Младите лекари са
- лошо заплатени
- лошо обучавани
- третирани като роби
Пример за Западна Европа, специалност вътрешни болести - за времето, за което в България ще научиш една до две манипулации, в малка западна болница ще научиш да правиш ехография, всички манипулации (пунктиране на асцит, плеврален излив, поставяне на централен венозен път, артериален катетър и Шелдън, всякакви катетри), ще минеш поне 6 месеца през интензивно и реанимация, ще се научиш да обдишваш, интубираш, третираш, ще си в състояние да обслужиш медицински от начало до край всеки пациент и да работиш интердисциплинарно с всички специалности. Ще трябва да се научиш и да работиш и адски много, поне по 10-12 пациента на нощно дежурство, сам. Ще трябва сам да уговаряш всяко изследване на пациентите, да го координираш, от теб се очаква да поемеш цялостното координиране и с личния лекар сред изписването, със социалните служби, ако пациентът е под патронаж, да обсъждаш всичко с близките, а при нужда да обездвижиш пациент, ще трябва да попълваш заявление до дежурен съдия в паузите между две линейки и докато не го получиш, ще трябва да го успокояваш по други начини. Да, ще имаш много повече работа, отколкото в България, но ще имаш и истински условия за медицина, но и огромен стрес, истинско обучение и добро заплащане. В България в повечето случаи няма да е нито едно от описаните. Какъв е смисълът за един млад човек да се подлага на българската реалност?
В същото време един "елитен специалист", "опериращ" по 5 пациенти в 5 различни града по едно и също време ще прибира по 100 000 лв. на месец и ще кара Майбах. И реално няма да помни как наистина се оперира. Да не говорим, че няма да те научи на нищо.
Послепис: точна бележка на д-р Nikola Tomov - в един момент недозаплатеният млад колега се научава, гонен от нуждата, да си "иска" и оттук нататък сривът е препрограмиран.
(От фейсбук)
