Фиксирането единствено върху газа е сериозна стратегическа грешка. Основен кризисен въпрос в момента би трябвало да бъде енергийното потребление. Там е най-сериозната, да не кажа единствената криза в енергийния сектор.
Много “енергетици” даже не слагат потреблението в енергийната папка. Дори институционално потреблението на енергия е (а) пренебрегнато, (б) пръснато из различни институции. Това е грешка, която се прави и на европейско равнище, макар че Европейската комисия и няколко по-будни европейски правителства започнаха да реагират, макар и късно.
Европа трябва да настрои енергийното си потребление на военен режим. България също. Високите цени на енергията, пълното военизиране на руските енергийни доставки, военновременната несигурност на пазарите и недовършеният енергиен преход изискват правителствата, както и фирмите и домакинствата, да се съсредоточат върху стратегиите на енергийно потребление. Това е основен начин да се намалят стресовете с минимално отражение върху икономиката и стандартите на живот.
Що се отнася до газа, България просто трябва да продължи своята диверсификация, активна ангажираност с Гърция и Турция. Разбира се, и категоричен отказ от Газпром, източник на безобразна корупция, несигурност и финансиране на военна агресия. Но дори и само по отношение на газа е необходима спешна и сериозна стратегия за енергийното потребление. И, не, стратегия за енергийното потребление не означава да стоим на студено и да съсипем индустрията.