Заедно със своите стипендианти в българската политика и в българските медии, "Газпром" понастоящем разиграва трагикомедията "Виждате ли колко е лошо, когато нас ни няма".
Както посочва самият Асен Василев - никой не е гонил "Газпром" от България. Ежедневно компанията е била призовавана да изпълни ангажиментите си по договора с "Булгаргаз". Отказът на "Газпром" не е свързан само с прословутото "плащане в рубли", което поставя играта с цените на газа изцяло в ръцете на Кремъл. Защото договорът е в долари, а курсът на рублата се определя в Москва.
По-значима цел на руския монополист в прекратяване доставките за България е именно да спаси своя монополен статут в снабдяването на България с газ. За тази цел воденото от руски лобисти българско правителство трябва да отиде и да се "моли" за газ, а газ ще бъде отпуснат тогава, когато "Булгаргаз" подпише нов дългосрочен - за десетилетия - договор с руския монополист. Така интерконекторът с Гърция ще остане украшение - по същия начин, по който правителството на Румен Радев от 2021 г. отказа да получи дори договорения азербайджански газ, превръщайки договора с Баку в украшение.
Интересите на "Газпром" са очевидни - не е нужно да си особено проницателен, за да ги проумееш. Още по-прозрачни са интересите на многобройните български лобисти на "Газпром" - в политиката, в медиите и в корпоративната олигархична система. Да не забравяме, че руският монополист е един от двата ключови източника за захранване на промосковския български елит с рушвети и "стипендии" за вярна служба. Ако сключим договор с нормален международен доставчик, подкупите ще изчезнат - или най-малкото, ще намалеят драстично.
Оттук можете да проследите и цялата отблъскваща трагикомедия в българския публичен живот от последните месеци, която се свежда на практика до оплакване на "доставките от "Газпром". Всичко друго - освен "Газпром" - е скъпо, ненадеждно и неподходящо по някакъв начин. В хора на оплаквачките се включват и авторитетни гласове от българския бизнес, които също ултимативно искат завръщане на "Газпром".
Мога да разбера стремежа към възстановена стабилност на бизнес дейностите. Както мога да разбера и факта, че голяма част от българския едър бизнес е част от същия посткомунистически олигархичен елит, който възникна, овладя икономиката и държавата на вълната на съхраненото сътрудничество със "съветските другари". И събира своите дивиденти от него - до ден днешен.
Пъпната връв на българската олигархия води към Москва и докато тази връв не бъде прерязана, България е осъдена да върви по пътя на най-бедната, периферна и съсипана държава в Европа. Защото масираната корупция е огромен данък върху обществото, който спъва както икономическия растеж, така и социалното и общностно развитие на българската нация. А корупцията е системен феномен на пряката връзка между българската олигархия и постсъветската кремълска олигархия - "вертикала на властта". Поражението на тази "верикала на властта" в авантюрата й в Украйна ще бъде и мощно косвено поражение за властовата структура на самата българска олигархия.
Трагикомедията с хора на оплаквачките ще продължава. Понастоящем - под президентска диригентска палка. От нас зависи да не допуснем лобистите на "Газпром" в България да запеят ода на радостта - "Ликуй народе, Газпром се върна..."
Отвратителна история... Вече 33 години - ако не броим предходните 45...
