Всяка човешка трагедия се помни дълго - и заради невинните жертви, и заради спасителите, които се опитват да опазят нечий живот дори когато това изглежда невъзможно.
И сега, при катастрофата със сръбския автобус с деца на магистрала “Тракия”, никой от втурналите се да помагат не е задавал излишни въпроси, не се е питал на кого точно помага, не е жалил своя живот, умения и сили, нито е търсил слава и благодарности. Както го е направил д-р Елкин, както е съдействал друг лекар, останал засега безименен герой. Както са помагали различни хора, озовали се на мястото на тежката катастрофа.
Както го направиха Сафет Баличевац и Мирза Иукович - сръбските мъже, които спасяваха български деца от автобуса, обърнал се в река Лим през 2004 г. Години по-късно те получиха български паспорти в знак на благодарност за стореното. И лаконично предадоха един важен, един особен урок за балканските политици: че не е важно дали си българин, сърбин или черногорец, важно е да си човек. “Това, което направихме за една нощ, нашите дипломати не са успели за 10 години”, каза тогава един от спасителите.
А днес - днес заради всички онези българи, които се втурнаха да помагат на сръбските деца, посланикът на Белград в София Желко Йович, трогнат до сълзи, казва: “Благодаря, братя българи”.
Както преди десет месеца българи помагаха на пострадалите македонци след зловещата катастрофа на магистрала “Струма” и скърбяха заедно с техните близки за дадените жертви.
Балканската история може да е пълна с противоречия, агресия и войни, но хората на Балканите са хора човечни, готови да помагат в беда - при всякакви обстоятелства. Дано и политиците на Балканите най-после научат този труден урок и поне за малко да достигнат човечността на спасителите - едни най-обикновени хора от Балканите.