Едно от най-интересните политически събития на годината е конското надбягване за лидерския пост на британската консервативна партия и съответно за премиерското място. Независимо, че през 2019 година Борис Джонсън изхвърли по най-безобразния начин 21 водещи консерватори и почти ликвидира елита на партията, все пак останаха поне дузина готови (а) да му забият открито ножа в гърлото и (б) да се хвърлят в състезанието за върха. Останаха 5, нелоши кандидати, младо поколение, но със сериозен политически и правителствен опит. Дотук битката беше по-скоро позитивна, но сега се нажежава, играта загрубява и започват финалните залагания и ножовете в гърба. В крайна сметка консервативните членове на парламента ще сведат избора до двама, но лидерът ще се избере накрая от членската маса на партията - демократична, но и крайно противоречива практика. (Подобна, но по-сложна, демократична практика в Лейбъристката партия докара Брекзит, но това е друга история.) Основен проблем в битката е, че кандидатите няма как да кажат нищо за Брекзит, все едно плуваш с вързани ръце. Струва си гледането.
(От фейсбук)
