дясно и не признава други посоки на света, тежко изкривява профила им на местно равнище.
Продължаваме с приликите между един от лидерите на "Продължаваме промяната" и един от лидерите на СДС. И двамата създават впечатление на много решителни хора, които са готови да правят жертви в името на каузата. И за двамата по коридорите на властта ще чуете, че понякога приличат дори на фанатици. И за двамата в същите тези коридори позитивният разказ (защото има и негативен) гласи: строители на съвременна България, хора с визия и с енергия да дърпат страната си напред. Пак според този позитивен разказ (не забравяме и негативния) Иван Костов и Асен Василев са дори харизматици - политици, които умеят да вдъхновяват и да увличат, хора, които рано или късно се превръщат в своеобразни гурута и духовни предводители. Което обаче има и обратна страна: такива лидери поляризират. И не на последно място: и двамата излязоха на авансцената, след като първоначалният лидер понесе удари заради вътрешнополитическата си несръчност и външнополитическата си храброст. Нека да си припомним, че Филип Димитров стана жертва на ДПС, а Кирил Петков - на ИТН, като малко преди това и двамата заеха европейска, далновидна, дори визионерска позиция към съседна (Северна) Македония в много труден за нея момент.
За да не забравим негативния разказ за двамата, който, впрочем, допълнително ги сближава като политически образи: редица критици, опоненти и многобройни мрежови махленски клюкарки повтарят, че Костов е допуснал разграбването на страната чрез приватизацията, а Василев е навредил на икономическите интереси на България, изпълнявайки поръчка отвън. (Споменавам този недобронамерен прочит на двете политически биографии само в интерес на обективността и изчерпателността.)
Най-съществената разлика
Иван Костов беше избран за министър-председател след чудовищния провал на БСП и нейния премиер Виденов, които потопиха България в тежка хиперинфлация. Асен Василев пък влезе в правителството след провала на ГЕРБ и Борисов, които според десетки хиляди протестиращи българи (а и не само според тях) са потопили страната в тежка корупция. И тук стигаме до може би най-съществената разлика в двете политически биографии и в двете политически ситуации: Костов оглави правителство със стабилно мнозинство и с широка обществена подкрепа, при това в отсрещната сграда на "Дондуков" седеше негов политически съмишленик; докато Василев е принуден да прокарва идеите си в една крайно разпокъсана и нестабилна политическа територия и при управлението на президент, с когото сякаш окончателно са се смразили.
Почти единодушно е мнението, че Иван Костов пръв насочи България в правилния коловоз и има голяма заслуга за по-сетнешния напредък на страната. И сигурно напълно единодушно би било мнението, че ако страната продължи напред, а благосъстоянието на хората продължи нагоре, постигналите този резултат политически лидери ще заслужат да бъдат споменавани с добро. Да видим дали Асен Василев ще бъде един от тях.
