Откъсването от "Газпром" е голямо постижение на България. То е малко като голямото постижение с Македония - първо се набутваме в тинята до шия, после се измъкваме.
В случая помогна и Русия. Моралната страна на въпроса за това дали допринасяме за въоръжаването на Русия като и плащаме пари за енергия е едната страна на въпроса. От чисто енергийна и икономическа гледна точка обаче скъсването с "Газпром" е изключително добро за страната, защото ни изкарва от една тежка и многогодишна корупционна зависимост с един крайно политизиран доставчик и ни вкарва в динамичния енергиен пазар. Скъсването с "Газпром" е много полезно за развитието на здравословните енергийни пазарни тенденции на българския енергиен, не само газов, пазар.
Българската енергетика напуска една наркотична или алкохолна зависимост и излиза навън, на чист въздух и множество възможности. Тези възможности ще направят пазара много по-ясен, много по-конкурентен и ще тласнат сектора към технологични иновации, пазарна пъргавина и по-висока ефективност.
От всичко това печели потребителят, малкият потребител и големият потребител. Една социалистическа партия - която нали се грижи за малкия човек, иска нещата да са по-социални, хората да плащат по-малко, да живеят по-предвидим живот - би трябвало да приветства това развитие. И ревностно да го защитава.