При непривидимост на доставките и цените на ключови суровини като природен газ за бизнеса, частните инвестиции замръзват. За 4 месеца цената на газа у нас де факто е 100 процента нагоре, което ни смазва като конкурентоспособност, а вече виждаме и логични затваряния. Така не може да се планира каквото и да било като бизнес калкулация на приходи и разходи, потенциални инвестиции в капацитет и машини. Нужна е предвидимост, за да има растеж.
Публичните инвестиции също не съществуват, за да мяза, че има повече пари в хазната - изпълнени са на 1/10. Пенсии се плащат вече основно през данъци, което е тотално обръщане на модела с глава надолу и се натрупват нови искове към бюджета и работещите. Само работеща икономика ще пълни хазната и ще изплаща пенсии в сегашния модел.
Да не стане да правим пак нова актуализация на бюджета, но заради забавянето в приходите и политическата несигурност пак да е в посока на нови разходи и дълг, което е повече от вредно при среда на покачващи се лихви. “Вратичката” на ниските лихви вече я изпуснахме.
Инфлацията при храните е 25 на сто, което е още един допълнителен, много тежък и, забележете, “регресивен данък” - удря по-тежко по-бедните хора. Инфлацията надвишвава ръста на заплатите, а при производител е около 50 на сто, което убива потенциала за нетни нови инвестиции и растеж. Проблемът е по-тежък - че дори може да доведе до неподдържане на невралгични звена като електропреносна мрежа, топлофикационни инсталации и прочие.
Служебното правителство има важната задача да подсигури инфраструктурата за предвидими доставки на газ на поносима цена за бизнес и домакинства, както и да внесе спокойствие в приходните агенции, където има забавяне на темпото на събираемост, както се и очакваше впрочем. Може да се подготви почвата и за предстоящия кабинент, който отново няма да има време да прави разумен бюджет. Може дори да вземе мнение като поляци и унгарци, за редуцирането с 15 на сто на потреблението на газ в ЕС. При нас газът е за производство и бит - западноевропейците, които буквално го хабят за ел. енергия със зеленистки мотиви, да си пуснат въглищата и реакторите и да си намаляват газовото потребление колкото искат.
Фалшивото усещане за моментни бюджетни излишества не включват обещаното от шведската маса преди края на кабинета - 400 млн. за общини, повече пари за образование, вече изпълнени договори за пътища или неизпълнени инвестиции.
Най-голямата опасност пред домакинства, бизнеси и правителство е ликвидната криза - да нямаш кеш, когато ти трябва за непредвидени и високи разходи. Всички трябва да сме максимално готови именно за това.
