Ще видим амбиции на президента да промени сектори, в които се сблъскват глобални и локални интереси
Стотното поред правителство на България се оказа не редовно, а служебно. То ще организира изборите на 2 октомври, но ще трябва да се справя с няколко много тежки проблема.
На първо място е “хаосът в енергетиката” - както определи наследството на правителството на Кирил Петков сам президентът, който вече обяви състава на назначения от него кабинет. Защото освен неясната перспектива с доставките на газ предизвикателство са и високите цени на тока, както и на горивата.
А всички те, взети заедно, в сложната комбинация с войната в Украйна ще поставят на изпитание гражданите през идващата зима. Попитахме социолозите Геновева Петрова от “Алфа рисърч” и Юрий Асланов от “Афис”, както и политолога Слави Василев:
1. Какъв е характерът на новото служебно правителство - експертен, социален, “на спасението”?
2. Очаквате ли прояви на реваншизъм към предходното правителство?
3. Каква предизборна кампания предстои?
Ето и отговора на социолога Геновева Петрова:
1. Въпреки че в новото служебно правителство има съществено присъствие на представители с експертиза в социалната сфера, по-внимателният поглед към цялостния му състав излъчва по-скоро послание за кабинет на “пренареждането”: пренареждане
на икономически позиции, на вътрешнополитически пластове и на геостратегически приоритети
2. Действия и позиции на президента от последните месеци дават основания за очаквания за реваншизъм. Дали тези знаци ще прераснат в открити прояви срещу кабинета “Петков” - предстои да видим.
Значително по-убедени може да бъдем в амбициите на президента за бързо преструктуриране в сектори, превърнали се в полета на най-остър сблъсък както на глобални, така и на локални икономически интереси – отбрана, енергетика, икономика, регионално развитие.
3. Поляризацията в обществените нагласи по редица важни въпроси (като войната на Русия в Украйна, доставките и цените на природния газ и пр.) е предпоставка за остра конфронтационна кампания.
Поведението на политическите партии и цялостното равнище на политическия разговор през последните месеци също формират очаквания за по-скоро негативна кампания. Факт е, че подобна ситуация може да мобилизира избирателна активност чрез изостряне на поляризацията в общественото мнение, което по правило работи в полза на по-радикалните формации. И обратно, една конфронтационна, негативна кампания по-скоро демотивира от участие във вота избирателите с рационално отношение към политиката.
