Всяка власт за кратък период от време може,
ако желае, да въведе ефективни мерки,
за да са честни държавните служители
и политиците. И след това да си изпълни
задължението да оправи пътищата
Държавите, които са се преборили с корупцията, са го направили по един-единствен начин – като са взели мерки държавните служители да не искат и да не вземат подкупи.
Естествено, че при самото престъпление “подкуп” отговорност носят и двете страни и наказанията са и за двете страни – и на даващия, и на получаващия. Но никоя успяла да се пребори с корупцията държава не си играе да променя нещата фирма по фирма за десетките и стотици хиляди фирми.
Усилията са давали резултат само когато държавата ги съсредоточи към държавния апарат. Точно така САЩ от 70-те години на миналия век за кратко - не повече от две десетилетия, се справиха с най-съществените прояви на корупцията.
ФБР приложи масово към съответните държавни
служители провокация към подкуп от федерални агенти
и полицаи под прикритие.
В България провокацията към подкуп е обявена за престъпление, дори да би се разрешавала от съд по реда, по който се разрешават специалните разузнавателни средства от агенти под прикритие. Въпреки че Съдът по правата на човека в Страсбург отдавна е приел, че когато провокацията към подкуп е законово уредена и се разрешава от съд, тя е напълно допустима. И това положение в България не е случайно – държавата не желае да се разкриват този род престъпления.
Да, има неголям брой наистина много цивилизовани и развити държави в Европа, където провокацията към подкуп е престъпление. Ама нека да стигнем тяхното развитие и тогава да се правим на свръхцивилизовани, а не както сега – на гол тумбак чифте пищови.
Освен това в САЩ в повечето от възловите държавни агенции и в полицията всички, които вземаха решения, минаваха през полиграф (детектор на лъжата).
При провал на служителя при полиграф този тест се повтаряше или от друга фирма, или от друг оператор на полиграфа. И ако отново човекът се провали, просто отива на позиция, където не взема решения, а пише примерно анализи. Съвременните полиграфи са много по-точни от тези преди около половин век и даже отпреди 20 г. и изследват много по-точно много повече параметри.
Именно високата точност на съвременните полиграфи и минаването на два последователни теста пред две различни авторитетни фирми вече широко се използва в много от големите корпорации по света. И все по-често - и не само от големите. Естествено, че все още съществува, макар и вече много по-малка възможност, полиграфът да покаже два пъти последователно неверен резултат. Естествено, че при наличието на тази, макар и малка, възможност, никой и не мисли полиграфът да е основание за осъждане и даже за каквото и да е наказание. Даже на много места не е и основание за уволнение. Но именно полиграфът беше едно от основните оръжия корупцията в САЩ да се пребори. На този свят в обществените отношения малко са 100% сигурните неща. Ето защо в много случаи, когато нещо е с много голяма степен на вероятност,
добре е с определен човек да не се рискува
Например всички приемат, че психологическите тестове преди даване на разрешение за оръжие са абсолютно необходими и предпазват в голяма степен от злоупотреби с оръжията.
И там няма 100% сигурност при тестовете, но използването им работи в полза на обществото. На един държавен служител или политик може да му се вярва само ако доброволно се подложи на тест от две авторитетни международно признати фирми за работа с полиграф и поне един от тестовете му покаже, че е честен. Иначе по-добре да си мълчи за своята честност.
Когато дадени правителства или части от правителствата по всевъзможни начини правят така, че една фирма да не може да спечели обществена поръчка или концесия или да не може да получи лиценз или друго разрешение, без да даде подкуп,
естествено, че всички, които искат да работят в
тази сфера, ще дават подкупи
Поначало по закон пътищата се строят чрез обществени поръчки. Фирмите, които реално строят пътищата, са едни и същи от доста години. Няма други.
Ако съответните държавни структури им искат комисиони, те няма как да работят, без да ги дават. И не могат да бъдат наказвани за това, че видите ли – били работили. Другото е да пуснат кепенците, да уволнят работниците и да не работят. И сега излиза, че на никоя фирма, която има опит и ресурс в строежа на пътища,
не може се платят и дължими, и бъдещи пари за
строителство
Държавата да оправи себе си, а не да наказва фирмите. И не фирмите са проблемът – наказани са милионите, които пътуват по пътищата. Хората, които трябва да решават на кого да се дават парите за пътища, са назначени от парламента и правителството, а не са се самоназначили. Всички носят отговорност за това.
Да бъде така добра държавата да вземе мерки да се проверяват съответните работещи за нея чрез леснодостъпни средства, вместо да не се дават пари да се запълнят даже дупките по пътищата и да се кара без маркировка.
Примерно половината път от София до Самоков поне допреди седмица беше без маркировка по пътното платно. Дупките са повсеместно явление в средата на лятото. Тази ситуация създава риск за живота и здравето на хората и е недопустима в една претендираща да е европейска държава.
Няма откъде да се вземат нови пътностроителни фирми. Фирмите, които могат да строят пътища, са тези, които са ги строили и преди. Цената на чуждестранните фирми за пътностроителни работи е доста по-висока. В крайна сметка, ако се нарочат почти всички съществуващи фирми за лоши, ще се стигне до това да се прави фиктивно прехвърляне на строителни фирми – чрез подставени лица, чрез използване на фондове и договорно обезпечаване на собствеността, което няма да промени нищо. Кому са нужни тези еквилибристики?
Бизнесът ще работи с всяко правителство – той няма избор.
Бизнесът ще е най-щастлив да не дава комисиони
Във всеки бранш има достатъчно професионалисти, които ще се чувстват професионално удовлетворени честно да си спечелят поръчките и да построят качествени пътища при един ефективен контрол от страна на държавата.
А държавата да бъде така добра да си оправи кашата, която от десетилетия забърква, включително и като дава достойни възнаграждения на професионалистите в държавните структури, които вземат решенията.
Всеки сериозен професионалист би вземал по-голяма заплата в частна фирма. Очевидно, че такъв професионалист няма да дойде заради заплатата…
И да спрем да се хвалим, че строим много пътища. За последните 20 години Сърбия е построила два пъти повече магистрали от нас с използване на много по-малко европейски средства. Икономика без инфраструктура не се прави.
Държавата за кратък период от време може, ако желае, да въведе ефективни мерки, за да са честни държавните служители и политиците. И след това да бъде така добра да си изпълни задължението да оправи пътищата.
