Ако сте слушали "размяната на мнения" на консултациите при президента днес сигурно сте си дали сметка, че политическата криза в България има много по-дълбоки измерения, отколкото очертават самите прояви на правителствена криза и "изчерпването" на настоящия парламент. На практика България не притежава политическа класа, която макар и отчасти да отговаря на условията за национален елит, който управлява държавата.
Претенцията за нови избори се прави от хора и партии, които само преди осем месеца бяха избрани за да управляват страната. Защо не могат да я управляват? Главно по две причини. Конкретната - те просто нямат съзнание за национален интерес отвъд интересите на тяхната собствена текуща партийна конюнктура. Вдигнал им се рейтингът в сондажите - беж на избори, да вземем няколко депутата повече... Паднал им рейтинга - какво да направим, че да не го отнесем през идващата тежка зима...? И най-важно - противоречията между тях и другите партии са толкова "огромни" че били безсмислени усилията да се работи повече "в този парламент". Ама след идните избори пак с тези други партии ще трябва да управляват. Майната му, тогава ще го мислим...
Втората причина е обидно ниския морален и интелектуален хоризонт на лично и колективно съзнание, което управлява действията на колективната т.нар. "политическа класа". Тя по традиция е тесногръда и партизанска, което означава и щастливо безотговорна към ангажименти и отговорности, произтичащи от интереси извън интересите на отделните партийни котерии - т.е. националните интереси. Нейният колективен морал и интелект ерозират непрекъснато и дърпат надолу качеството на българските политически решения. Ние, гражданите на страната, сме длъжни да плащаме техните общи парламентарни избори през няколко месеца - та дано получат от нас това, което искат като резултат. Длъжни сме да търпим капризите им, масрафите им, кражбите им, неспособността на две магарета плявата да разделят, управлявайки националната администрация в обществен интерес.
Тази блокада на политическия процес, породена от гореописаните характеристики на "политическия елит" е двойно опасна. От една страна, тя ни осъжда на бездържавие, липса на институционален ред, отсъствие на възможност да защитим интересите си като общество и нация. От друга, тази криза ежедневно "вика дявола" като напомпва популистки ориентации за "силна ръка", която "да оправи нещата". Да оправи ако не поведението на държавата, то поне да удовлетвори амбициите на някой мераклия за силна ръка.
Ако още половин година - два парламентарни цикъла - България не получи нормално правителство, способно да управлява, вакуумът на властта ще направи възможна реализацията на един отдавна подготвян план - планът за "президентска република", която в днешна България означава само едно - еднолично управление в евразийски стил и метод. Ако питате мен - сега е времето да излезете на площада и да заставите суетните мързеливци, "консултирани" днес от Румен Радев, да си запрятат ръкавите и незабавно да се разберат за прилично управление на страната. Без нови масрафи, избори и партизански панаири.
Защото ако ги допуснете на избори, дори няма да можете да ги накажете за безотговорността им. Ще накажете Бойко - ще гласувате за Копейкин. Ще накажете Корнелия - ще гласувате за Янев. Ще изхвърлите - напълно справедливо - Слави и Тошко, ще вкарате Мая Социалната или нещо още по-лошо. Е, много добре ще се наредим... Тогава и да си скубем косата - файда няма. "После е.енье - нема каянье", гласи новомакедонската изборна поговорка. Затова излизайте днес и ги притискайте до стената - да запрятат ръкави, и на работа. В този парламент. Следващият парламент ще ви накара да съжалявате за този, майтап няма!
От Фейсбук.
