На Европейската комисия и трябваха поне 4 месеца, за да загрее, че на Европа и е остро необходима експресна програма за намаляване на газовото потребление. Тези 4 месеца, а при по-прозорливо поведение може би 8 или 10, струват няколко десетки милиарда кубически метра газ, които можеха да бъдат спестени от годишното потребление.
Първоначалното вторачване в надеждността на Русия, а после в американския втечнен газ, а и във втечнения газ въобще, сви драматично времето за адекватна реакция. Проблемът до голяма степен е в националните политици - български и европейски. Те изпитват страх от това да погледнат ситуацията в очите. Путин е забранил думата "война" и те не смеят да я произнесат. А е война. Днес един български политик казал "сега е моментът да разеберем, че Русия не е надежден партньор". Ами не, не е сега. Беше отдавна. И Европа, и европейските държави и общини имат нужда от военна икономика и военен енергиен режим. Лошото е, че страх лозе не пази. Смелост го пази. Сега държавите няма да имат достатъчно време да приведат в действие сериозни програми за намаляване на газовото потребление. Това не става от днес за утре и изисква много широка дейност по всички, не само газовите, енергийни фронтове. Европа (и България в тази сметка) имат нужда от комплексна стратегия за ресурсна ефективност във всички точки на потребление. И, не, това не означава лишения. Означава ефективност и оптимизация на енергийното потребление, което в много случаи води до по-добър термален комфорт, по-ниски сметки, по-висока производителност, по-чист въздух. Когато тези мерки се вземат, може да се наложат и някои лишения. Може и да не се наложат. С бавенето и безотговорния енергиен популизъм със сигурност ще видим и лишения, и по-високи цени.
