За да има правителство, Петков и Василев трябва да седнат на преговори с Трифонов. Но те имат интерес от избори сега
Нищо чудно активността на вот през октомври да е като на последните избори
Има голяма неизвестна - как ще действа служебният кабинет
- Г-н Ганев, виждаме промени в електоралните нагласи в сравнение с предходни месеци в последното проучване на “Тренд” по поръчка на “24 часа”. На какво се дължи това?
- В последния месец и половина станахме свидетели на много сериозна политическа динамика и е съвсем нормално това да се отрази върху данните. Разбира се, събитието, което изигра основна роля, беше напускането на коалицията от “Има такъв народ”. Това доведе до съвсем нова политическа ситуация, от която “Продължаваме промяната” успяха да се възползват успешно. Петков и Василев напуснаха терена на неудобните теми като цени, инфлация, газ и прочее и се върнаха отново на терена на морала и антикорупционното говорене. Разделиха политическия свят на две – добри и лоши, борци срещу мафия и самата мафия, те, които искат да спрат кражбите срещу тези, които искат да ги продължат, и т.н.
От своя страна Трифонов не успя да разкаже добре своя разказ – че напуска по принципни съображения заради Северна Македония.
Остана горчив привкус, че са се скарали за едни пари
Тази нова политическа ситуация доведе съответно и до динамика в електоралните нагласи – “Продължаваме промяната” възстановиха част от подкрепата си, докато “Има такъв народ” падна до малко под 4%. Забележете – промените в електоралните нагласи засегнаха само двата основни субекта в така описаната преди малко нова политическа ситуация. Всички останали по терена си стоят статично. Всъщност с още едно изключение – партията на Стефан Янев, която отбелязва ерозия в последните 2 месеца, но там обяснението е друго – пасивността на формацията и нейния лидер. Ние в последно време
не сме чули нито една политическа позиция от бившия
служебен премиер – нито за политическата, нито за енергийната криза, нито за социално-икономическата обстановка.
- Консултациите за третия мандат на президента вече минаха. Нараснаха ли според вас шансовете за нов кабинет, или се отива на избори?
- Ето как изглежда изчистената картина. Кабинет в рамките на това Народно събрание може да има само и единствено около формациите, които подкрепиха кабинета на Кирил Петков, а именно “Продължаваме промяната”, БСП, ИТН и “Демократична България”. Напълно изключена е друга конфигурация в рамките на този парламент. Съответно единствената възможност за нов кабинет е, ако Петков и Василев седнат отново на масата на преговорите с Трифонов. До този момент чуваме от “Продължаваме промяната”, че няма да разговарят с Трифонов, защото той според тях е
от другата страна на барикадата - лошите,
корумпираните, мафията и прочее. Ако следваме политическата логика, Петков и Василев са заинтересувани от нови избори сега, защото са в добра изходна позиция – възстановиха част от подкрепата си и имат вече предизборен сюжет, който ви описах вече. Ако все пак решат да направят кабинет, то тогава какво? Ще създадат нещо с кратък живот, зависещо отново от Трифонов, ще им падне тезата, че са от страната на морала, защото вече са влезли в разговори с неморалните и какво ще спечелят от всичко това? Разбира се, не всичко в политиката се подчинява на логиката, но така изглеждат нещата от днешна гледна точка. Друг е въпросът какво ще правят “Продължаваме промяната” в едно следващо Народно събрание след предсрочни парламентарни избори през есента.
- Какви тогава според вас ще са възможностите им?
- Не виждам вариант, в който някоя от формациите, които съставляваха коалицията около кабинета на Кирил Петков, при нови избори да има по-висок резултат от този на последните избори през ноември миналата година. Въпреки, че “Продължаваме промяната” възстанови определена част от подкрепата си,
все още не може да се върне на нивата от последния вот
При БСП и “Демократична България” също не се вижда позитивна динамика, а “Има такъв народ” със сигурност ще е с по-слаб резултат, ако въобще има парламентарно представителство. В този смисъл конфигурацията, която излъчи Петков няма да има мнозинство в следващ парламент. Това неминуемо означава, че
ще трябва да се търсят нови партньорства,
а това изглежда трудно от днешна гледна точка. Много партии поставят твърде много червени линии, което ще направи преговорите за нов кабинет доста сложни.
- Резултатът за ГЕРБ и ПП и във вашето проучване е почти реми – дистанцията между двете формации е само 2%. Отчитате ли вота от чужбина? И няма ли ПП да се окаже пак първа сила на евентуални предсрочни избори през октомври?
- Не се наемам да гадая кой ще спечели следващи избори, защото, първо, не можем от днешна гледна точка да сме сигурни, че ще има избори, и, второ – ако има избори, те ще са през октомври, а това е много политически период особено в такова динамично време. Колкото до вота в чужбина – всички социологически агенции правят своите проучвания само и единствено на територията на България. Изследване на българите с право на глас в чужбина, освен че е много трудно да се направи, ще е и доста скъпо и никой няма да се наеме да го финансира.
Колкото до изхода от избори, вижте, имаме една голяма неизвестна в следващите два месеца и половина – действията на служебния кабинет. Радев показа през миналата година, че може да играе по-твърдо чрез своето правителство, което неминуемо доведе до спад в подкрепата за ГЕРБ. Не мога да предположа
дали ще има опити за ревизия на кабинета на Петков,
или действия, които могат да ги компрометират в кампанията, но това би могло да се окаже съществен политически фактор.
- Кои партии печелят от по-ниска избирателна активност, каквато се очаква заради машинния вот?
- Избирателната активност трудно се хваща чрез социологически инструментариум. На последните предсрочни парламентарни избори през ноември отбелязахме най-ниската избирателната активност от началото на промените – 40%, или малко под 2 милиона и 700 хиляди гласа. Имаше четири основни фактора, които допринесоха за тази ниска активност:
1) въведеното изцяло машинно гласуване, което дистанцира определена група от изборния процес поради притеснения от работата с подобна машина;
2) Ковид пандемията – през ноември имаше поредна вълна, което остави някои хора вкъщи заради страха от зараза;
3) Бойко Рашков – твърдите, на моменти дори спорни методи, които предприе вътрешният министър, ограничиха част от контролирания вот;
4) наличието на умора в избирателя – изправихме българския гласоподавател на трети пореден избор през ноември. Но имаше и фактор, който допринасяше за по-висока активност – изборите бяха 2 в 1 и част от избирателите бяха мотивирани от този факт – да гласуват освен на парламентарните избори и на президентските. Част от факторите, които натиснаха избирателната активност надолу през ноември, на предстоящите избори няма да присъстват, но пък и няма други избори, които да мотивират допълнително. Няма да ме изненада, ако активността през октомври тази година е сходна с тази от последните избори.
- Ако хартиената бюлетина бъде реабилитирана от този парламент, какъв дял от пълнолетните българи би пратила пред урните?
- Не мисля, че за евентуални предстоящи избори през октомври ще се върне хартиеното гласуване. Вече се направиха два неуспешни опита да се събере парламентарно мнозинство по повод тези промени. Каква е гаранцията, че третият опит ще успее? Но да допуснем, че все пак успее и мине на ръба. Но тогава каква позиция можем да очакваме от президента Радев? Той неведнъж е изразявал подкрепа за машинното гласуване, а и надали иска върху него и негов служебен кабинет да пада отговорността отново да прилага промени в изборното законодателство в последния момент. В този смисъл предполагам, че държавният глава ще наложи
вето на евентуална законодателна промяна, която да връща хартиеното гласуване
Тогава вече Народното събрание надали ще има достатъчно време да отхвърли ветото, а и вето, както знаем, се отхвърля с половината от всички народни представители, или 121.
Съмнявам се, че ще успее в това Народно събрание да се събере такова мнозинство.
