Предизборното коалиране е нож с две остриета. От една страна, то може да доведе до привличане на избиратели - както съмишленици на съставните партии на коалицията, така и периферия, привлечена от създаването на по-голям участник в състезанието. От друга, ако коалицията е ситуационна и - особено - ако е ценностно и идейно безпринципна (колкото и малка роля да играят идеите и ценностите в българската политика), тогава част от избирателите се разбягват. Най-често се случват и двете неща - коалицията едновременно привлича и отблъсква. Въпросът е кой е преобладаващият процес.
Навремето един син кмет бе издигнал предизборен лозунг "Заедно можем повече". На изборите се оказа, че заедно можем по-малко... "Продължаваме промяната" и "Демократична България" имат определени допирни точки. Има и много ръмжене, твърде малка междуличностна поносимост... Но, да речем, тези две коалиции могат да пробват да направят една голяма... Но чувам, че се гласят да привличат и БСП, и Хаджигенов и Бабикян. В ДБ има една партия - ДСБ - за която се чува, че вече не е значима политическа организация. Възможно е. Но доколкото познавам лоялните й избиратели, голямата част от тях няма да гласуват за коалиция, в която участва БСП. За избирателите на БСП това няма да бъде сериозен проблем. Партията трябва да използва традиционна военна хитрост - да се обедини с някои други, да победи и след това да види сметката на другите... Ставало е - и пак може да се случи.
Кирил, Асен и Христо (Атанас не споменавам - той явно е готов на всичко) трябва да си помислят добре какво се готвят да направят. Ако е коалиция, която може да стане поне отчасти органична - добре. Ако е "военна хитрост" за да спечелят изборите - въпросът е какво означава да спечелиш изборите... През ноември нали ги спечелиха... И какво...? Съставните части така и не можаха да се слепят докрая... Нещо подобно ми се привижда и в планираната нова тройна коалиция. "Лепилото" отново е извън участниците - коалицията е "анти", а не "за". Ясно е против какво ще бъде, но не е съвсем ясно ЗА какво ще се изгради.
Още по-значим проблем би се оказало съображението, че за някои от участниците коалицията е инструмент за политическо оцеляване или инструмент за прикриване на реалната тежест на съответната партия в подкрепата на избирателите. При такава хипотеза органиката на бъдещета коалиция ще бъде допълнително нарушена от комплекса за превъзходство "ние големите влачим вас малките..."
Коалирането е все по-значим инструмент на българската политика в условия на партийна фрагментация и затруднено формиране на мнозинства. Затова усилията за изграждане на коалиционни формати трябва да бъдат подкрепени и положително оценявани. Както преди, така и след проведени избори. Но само ако рисковете са известни и усилията за преодоляването им - искрени. В противен случай, псевдо коалирането може да се окаже допълнителен стимул и ресурс на фрагментацията.