- Партиите стимулират с поведението си авторитарни настроения
Не трябва да имаме илюзии, че в следващите няколко години ще имаме случай, в който парламент или правителство ще изкара пълния си мандат. Но е несериозно на всеки 6 месеца да се стига до колизиите, на които бяхме свидетели.
Отношенията между коалиционните партньори от ПП, БСП, ДБ и ИТН стигнаха до развръзка, в която беше напълно логичен краят на това правителство и този парламент. Още от конструирането на коалицията те нямаха програма, а кабинетът сякаш бе направен само да се каже, че го има. И в такива ситуации
обикновено правителствата са нетрайни
Дори не знаем дали мотивите, с които Слави Трифонов и неговата партия напуснаха коалицията, са реални, или е нещо, свързано с обещания, които не са били изпълнени.
Като добавим и идеологическите различия на партиите в тази коалиция, е нормално така да приключат нещата.
Проблемът е друг. Не е фатално, че имахме вот на недоверие - при фрагментирани парламенти в Европа това се случва доста често. Проблемът беше, че този парламент не можа да излъчи нито ново мнозинство, нито пък старо, но малко по-конфигурирано.
И това се случва за пореден път след трите поред парламентарни вота миналата година - партиите не успяват да стигнат до споразумение за що-годе трайно управление.
Въпреки това тук не става въпрос за виновници, защото всички партии бяха последователни в своята непоследователност. Когато напуснаха правителството, от ИТН демонстрираха нежелание за участие в тази комбинация, а от ПП бяха по-компромисно настроени. През последните дни нещата се обърнаха: ИТН бяха готови за компромис до момента с прословутото заседание на ПГ на ДБ, от което избухна последният скандал, а от “Продължаваме промяната” вече се държаха непримиримо. Но и това има своето обяснение - ако едно правителство зависи от няколко души без ясна парламентарна подкрепа, по-скоро може би не трябва да се съставя, защото би било много уязвимо.
Междувременно, когато БСП взе мандата, официално заяви, че има намерения той да бъде реализиран. Но поведението ѝ впоследствие показа, че използва ситуацията за предизборна кампания.
Червените линии, остракирането на втората политическа сила - ГЕРБ, която може да се превърне и в първа сила, както и всеобщото нежелание на всички да се обвързват по какъвто и да е начин с ДПС - заради всички тези фактори е налице опасността да минем в режима от миналата година -
избори, които не могат да излъчат мнозинство
Както виждаме от социологическите проучвания, при следващия парламент ситуацията няма да е особено различна - кой с малко повече, кой с малко по-малко мандати. Основният въпрос е дали формацията на Стефан Янев ще влезе и ако влезе - как ще се държи. Потенциалът е той да влезе в, условно казано, проруска комбинация, но когато става дума за чисто нови формации, трудно може да предскажем тяхното поведение.
Евентуалното засилване на антисистемната партия “Възраждане” би принудило останалите партии
ако не да си подадат ръка, то поне да станат малко по-диалогични
В Европа ръстът на подобни партии консолидира останалите, но ще се случи ли това в България? От ПП успяха да се справят с негативния си тренд и има възможност да са първа политическа сила със същия резултат.
В момента ДБ очевидно има интерес да се яви в коалиция с ПП, но твърденията, че те се припокриват електорално, са спорни.
Сметката е много тънка, защото подобна коалиция би могла да привлече допълнителен електорат, който не би гласувал за нито една от двете партии, ако се явят отделно. Но от друга страна, може да отблъснат други избиратели, които биха гласували за “Промяната” или ДБ, но няма да подкрепят подобна коалиция.
ДБ би влязла и без такава коалиция, макар и с по-малко мандати. Въпросът е за отношението към ГЕРБ - дали ДБ и ПП ще са склонни да влязат в колаборация с ГЕРБ в следващ парламент. Това само по себе си ще обезпечи мнозинство. Още преди акцията с ареста на Бойко Борисов имаше моменти, при които с поведението си в парламента ГЕРБ предполагаха такава комуникация.
Не сме сигурни, че няма такава комуникация между ГЕРБ и другите в дяснолибералния спектър. Разбира се, ако има такива - те не са публични, което е нормално, защото политиката не е изцяло публична никъде.
Това обаче би компрометирало и ДБ, и ПП, която се яви на избори на антиГЕРБ основа.
За съжаление, с поведението си
партиите стимулират отвращението от политиката
Това е и основният фактор избирателната активност да падне под 40% на парламентарни избори. А може да очакваме и още по-ниска активност, ако съдим по политическото поведение днес. Това отвращение автоматично засилва не дори пропрезидентските, а направо авторитарните антипартийни настроения у нас. Наблюдаваме, че президентът Румен Радев се възползва от тази слабост на партиите, за да подсилва своето влияние. А той наистина има такова влияние в ситуация, в която не може да се излъчи правителство. Сега отново ще имаме поредно негово правителство, което няма да носи политическа отговорност. А това е
най-лошото в една политическа система - да не носиш отговорност
Служебният кабинет обаче ще се сблъска с много сериозни проблеми наесен. Пък и няма гаранция, че няма да продължим в този режим и след Нова година, ако не се състави кабинет. Затова оправданието на Румен Радев винаги е лесно: “Партиите трябва да се разберат”.
Но пък може и да се развие и друг сценарий - самите партии да не желаят да вземат властта заради тежките предизвикателства през есента, и по този начин да прехвърлят горещия картоф при президента. Това също би било неадекватно.
