Най-кратко казано, докато предаваше властта на служебния си кабинет, президентът писа “слаб” на правителството на четворната коалиция. (Макар Кирил Петков на сбогуване да заяви, че апокалипсис няма.) Аргументите му са известни - умора от политическите битки, инфлация и галопиращи цени, бедност и липса на газ, разпадаща се пътна мрежа, забуксувала съдебна реформа, спънки пред парите от плана за възстановяване... И на първо място - да стоим далеч от войната между Русия и Украйна. Защото не било в наш интерес, според президента.
Така в крайна сметка Радев показа коя е неговата формула за управление - да си браним интереса, като се обединят леви, десни и въобще “политици от различни хоризонти” (без да се броят популистите). Показал им го президентът с предишните си два служебни кабинета, заръча го и на сегашния. И пак смъмри екипа на Кирил Петков - не последвали Радевия пример и затова завещали на държавата кризи, с които трябва да се справят назначените от него министри.
Впрочем по дадените напътствия към новите във властта Радев сякаш се приближава до модела на унгарския премиер Виктор Орбан. Който единствен от ЕС не осъди агресията на Путин в Украйна, запази си доставките от “Газпром”, скастри Брюксел за наложените на Русия санкции (дори отърва от тях руския патриарх Кирил)... И обвини Запада, че като помага на Украйна, не работи за мира. Дотук Орбан успяваше да извива ръцете на ЕС с налагане на вето на някои решения и дори се изплъзваше от глобите, с които го плаши Брюксел, макар напоследък над главата му да се събират тъмни облаци по този въпрос.
Да, вярно, че Радев не се изказва толкова категорично като Орбан, но има скромни заемки от модела “Орбан”. Затова някои наблюдатели се питат ще направи ли завой служебното правителство обратно към Русия. Което ще бъде и червената линия за служебното, а и за всяко следващо правителство накъде ще върви България.
Макар вицепрезидентът Илияна Йотова да посочи категорично пред БНР: няма завой от Вашингтон към Москва, това били внушения, правени от Кирил Петков.
