И БНБ, и ЕК очакват нисък растеж на българската икономика догодина - затова е толкова важно да дойдат европейските милиарди
В сряда Българската народна банка публикува своята нова макроикономическа прогноза, която обхваща периода 2022-2024 година. В четвъртък Европейската комисия също публикува своите нови прогнози за европейската икономика, включително и за България за периода 2022-2023 година. Така наведнъж имаме не една, а две съвсем нови и актуални прогнози за родната икономика.
Инфлацията нагоре тази година, надолу догодина
И двете икономически прогнози залагат на по-висока инфлация през настоящата година. БНБ очаква инфлация от 14.7% в края на годината (увеличение с 5.1 процентни пункта от предишната прогноза), докато ЕК прогнозира средногодишна инфлация от 12.5% (увеличение с 0.6 процентни пункта). Двете числа за инфлацията не са сравними, тъй като БНБ прогнозира инфлацията в края на годината, а ЕК работи със средногодишна инфлация. Но и двете прогнози вървят в една и съща посока за 2022 година – нагоре.
Това, че прогнозата за инфлацията се увеличава, не е учудващо – всъщност голямото ускорение на инфлацията вече се случи в последните месеци и България и тя достигна най-високата си точка от 24 години насам. Подобно нещо се отбелязва и в много други държави. В САЩ например инфлацията е най-висока от 1981 година.
Причините за високата инфлация са основно цените на храните и енергията и индиректните ефекти от тези цени върху другите цени в икономиката. ЕК отбелязва, че в последно време има отслабване на цените на някои суровини на световните пазари (например петролът падна под 100 долара, зърното и металите се сринаха) – но в същото време проблемът с природния газ се задълбочава, което повишава цените на газа и на тока. Поне при тока България е защитена – цените за домакинствата остават ниски, а за бизнеса наскоро беше въведена цена от 250 лева на мегаватчас, двойно по-ниска от пазарната.
Рекордно високата инфлация в САЩ и Западна Европа ще доведе до бързо затягане на монетарната политика. САЩ вече направиха едно рязко вдигане на лихвите и вероятно този месец ще станем свидетели на още едно, поради което и доларът поскъпна и се изравни с еврото. Съответно нараства и натискът върху Европейската централна банка също да вдигне лихвите по-сериозно. Това затягане на монетарната политика ще намали икономическия растеж в САЩ и Европа и дори може да се стигне до рецесия, но в същото време ще охлади цените на суровините и инфлацията. Поради тази причина очакванията за инфлацията през 2023 година са много по-ниски както за Европа, така и за България. БНБ очаква инфлацията в България да се срине до 3.8% в края на 2023 година, спрямо 14.7% в края на 2022 година.
Заплатите ще изпреварят инфлацията
И БНБ, и ЕК очакват силно увеличение на заплатите в България през 2022 година, което е логично при висока инфлация. Обаче, БНБ отива една стъпка по-далеч и прогнозира, че растежът на заплатите ще изпревари инфлацията още през 2022 година. При това, според БНБ двигателят за растежа на заплатите ще бъде частният сектор на икономиката заради „инфлацията и задълбочаващия се недостиг на работна сила, който създава стимул за работодателите да се съревновават за служители въз основа на предлаганите възнаграждения“.
БНБ също така очаква растеж на заетостта с 0,8% през настоящата година и 0,3% през следващата и едва 0,1% през 2024 година – положителен растеж, но сравнително нисък в резултат на несигурната външна среда и неблагоприятните демографски тенденции. Съответно, безработицата ще продължи да намалява и ще достигне едва 4,3% през 2024 година.
И преди съм писал, че заплатите неизбежно ще трябва да растат по-бързо заради дефицит на кадри, но сега имаме подобна теза и от БНБ. Мисля, че тази прогноза на БНБ трябва да се отчете много внимателно от бизнеса в България. Ерата на евтиния труд в България свършва и това ще изисква промяна на бизнес моделите, включително повече инвестиции за повишаване на производителността и стимулиране на българските емигранти да се върнат.
Спор за растежа
По отношение на икономическия растеж БНБ и ЕК имат известни различия. БНБ допълнително намали прогнозата за икономическия растеж през 2022 година до 1.9%, но Европейската комисия направи точно обратното – прогнозира по-висок икономически растеж на България през настоящата година от 2.8%. Вероятно тази разлика се дължи на факта, че прогнозата на БНБ е завършена преди края на юни и съответно в нея не са включени последните данни – рекордното ниво на индустриално производство, което НСИ отчете в началото на юли, както и поевтиняването на някои суровини на международните пазари.
По-притеснително е, че и БНБ и ЕК намаляват прогнозите за икономиката през следващата 2023 година. От една страна, през 2023 година се очаква много ниска инфлация, но от друга страна и реалният икономически растеж се очаква да е нисък (1.7% според БНБ и 2.3% според ЕК). Обяснението на БНБ е, че през следващата година се очаква забавяне на икономическия растеж на основните ни търговски партньори заради затегнатата монетарна политика, което ще намали външното търсене. Подобна е тезата и на ЕК, която очаква влошена външна среда и по-бавен растеж на кредита и заплатите през 2023 г.
И тук вече е отговорността на парламента и следващото правителство, независимо от неговата конфигурация. България разполага с около 50 милиарда лева европейско финансиране от еврофондовете и от Плана за възстановяване и тези средства могат да се използват като антикризисна мярка. Ако реалното инвестиране на тези средства започне по-бързо, те могат да компенсират прогнозите за забавен икономически растеж през 2023 година. Обратно, ако се бавим не просто ще имаме нисък икономически растеж, но ще загубим и голяма част от парите – тъй като сроковете по Плана за възстановяване са кратки.
