Вече 4 месеца функционира системата за временна закрила, която беше активирана след началото на войната. Над 120 хил. украински граждани получиха временна закрила у нас, а към момента в страната пребивават около 87 хил. граждани. Броят на настанените все още е над 25 хил., след като се сви значително след края на първоначалната програма за настаняване. Безпрецедентният приток на украински граждани търсещи закрила се оказа истинско предизвикателство за родните институции, като реакцията, подобно на мерките в първите седмици на пандемията, се оформи в нови механизми и програми.
Във финансово отношение усилията на държавата се открояват в две посоки. Първата е непосредствената реакция на кризата и настаняването на украинските граждани – програма за настаняване и добилите широка популярност 40 лв. на ден (в момента вече 15 лв. на ден) за хотелиерите и базите. Втората е наскоро стартиралата програма за подкрепа на заетостта, която осигурява на работодателите наемащи бежанци минимална работна заплата и осигуровки за три месеца, както и по 356 лв. за наеми и режийни на лицата, започнали работа. И в двата случая средствата се насочват не толкова към самите украинци, а по-скоро към български контрагенти – хотелиери и ведомствени бази в програмата за настаняване и различни работодатели в програмата за заетост.
Извън тези две програми, които имат извънреден характер, важно е да отправим поглед и към социалната система, която по принцип следва да има механизми за отговор на подобни предизвикателства. Към края на май 2022 г. са отчетени близо 7,5 млн. лв. разходи за отпуснати еднократни помощи по Закона за социално подпомагане (ЗСП) на разселени от Украйна лица с предоставена временна закрила. Това са близо 20 хил. лица, които са получили еднократна помощ в размер на 375 лв. (петкратния размер на гарантирания минимален доход). Отчитайки и членовете на техните семейства, можем да твърдим, че еднократните помощи са достигнали до около 1/3 от семействата, които са получили временна закрила и все още са на територията на страната. Подкрепата за украинските граждани с еднократни помощи по ЗСП всъщност е единствения реален трансфер на парични суми към получилите временна закрила, при това по програма, която не е нова или извънредна, а съществува в този вид от поне 20 години.
По принцип чистите еднократни социални помощи у нас имат много малък обхват. През 2021 г. еднократна социална помощ са получили 11,5 хил. лица и семейства, за които са изплатени 4 млн. лв. През 2020 г. пък бенефициентите са били 14,5 хил., като сумата е от порядъка на 6,5 млн. лв. По-популярни традиционно са еднократните помощи насочени към децата и семействата – отпускани по Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД), а не по ЗСП. Сред най-разпространените са еднократната помощ при раждане на дете – за близо 60 хил. деца през 2021 г., както и еднократната помощ за ученици записани в първи и осми клас – и в двата случая това са по около или над 50 хил. деца. Към тях можем да прибавим и други еднократни помощи по ЗСПД с малък обхват, като еднократната помощ при осиновяване на дете или за отглеждане на дете от майка студентка. Дори и да отчетем всички тях обаче, общият разход за еднократни помощи по ЗСП и ЗСПД остава далеч под 100 млн. лв. на година. Тази години украинските граждани дадоха малък импулс на еднократните помощи, но те все пак остават микроскопични на фона на големите социални трансфери в страната.
Въпреки ниския си обхват, в случая еднократната социална помощ се явява основният канал за паричен трансфер към украинските семейства. По-внимателен поглед към данните показва, че еднократните помощи за украинските граждани са изплатени почти изцяло през месец май, като до края на април помощи са получили под 2 хил. лица. Причината е, че помощта не се изплаща на момента, а в срок от 27 дни след подаване на заявлението към съответната дирекция за социално подпомагане – процедурата е надлежно описана и на специализирания портал в помощ на украинските граждани. Това отстояние във времето до получаването на реалната помощ по принцип е характерна слабост за социалната система у нас – липсва достатъчно добър механизъм за скоростна финансова подкрепа, дори с еднократен характер, извън някаква форма на настаняване в кризисен център или създаване на изцяло нова програма за настаняване, както беше случая с украинските граждани.
Тепърва ще имаме възможността да оценим в цялост финансовия ангажимент на държавата по различните канали и дали отвъд непосредствената реакция на кризата ще има дългосрочен ефект от интегрирането на част от украинските граждани в страната. Данните на правителствения портал показват, че към 15 юни 2022 г. над 5,6 хил. украински граждани с временна закрила са наети на трудов договор в страната, като близо половината от тях са наети в хотели и ресторанти. Това най-вероятно са около 15% от украинските граждани в работоспособна възраст. Въпреки заявката на множество сектори за сериозна нужда от работна ръка, в т.ч. от преработващата промишленост и от дигиталната сфера, реалността показва, че процесът на навлизане на по-голям брой чужди граждани на родния пазар на труда остава сложен, при това не само по нормативни причини.
(От седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика)
