- На сцената е и суетната ИТН – между четвъртия и петия етап на загубата, както е описана от психиатрите
Стар виц твърди, че, за да е бракът здрав и дълъг, жената трябва да е сляпа, мъжът да е глух, а свекървата – няма.
В нашата приказка “Промяната” съвсем не беше сляпа и не пропусна звучно да удари през пръстите много добре ослушващия се народ, а Соцсвекървата съвсем не бягаше нито от досадно мрънкане, нито от звучни разпри със снахата. В актуалния вариант на приказката имаме и един Демократичен кротък свекър, когото всички открито уж много харесват, понеже е “душа човек”, но
зад гърба му всички смятат, че е твърде мекушав,
особено – щом търпи жена си (свекървата) да му се качва на главата.
И така дойде денят, в който Кумовете дадоха третия мандат на свекървата. Която пък отсече, че за да заживеят отново заедно всички под един покрив, този път
трябва да има ясно разписан предбрачен договор
Иронията е очевидна. Съвпадението с действителността ни – също. Мнозина твърдят, че ходът на президента с даването на мандат на БСП да състави правителство е ясен знак, че той самият иска предсрочни избори.
Дали е проява на здрав разум? Вероятно да. В романтичния прочит на ситуацията всички минават през катарзис, при някои той е толкова разтърсващ, че чак ги бута извън борда, но накрая всички се прераждат по-разумни. Ясно е, че
ново управление в същия състав и без това е обречено
А може да бъде дори и опасно. Особено ако ще се налага новите-стари коалиционни партньори да си затварят очите: всяка от три партии, независимо в каква комбинация всеки път – пред поредния каприз, червена линия или просто схема на всяка една ситуативно четвърта поотделно. Да, много е възможно следващият парламент да е същият и да се наложи да се прави същото правителство, което практически обезсмисля излишните усилия да се ходи на избори, и да прави този ход на президента неразумен. Но едва ли е така.
Така че – друга възможност е президентът да иска отново да управлява. И то – не само скоро, ами и дълго. Понеже се очаква поне още един парламент да е с кратък живот и даже да не успее да излъчи правителство, което автоматично означава продължаване на работата на (де юре различно, но де факто същото) служебно правителство. Което, естествено, покрай конституционното му задължение да подготвя изборите, ще може да прокара политики и дори да ревизира отношения, на които Радев държи.
БСП
От създалата се ситуация най-голям дивидент ще има за нея. Но не в електорален, а в аспект прокарване на политики. Ако успеят със съставянето на правителство, е много вероятно то да се държи (заради така известните червени линии на БСП) практически като служебно правителство на президента Радев – явен евроатлантизъм,
с “нежни нотки” на евразийски послевкус
Ако не успеят, както казах – печели Радев. Със същото. Още повече че въпреки привижданите от мнозина скарвания между него и Нинова, при връчването той отново не пропусна да спомене, че вярва в ценностите, в които вярва и левицата.
На самите избори социалистите не би следвало да очакват вълшебства. Няма откъде да дойдат. Много, много отдавна БСП трябваше да се върне към себе си и да се опомни, че е партия на онеправданите, на пролетариата, на уязвимите групи, на лишените от равни права, на ония “парии презрени”, на хората в риск. Но не само, че не го прави, ами и май съвсем не иска. Почти националистическата реторика, която слушаме през последните години, съвсем не е социализъм. И вместо да говорят с реториката на Партията на европейските социалисти, говорът на Нинова и хората около нея много прилича на реториката на Путин. Яростните съпротиви срещу т.нар. Истанбулска конвенция например съвсем не приличаха на социализъм. Той пък въобще не е само увеличаване на пенсии. И е особено неразумно, в някои случаи дори панически, да бягаш от уязвими групи, които по подразбиране “са си твои”, според социалистическите идеали, дори и защото в една застаряваща нация като нашата пенсионерите са прогресивно намаляващ електорат.
…И все пак актуализацията на бюджета, дори и да случайно, се случи някак си много близо във времето с предизборната кампания. И няма как да не направим препратки към предишни години, и пак, както и преди, изведнъж проимахме пари – традиционно за учители, пенсионери и деца. Точно заради настояването на социалистите. Уж от по-добра събираемост, уж от запушване на пробойни, уж от спиране на корупционни практики, уж от най-добър в ЕС икономически растеж.
ПП
“Промяната” се държи сякаш е в ступор. Много е вероятно наистина да са изненадани – все пак
не са живели много тук и не са ни свикнали
Или пък някой им е обещал нещо, което не е (можал или искал) изпълнил. Не е за пренебрегване и версията, че самите те искат и имат полза от нови избори. И това съвсем не е ступор, а “любезно изчакване”, при което внимаваш и нищо не правиш, за да не рискуваш, като просто оставиш другите да се излагат на воля. Ако – както предвиждат социолозите – на предстоящите получат същите резултати както на последните избори, това ще ги утвърди като политически проект. Отделно – все още може да се възползват от ролята си на Супермен, на когото злодеите му пречат и има нужда от лека почивка преди поредния напън, за да се справи. Ако нещата се проточат –
ще влязат в ролята на жертвата,
която вече никой не харесва, защото никой не иска да бъде приятел със слабаци. Още повече – които собствените им приятели наритват и изоставят.
Това, за което трябва да внимават, вече трябва да им е станало ясно: да спрат с прекалената готовност на
всеки да се изказва по всякакви теми и пред всякакви медии
и най-накрая - да стегнат редиците и фиксират комуникационните канали.
ДБ
На “Демократична България” всъщност президентът им направи услуга, като не им даде мандата. Фактически обаче това положение си е само за вътрешна употреба. Което пък на тях им е съвсем достатъчно. Да, наистина
щеше да е конфузно за пред електората им те да ходят на крака при БСП
и да договарят правителство, което така или иначе нямаше да се получи. Съвсем друго си е социалистите на тебе да ти идват на крака… Така влизаш в следващата кампания със запазено достойнство за пред и без това относително бутиковия ти електорат. А и самият президент има изгода ДБ да не преживяват особени сътресения и да се запазят като бъдещ коалиционен партньор с достатъчно парламентарни места.
ИТН
Народната любов е горивото за суетните. А ИТН като безспорен лидерски проект (просто “Партията на Слави”) губи толкова народна любов, колкото народна любов си позволи лукса да загуби лидерът ѝ. “Има такъв народ” каквото можа – досега взе. Феновете, изборните авантюристи и носталгиците зад граница си “начесаха крастата” на няколко пъти. И сега наблюдаваме като по учебник петте етапа на загуба, описани още през 1969 г. от американска психиатърка:
отричане, гняв, пазарене, депресия и приемане
ИТН са някъде между депресията и приемането. И са единствени от това НС, които нямат никаква сметка, поне според нормалната логика, от отиването на избори. Но сигналите, че са готови на разговори, изобщо не са онова “пазарене”, което се очаква в подобна ситуация и което видяхме от тях при първия опит за съставяне на правителство. Тази им сговорчивост всъщност е тихата пасивна тъга, която предхожда философското “Ами каквото – такова…”.
Но, както сочи опитът ни досега – изненади са възможни! Особено като се има предвид, че не само на лидера, но и на всички, до най-ниските нива в структурата им,
хич не им се иска приказката да свърши толкова скоро,
все пак – всеки си е направил някакви планове, дал е някакви обещания, има някакви амбиции. И ако лидерът им има здрав разум и инстинкт за самосъхранение, би трябвало да отчита това.
ГЕРБ и ДПС
Двете партии много си приличат. Не като идеология, а като структура, като замисъл и изпълнение. И “партията ГЕРБ”, и “политическият субект ДПС” са само опаковките, амбалажите на едни чисто корпоративни проекти с много характерни елементи на кланова структура, с много гъста и устойчива мрежа, а Бойко Борисов и Мустафа Карадайъ ще се обявят за пореден път, всеки поотделно, за победители. И няма да грешат. Независимо от резултатите, които ще постигнат. Защото запазването на подобен тип структура в едни и същи мащаби, с практически едни и същи проценти, при пореден вот, след който не управляваш, означава само едно – че електоратът ти е верен и това, което го държи, е “точното лепило”. Още повече – постигнал си вече оня момент, в който електоратът ти се е превърнал
от симпатизанти” – минавайки през “фенове” – в “ултраси”
Които са ти твърдо верни – едните “по рождение”, другите “по навик”. И независимо дали печелиш, или губиш даден мач – те са на стадиона и те подкрепят. Да не забравяме и че и двете партии достатъчно добре и достатъчно здраво са се позиционирали в местната власт и централната, в такъв случай няма чак толкова голямо значение.
“Възраждане”
Хората на Костадинов успешно заеха овакантеното от ВМРО, преди това – от “Атака”, пространство за недоволни. И съдбата е благосклонна към тях – предпази ги от еднаквата грешка, която допускаха през годините другите две – да влизат в управленски коалиции или съглашателства, което електоратът не им прощаваше. Дали обаче ще успеят да запазят електоралния си дял – едва ли. Ясно е, че новият играч – партията на Стефан Янев – се опитва да се позиционира горе-долу там, където сега е “Възраждане”.
Но няма как (а и не иска) да я избута напълно. Защото никой от западните ни партньори няма да позволи бивш натовски генерал рязко да завие към Москва. А и той самият няма да си го позволи. Радев също няма да му го позволи. А в топлите взаимоотношения между двамата няма нужда да бъде убеждаван никой.
Стефан Янев
Някой знае ли как се казва “партията на Стефан Янев”? Без да надничате в “Гугъл”! Да, това е единственият политически проект, който има шанс и иска да има избори скоро (заявеният от спортния министър в оставка, разпознаваем повече с прякор, отколкото веднага с пълното си име, проект няма особени шансове; Революцията отдавна “изяде” и забрави за децата си – “Отровното трио” и Мая Манолова). А Янев иска да са скоро, защото само така има шансове да влезе в НС. В противен случай го очаква съдбата на “Изправи се”, “Глас народен”, АБВ.
Даже и “Има такъв народ”. Партии, разчитали само на популярността на “фронтмена”, неизбежно, рано или късно, се свиват до кръга му от роднини и приятели. И ако изборите са през октомври, “партията на Янев” ще е още един коз, изваден от ръкава на Радев, с който той ще може да контролира прекалено еманципиралите се “палавници” Петков и Василев.