За имането и прекаленото имане, за вещоманията и ненужните предмети. Статия прочетох преди малко и ме хвърли в мисли ?
Много лесно е да посочиш недъга на днешните хора в имането, след като изобщо не се нуждаем от толкова вещи и толкова притежание. Ще оживеем и без тях.
В момент на криза можем без всичко, стига да сме живи и здрави. Самият живот обаче не е ничия цел, стига именно животът да не е подложен на риск.
Хранили ли сте катерици в Сейнт Джеймс парк в Лондон?
Давате им фъстъчки, а те ги гушват с малките си ръчички и пъргаво ги крият там, където са и другите фъстъчки.
Всеки в този свят иска повече от онова, което му харесва, независимо какво е то и как го трупа.
Откак съществува, човечеството трупа неща и благодарение на това натрупване са създадени най-великите исторически паметници, произведения на изкуството, примери за изящество и ювелирно съвършенство, за мода. Имането води до напредък.
Създаването на вина в наши дни защото ни е приятно да си взимаме неща много ми прилича на налаганите интернет мъдрости на старци, които на 99 обясняват, че всичко в този живот се свежда не до предметите, не до амбициите, а до...еди какво си.
Хубу, де! Само че не се раждаме на 99, а вървим по своя път, със своите грешки, стремежи, мечти, залитания, глупости, амбиции и още грешки. Когато сме на 99 се нуждаем само от това да не сме на 99 - всяка година по-малко все е кяр. "Сами идваме на този свят и сами си отиваме". Е, хайде по този случай да се тръшнем и да зачакаме края - то и без това на всички ни е писано.
Можело ли да не купуваме постоянно нови предмети за бита, нови дрехи, нови обувки. Като се замисли човек, можем и да не пътуваме, да не четем, да не правим абсолютно нищо, защото всичко е временно и тленно. По тази логика заниманията на колекционерите е губене на време и пари; заниманията на всеки, запален с някаква дейност е само прекалено харчене.
Проблемът изобщо не е в потреблението и в самото имане, а в начина по който всеки планира процеса на притежанието. Ако можеш да си го позволиш, то това е част от ежедневието. Ако не можеш обаче и влизаш в сложни финансови схеми, които разрушават нормалния живот, тогава вече говорим за зависимост, подобна на всяка друга.
Сред европейските нации българите са с най-висок процент на притежание на имоти. Българите не се местим като щури през две-три години, не търсим нови и нови жилища. Моделът ни на живот не е такъв. И когато обзавеждаме дома си, той е част от нас, включително и рамката на вратата, където е отбелязано с чертички как растат децата. И в този дом се пазят и колекции, и спомени, градят се нови.
Виждала съм примери за домашен минимализъм - голи бели стени, голи прозорци, легло, маса, стол в бяло и ахххх - какво съвършенство. А аз бих боядисала стените в жълто, ще сложа сини пердета, ще окича стените със снимки, ще сложа шарени чаршафи, вази, плюшена играчка и просто ще личи, че още съм жива.
