Слабото евро внася допълнителен инфлационен натиск в Европа
Помним как в края на миналата година гуверньорите на Федералния резерв и Европейската централна банка опитваха да успокоят обществеността, казвайки, че повишаващата се инфлация е само временно явление. Тази теза очаквано се оказа изключително грешна, което постави растящите цени като основно предизвикателство през следващите години. Към момента тенденцията е категорична – инфлацията е проблем, който има солидни предпоставки
да продължи да ерозира покупателната сила
на доходите, възможността за ефективна бизнес калкулация, забавяне на темпа във вътрешните и външните инвестиции.
Един от основните механизми за възпиране на инфлацията е повишаването на основните лихвени проценти от централните банки. С повишаването на лихвения процент по основните операции по рефинансиране централните банки оскъпяват ликвидния ресурс към банковата система. Така от макроикономическа гледна точка се създават условия за понижаване на темпа на кредитна експанзия, който да доведе до спад в икономическата активност като цяло. Т.нар. охлаждане на икономиката се случва с определени времеви забавяния и с различна дълбочина. Крайните ефекти са по-нисък ръст (или дори спад) на доходите, по-ниска заетост, стагниране на корпоративни приходи, по-ниско потребление, спад на ценовите равнища.
Икономическите рискове от затягането на паричната политика са много, особено в контекста на настоящата ситуация. От една страна, се отчита рискът “охлаждането” да се превърне в икономическа криза.
Все още прогнозите на ЕЦБ са за стабилен растеж в еврозоната за тази година (2,8%), но притесненията за влошаване на ситуацията през третото и четвъртото тримесечие се увеличават. Очакванията за
продължаващо покачване на лихвите и изостряне на газовата криза
може да поставят под огромно напрежение Европа – проблеми пред растежа, но и продължаващо покачване на цените, основно по линия на привнесената инфлация от вноса на енергийни източници и суровини.
От друга страна, голяма част от инфлационния натиск е породен по линия на предлагането още от счупването на веригите на доставки в международната търговия (COVID-19 кризата) и войната в Украйна. В подобна конюнктура централните банки и правителствата са по-предпазливи, защото знаят, че промените в паричната и/или фискалната политика може да постигнат незадоволителни успехи.
ЕЦБ е обградена от множество допълнителни усложнения. Въпросителните пред бъдещите газови доставки е основен фактор, който може да повлияе на икономическия растеж и енергийната сигурност на европейските държави. Затягането на паричната политика внася още по-голямо напрежение по линия на много задлъжнелите държави и структуроопределящи компании. Дори и леко качване на лихвените нива може значително да утежни дълговите позиции на редица държави. Една от тях е Италия, която влезе и в политическа криза. Обезценяването на еврото особено спрямо долара също е голямо предизвикателство пред Европа.
Слабото евро внася допълнителен инфлационен натиск,
защото повишава цената на вноса на енергийни източници, които се продават главно в долари.
Въпреки тези реални рискове в ЕЦБ знаят, че ако изпуснат от контрол инфлационните очаквания, има голяма вероятност да се стигне до безконтролно допълнително повишаване на ценовите равнища. Подобен сценарий може да доведе до големи икономически, социални и политически щети. Именно поради тази причина Управителният съвет на Европейската централна банка повиши и трите основни лихвени процента с 50 базисни пункта. Беше одобрен и Инструмент за защита на трансмисионния механизъм (The Transmission Protection Instrument). Основната лихва по рефинансиране се качи на 0,50%, което е първото повишаване от 11 г. По-голяма част от прогнозите бяха за ръст само от 0,25%, но по-сериозното повишение е оправдано с факта, че Федералният резерв много по-рано и сериозно повиши основната лихва.
В България главното притеснение е до каква степен действията на ЕЦБ ще повлияят на лихвените равнища по кредитите. Страната ни се намира в паричен съвет към еврото и в немалка степен привнася паричната политика от ЕЦБ. С това идват и последващите ефекти, свързани с повишение на цената на кредита.
Покачването на лихвите по кредитите у нас е неизбежно в следващите месеци, но няма индикации тези промени да са резки и сериозни по мащаб.
Тенденциите в лихвите по различните по тип кредити у нас ще се влияе в голяма степен от темповете на увеличаване на основната лихва от ЕЦБ. Прогнозите са за относително ускорено покачване на основната лихва в еврозоната до 1,75 - 2%, а отвъд океана до 3,5%. Очакванията са, че при достигане до подобни нива ръстът на инфлацията устойчиво ще се забави.
Лихвите по кредитите в евро и долари най-често се определят на база надбавка (почти винаги фиксирана) плюс лихвените нива по депозитите на междубанковия пазар. Цената при междубанковата търговията на евровите и доларовите депозити е много близка до основните лихви по рефинансиране на ЕЦБ и ФЕД. Това означава, че увеличението на евровите кредити ще е между 1,5-2%, а тези в долари между 2,5-3,5%. При кредитите в левове ситуацията е по-спокойна и покачването на лихвите вероятно ще е по-малко.
В България нивото на спестявания в левове по традиция е солидно и устойчиво над инвестициите. Банковият сектор като цяло е много ликвиден и добре капитализиран. Тези фактори носят възможност за по-плавно и леко покачване на лихвите по кредитите в сравнение с тези в евро. Процесът на затягане на кредитната политика на търговските банки със сигурност няма да е шоков, защото самите банки нямат интерес и нужда от подобни действия.
Спазването на договореностите между кредитодател и кредитополучател са в основата на устойчивото функциониране на банковата дейност. В този ред на мисли ще има увеличение на лихвите, но то ще е плавно. При новите кредити вече се виждат действия за повишаване на изискванията за кандидатстване, което да намали общите обеми на кредитиране. Това също е очаквано действие от търговските банки особено в контекста на изложените рискове, за които БНБ няколко пъти алармира.
