Институциите на ЕС са характерни с консерватизма си към основните политики – фундаменталните промени са редки и провокирани от драматични събития в икономическата или политическата среда.
На едно такова решение станахме свидетели тази седмица – след почти десетилетие на нулеви и дори отрицателни лихвени проценти, предшествано от поредица решения за намаление от есента на 2008 г, Европейската централна банка (ЕЦБ) тази седмица взе решение да ги повиши в опит за борба с все по-високата инфлация. В настоящия текст ще опитаме да обясним защо това решение е важно и какви са очакваните последствия (и евентуално бъдещи политики).
Лихвените проценти са от значение, тъй като са сред основните инструменти, с които разполагат централните банки за да влияят на стойността на своите валути и оттам - непряко на потребителските цени. По този начин централните банки въздействат индиректно на икономическата активност, като чрез по-високи лихви и по-труден достъп до ликвидност „охлаждат“ прегрелите икономики. В конкретния случай решението на ЕЦБ касае лихвата по депозитите на банките в нея, която от 2014-та година насам е отрицателна, както и тези за рефинансиране и пределното кредитно улеснение.
ЕЦБ е малко по-особена от повечето централни банки, тъй като има експлицитна цел на политиката спрямо стойността на европейската валута. Това се случва чрез залагането на целева стойност на индекса на потребителски цени в еврозоната. Целта е обаче не да се поддържа нулева инфлация, тъй като конвенционалното очакване е, че икономическият ръст неизбежно върви с постепенно повишаване на потребителските цени. По тази причина банката залага целеви ръст на инфлацията от 2% годишно в средносрочен план, като всяко отклонение – било то по-ниско или по-високо повишение на потребителските цени – се разглежда като проблем на стабилността на валутата и съответно причина за интервенция и промяна на монетарната политика.
В конкретния случай причина за решението за повишаване на лихвените проценти е много високата инфлация в еврозоната, която по последни данни за юни достигна 8,6% на годишна база, но със значителни различния между отделните членове на паричния съюз – между 22% в Естония и 6,1% в Малта. Прогнозите за динамиката на потребителските цени също далеч не са розови, като повечето централни банки очакват пълна нормализация и достигане на целта според мандата на ЕЦБ чак след няколко години.
Тазседмичното решение на ЕЦБ е ключово по няколко причини. От една страна, то е признание че повишенията на потребителските цени от последните месеци са достатъчно голям повод за притеснение за дългосрочното развитие на европейските икономики, налагащ преобръщане на политика на отрицателни лихви, оцеляла почти десетилетие. Индикация за това е и обстоятелството, че повишението е по-високо от обявеното по-рано – докато очакванията бяха за първоначално повишение на лихвата по депозитите с 0,25 пункта, то реалното е с 0,5, което навежда на мисълта за наличие на известна спешност в действията на банката.
В тази смяна на поведението на централната банка бихме могли дори да прочетем признание, че собствената ѝ хлабава парична политика е сред виновните за настоящата инфлационна ситуация. Въпреки че никъде не е посочено изрично, ускоряването на ръста на потребителските цени в много европейски държави започна още през второто полугодие на миналата година, като важна роля за това изиграха огромните фискални стимули – на свой ред станали възможни заради програмите на ЕЦБ от 2020-2021 г., насочили средства както към бизнеса, така и към домакинствата по време на пандемията, и които след преминаването на тежката фаза на пандемията рязко увеличиха вътрешното търсене. По тази причина ще е интересно да се проследи дали и доколко този урок е научен и съответно европейските институции ще подхождат с повече внимание към реализирането на разходи с толкова голям размер в бъдеще.
От значение е и обявеното средносрочно намерение към по-нататъшно повишение на лихвените проценти в случай, че настоящото не доведе до търсения ефект на забавяне на ръст на потребителските цени. ЕЦБ е наясно, че настоящите повишения са забавени и недостатъчни и по тази причини си запазва правото да прави нови корекции в случай, че темповете на ръст на инфлацията се запазят както през изминалите месеци. Исторически депозитната лихва на ЕЦБ никога не е надвишавала 4%, а за последен път е надхвърляла 3% преди финансовата криза от 2008 г. – много преди изграждането на много от днешните институции на паричния съюз.
Въпреки повишението обаче ЕЦБ видимо действа по-бавно и доста по-обрано от други централни банки, в това число от Федералния резерв, които от месеци повишават лихвените си проценти в опит да намалят ръста на потребителските цени. Това до голяма степен отразява силното нежелание на регулатора да ползва този си инструмент, но и значителните страхове от негативните ефекти, които могат да дойдат с повишенията на лихвите.
Очевидното притеснение е, че настоящите мерки на ЕЦБ няма да са достатъчни за да укротят ръста на цените. То далеч не е необосновано, предвид ключовата роля, която играят енергоносителите в него – няма гаранция че лекото повишаване на лихвите непременно ще доведе до спад в цените на горивата, предвид продължаващият конфликт в Украйна и проблемите с осигуряването на алтернативни доставки, особено при природния газ. При сценарий в който цените на енергоносителите останат високи или дори започнат да нарастват с увеличението на търсенето през зимния сезон, запазването на ръста на потребителски цени изглежда реалистично.
Повишението на лихвите си има цена – по-скъпият кредит неизбежно води със себе си забавяне на икономическата активност. Дори и преди анонса на ЕЦБ рискът от забавяне на ръста на европейските икономики на фона на международните шокове изглеждаше напълно реалистичен, а по-високите лихви заплашват да ускорят този процес. Това е и най-лошият сценарий за непосредственото бъдеще – запазване на висока инфлация, съчетана с нисък или нулев икономически растеж, който би показал, че действията на ЕЦБ са или закъснели, или недостатъчни, или неподходящи за настоящата икономическа картина.
Въпреки това, тазседмичният анонс дава поводи за умерен оптимизъм. Причина за това е най-вече фактът, че отрицателните лихви не са незаобиколима догма, а напротив – ЕЦБ е склонна да се адаптира към икономическите предизвикателства и да променя дългосрочните си политики, пък било то и колебливо и със забавяне.
(От седмичния бюлетина на Института за пазарна икономика)
