- Отидеш ли на пробация, коригираш поведението си
- Хаосът между институциите рефлектира в хаос по пътищата
- Стига кампанийни акции
Защо стават толкова много хората, които сядат зад волана, след като са пили значително количество алкохол или след употреба на наркотици?
Когато водачите употребяват наркотични вещества, това е акт на безотговорност. А тя е както лична проява, така и функция на обществената санкция. Има хора, които търсят авантюристичното и предизвикателното.
Има и друг тип водачи, които се надценяват или притъпяват вниманието си по различни причини.
В случая наблюдаваме ниско ниво на уважение на обществената санкция. Истината е, че последната година - година и половина
много заприлича на времената от 90-те
Тогава също имаше безумна статистика за тежките произшествия.
Но за това има и други причини - регулацията на движението е много лоша, контролът не е сериозен, санкциите и нормотворчеството не са адекватни и не се прилагат адекватно. През последната година и половина например пътищата ни останаха занемарени и неподдържани. Създаде се една обществена
нагласа на слабо усещане за държавност
у хората. Това усещане доведе до чувството на изнервеност, на разделение, на агресия, на омразата.
Хората са много изнервени и озлобени и това се отразява върху тяхното поведение на пътя.
Това рефлектира и върху поведението на чуждестранните водачи на наша територия - както българите, когато отидат в Германия, и започват да се съобразяват с поведението на местните водачи, така и чужденците се съобразяват с поведението на нашите.
Когато се въвеждат правни норми, трябва да се види техният ефект. Всички говорят за въвеждането на правила и за липсата на закони, но никой не внимава, когато се въвеждат норми, какъв е техният ефект.
Преди години беше внесена поправка в Закона за движение по пътищата, с която
бяха завишени драстично наказанията за водачи,
употребили алкохол и наркотици.
Сега, когато всички виждаме тези тежки произшествия, се възмущаваме и отиваме към лумпенска страст за увеличаване на наказанията. А това ни връща в едни други времена и периоди, когато хората са били доста по-примитивни в общественото си развитие. Въведоха се и криминални регистрации за шофьорите, без задължително да се отчитат условните присъди. А казусите с шофьори, хванати с под 1,2 промила алкохол, изобщо не се гледат.
И виждаме какъв е ефектът 5 г. след въвеждането на тази норма - нулев. Защото по целия свят хората отдавна са наясно, че най-важният ефект, смисълът и духът на законите е да се създадат условия хората да се коригират. Това важи особено когато международната и вътрешната обстановка са силно изнервени.
Но това не става с условна присъда, т.е. само със заплахата от голямото наказание.
Една санкция работи, когато е навременна и неизбежна
Затова първото важно правило е нарушителят да бъде наказан веднага.
Хората отдавна са измислили институцията на пробацията. Ако някой бъде хванат с по-висока доза алкохол или с наркотици, нека да мине под наблюдение. Ако му е за първи път, да му се даде шанс за корекция, а това става чрез пробация. Ако се абстрахираме от драстичните нарушители, в много случаи тези водачи не са направили нищо или имат различни житейски обяснения.
Санкцията може да е да работят като санитари в спешно отделение
Или да полагат принудителен труд. Или да ходят на групова психотерапия.
Тоест да бъде наблюдаван от пробационен инспектор и след време той да се произнесе дали има напредък и осъзнатост на деянията.
А условната присъда какво е? Осъден човек може да живее три години без никакъв надзор и никой не иска от него да коригира поведението си. Както се видя, това не спира хора, които са с рецидивно мислене - ще продължат да карат и да сеят смърт.
Правната норма не действа, но това не се отчита. Кампанийните акции на бившия министър на вътрешните работи бяха действия адхок. Никой не попита Бойко Рашков по случая “Семерджиев” как така месец преди събитието въпросното лице е било “изпуснато” от органите - избягал е от ареста. Това се води тежко произшествие и веднага се започва разследване. И цял месец не е направена проверка.
Тонът на институционалната нетърпимост, който беше задаван в последните години чрез дълбоките конфликти между прокуратурата и изпълнителната власт, между НС и президентството - всичко това се отрази и върху начина, по който самите институции функционират. Имаме един психичен и институционален хаос, който рефлектира върху поведението на водачите по пътя и в човешки жертви.
Затова е добра заявката на новия вътрешен министър да спре кампанийността в контрола. Служителите по контрол просто трябва да си вършат работата.
Ако знаем, че на един пътен участък има 6 камери, които винаги работят, от 100 човека само 1 ще си позволи да превиши скоростта. А когато е кампанийно, на този участък един ден може да има полиция, на другия ден може и да няма. Тогава най-вероятно от 100 човека поне половината ще нарушават ограничението на скоростта. Надеждната и навременна санкция върши много повече работа. Много по-добре е да се знае, че там има камери.
Принципът важи и за всички действия на институциите - постоянен, надежден и сигурен контрол. Това ще се отрази на поведението на хората. Не е само въпрос на индивидуална дисциплина.
