Уволненията на двама висши ръководители в сферата на сигурността, които предприе Зеленски, са не само закъснели, но и прикриват много по-сериозни проблеми, смята Евгений Тайзе в анализ за "Дойче веле".
Уволненията на шефа на Украинската служба за сигурност Иван Баканов и на главната прокурорка Ирина Венедиктова бяха сериозно политическо земетресение за Украйна. В разгара на войната, когато обикновено се очаква правителството да увеличи максимално консолидацията, подобен ход изглежда като публично осъждане на най-близките довереници.
Във видеопосланието си в неделя президентът спомена само за временно отстраняване на двамата. Той отправи критики единствено към факта, че твърде много служители на техните ведомства от източната и южната част на Украйна са преминали на страната на Русия, след като тези региони бяха окупирани.
Възможно ли е войната да е принудила президента да преосмисли подхода си, след като първоначално се беше обградил най-вече с приятели и бивши бизнес партньори? Едва ли. Тъй като ходовете му изглеждат решителни само на пръв поглед. Първоначално се говореше само за временно отстраняване, не за уволнение. От президентството заявиха, че искат да разследват случаи на държавна измяна в двете ведомства. След което обаче събитията изведнъж се развиха много бързо: още във вторник парламентът отстрани Баканов и Венедиктова по искане на Зеленски. Не стана дума за никакво разследване, както бе обявил президентът предия ден.
Колебанията на президента в тази странна персонална игра на покер създадоха впечатлението, че бившият шоумен, чиято политическа и лична тежест нарасна неимоверно след руското нахлуване в страната му, изведнъж отново се е снижил. И то точно тогава, когато трябваше да поеме отговорност за провалите на близките му хора.
Предателството на един генерал
Случаите на измяна или дезертьорство в службите за сигурност станаха известни още в първите седмици на войната. Но на Зеленски му трябваха месеци, за да реагира. Достатъчно е да споменем случая с генерала от Службата за сигурност Андрей Наумов, който замина от страната на 23-и февруари, точно ден преди руската инвазия.
Наумов бе дясната ръка на Баканов в Службата за сигурност. Покровителят му направи Наумов генерал от разузнаването само в рамките на няколко месеца. Като началник на отдел "Вътрешна сигурност", протежето на Баканов всъщност трябваше да разкрива случаи на корупция в службата или да издирва предатели. Бягството му от страната беше достатъчно основание за отстраняването на Баканов.
Истинският проблем обаче не е Баканов, а Зеленски, който го направи шеф на Службата за сигурност. Баканов е близък приятел на президента, познават се от деца, а по-късно следват заедно и стават партньори в шоубизнеса. Единствената причина той да оглави Службата за сигурност е стремежът на Зеленски за власт и желанието му лично да контролира разузнаването чрез свой довереник. И вместо да признае, че назначението е било грешка, президентът се опита първо да го отстрани временно, за да отвлече вниманието.
Факт е - и двамата носят отговорност за това, че Службата за сигурност, която никога не се е ползвала с особено добра репутация, не бе прочистена преди нападението на Русия. Корупцията, а сега и измяната все още са на дневен ред в Украйна.
Колебанието на президента в това отношение поражда съмнения по въпроса дали е осъзнал грешката си. Не е добра идея да назначиш някого на важен пост в разузнаването, само защото си го познавал цял живот.
Ще бъдат ли извършени реформите?
Има много основания да се предполага, че тези уволнения имат общо и с вероятните критики на западните партньори. В речта си в неделя президентът не само отправи упреци към Баканов и Венедиктова - той призова и за възможно най-скорошното избиране на антикорупционен прокурор.
Няколко от посланиците на страните от Г-7 в Украйна разкритикуваха факта, че отговорната за този избор комисия вече почти две години не е започнала работа. Досега президентът пренебрегваше тези гласове. Критиките за липса на политическа воля за реформа на раздутата вътрешна разузнавателна служба, обхваната от корупционни скандали, също бяха пренебрегнати.
Но сега Зеленски вече не може да на им обръща внимание.Без пари и оръжия от ЕС и САЩ Украйна отдавна щеше да е банкрутирала и едва ли щеше да издържи на руската атака. И сега спешно необходимите реформи за укрепване на украинската държавност ще трябва да бъдат извършвани в разгара на войната. Но за това са необходими най-добрите професионалисти - не приятелите на президента от детинство.
Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
