- Истинската битка ще е на полето на икономиката - за ресурси
- Вярната стратегия за България е да гради собствена политика в рамките на ЕС и НАТО
Руската инвазия от 24 февруари е заявка за оспорване на американския еднополюсен свят и опит за прекрояване със сила на световния ред, създаден от САЩ след края на Втората световна война.
Оформя се ново ядро около Русия и Китай, което ще се бори с всички средства, за да промени динамиката и реда на световната политика и международните отношения в своя полза за сметка на Запада.
Този нов контекст не се роди с началото на войната в Украйна, но топлият конфликт даде старта на реалните, открити вражески действия. Коалицията на държави
около източното ядро към днешна дата представлява почти 50% от световното население,
ако съдим по осъществените гласувания в ООН.
През месец март, веднага след началото на войната, 35 държави - представляващи малко под половината световно население - гласуваха “против” или “въздържал се” за резолюция, която осъжда украинската инвазия, докато 58 държави, в това число Сингапур, Индонезия, Мексико, Катар, Египет се въздържаха при успешното гласуване на резолюция в подкрепа на изгонването на Руската федерация от Съвета на ООН по правата на човека на 7 април 2022. Тук следва да се има предвид, че гласуванията в ООН следват принципа – една държава, един глас, независимо от нейната населеност.
Всичко това показва, че отраженията на събитията по света нямат едностранен прочит и се приемат по различен начин от различните субекти поради прагматични, често икономически интереси. Гледната точка на Запада, която доминира медийното пространство у нас, далеч не предизвиква консенсус в световен мащаб.
Без никакви съмнения може да се твърди, че истинската битка за влияние няма да се води на бойните полета. Светът е прекалено свързан, за да се водят опустошителни войни, поне засега.
Войната ще се води на полето на икономиката. Спечелилият или загубилият тази битка няма да е с разрушена инфраструктура - с изключение на Украйна,
а ще бъде с обедняващо население
Съотношението на силите в това направление не е толкова ясно, колкото изглежда. Технологичният напредък на полюса, в който се намира България, е неоспорим, а военната мощ на САЩ е несравнима, дори поставена до целия останал свят, взет заедно. Но война на икономическия фронт не се печели с технологичен прогрес, сателити или самолетоносачи. Война на икономическия фронт се печели с инфлация, борба за суровини, логистика и капацитет на населението да удържи на икономическите бури.
В контекста на тази битка победителят ще има нужда от съюзници именно заради икономическия ѝ характер. По време на Втората световна война Хитлер е имал нужда от жизнено пространство, за да стигне до петролните полета в близост до Каспийско море. Неуспехът в тази част на военните операции обръща тенденцията на ВСВ и в крайна сметка Третият райх губи войната.
Битката за ресурси, измерима в днешно време като битка за съюзници, е основна в икономическия сблъсък, към който се е насочил многополюсният свят. В контекста на сегашната война
коалицията между Русия и Китай търси ново пространство,
тоест държави, непринадлежащи към съюзниците на САЩ, за да засили икономическите връзки, продавайки природните си ресурси и инфраструктурно развитие срещу така необходимия паричен ресурс, за да се води войната.
С други думи, те разширяват влиянието си, но не въз основа на ценности, както направи САЩ след ВСВ, а въз основа на прагматичен, измерим икономически интерес. Идеологическата основа на това настъпление на руско-китайския тандем на международната сцена е ненамесата във вътрешнополитическата обстановка - практика, която допада на по-голямата част от света извън ядрото на Запада. Понятията човешки, малцинствени, религиозни права са предмет на вътрешнополитическата уредица на всяка една държава, а тя не се вписва в рамката на междудържавните отношения. Тази динамика цели в дългосрочен план да прекрои света в полза на руско-китайския тандем, за сметка на влиянието на Запада, към който принадлежи България.
Въпросът, който ме интересува, е какви са рисковете за България в тази променена среда на международната сцена? Отговорът е комплексен. Следва да се отбележат две очевидни обстоятелства: 1) България е част от Запада и като такава играе с отбора; и 2) България сама ще носи отговорността за собственото си благосъстояние от икономическите ползи или поражения на този конфликт в зависимост от развоя на събитията. И от тези две истини следва да се направи внимателен анализ каква би била най-добрата политика за държавата ни. Като малка, икономически незначителна, със застаряващо население и с най-бърз отрицателен прираст,
България е изключително уязвима от сътресенията,
предизвикани от битката между САЩ и руско-китайския тандем.
В това отношение следва да се отбележи, че липсата на възможност сами да организираме отбраната си, видно от състоянието на родните ВВС, компенсирана чрез клаузата за колективна отбрана от договора за членство в НАТО, която гарантира в известна степен сигурността ни, не е безплатно явление за България. То се плаща с присъствието ни в тези съюзи, които ограничават нашата възможност да откриваме собствените си интереси извън рамките на интереса на водещия партньор в алианса - САЩ.
Конкретно: от началото на войната в Украйна България се отказа от руския газ и на практика вдигна ветото за евроинтеграцията на Северна Македония и това е реалната цена, която плащаме за сигурността, която ни се гарантира от САЩ посредством НАТО. Бих допълнил, че с тази международна обстановка заплаха за териториалната цялост има за страните, които директно се противопоставят на руско-китайския тандем, а не обратното, както се твърди в някои политически среди.
Останалият свят търгува, печели и развива икономиката си, често възползвайки се от позицията си на невъвлечен в конфликта. За справка – търговията на суров петрол между Русия и Индия.
За да бъде картината пълна, следва да се отбележи, че за страните от Централна и Източна Европа
отношенията с Руската федерация са по-деликатна тема,
тъй като руската държава има остатъчни рефлекси да счита тази територия като своя зона за икономическо и донякъде политическо влияние, което прави положението на тези страни по-деликатно относно намирането на баланс между суверенитет и гарантирана сигурност. Аналогичен пример може да се направи със САЩ, които смятат, че Латинска Америка е тяхна зона на влияние – обстоятелство, подкопано от последните две десетилетия от външнотърговската политика на Китай, която вече заема първо място в списъка на външнотърговските партньори на континента.
Вземайки предвид тези обстоятелства, е редно да се заключи, че най-правилната политика за България е да не поставя под въпрос своето членство в стратегическите си съюзи, но да съумее да реализира собствена политика в рамките на тези съюзи, както го прави например Унгария. Културната ни близост с Русия и историческите ни връзки все още са почва за възобновяване на връзки с руснаците, което би могло да ни спести значителна част от икономическите последствия от сблъска между Изтока и Запада.
За справка - външната политика на Турция, член на НАТО. Подобна политика позволи на страната да диверсифицира източниците на доставки на военна техника за въоръжените сили, като закупува такава от Русия и от САЩ едновременно – така турските въоръжени сили наброяват руска противовъздушна система тип S-400 и американски изтребители Ф-16. По отношение на украинската криза възможността на Турция да води самостоятелна политика както с Украйна, така и с Русия и по този начин да балансира нейните интереси е видна. Що се отнася до унгарския пример, Будапеща успя да гарантира енергийните си доставки на газ и на ядрено гориво въпреки всички санкции, които ЕС наложи. Тези кратки примери показват, че самостоятелна политика е възможна в рамките на съюзи като НАТО и ЕС. За България това би означавало да гарантира енергийните доставки от Русия, като в същото време ползва тази нова среда за сигурност и търговия, за да намери нови източници за доставка на енергоносители, като за целта конкурира предложените към нея условия. За една държава няма по-висша ценност от отстояването на суверенитета ѝ. Само свободни държави могат да генерират добавена стойност в отношенията си с останалите страни в задаващия се многополюсен свят. В контекста на събитията от 24 февруари насам
битката за нов световен ред ще промени дългосрочно разпределението на силите
между Изтока и Запада – обстоятелство, което политическият елит на власт в София очевидно не иска да вземе предвид. За да гарантираме интересите си в дългосрочен план и да не изпаднем отново от историята, е необходимо преосмисляне на външнополитическата позиция на страната ни, което означава задължителна смяна на управленския елит такъв, какъвто го виждаме от 2009 г. насам, за да си върнем свободата да виждаме света със собствените си очи.
