С третия мандат да се състави програмно правителство, зад което косвено стоят повечето политически сили
- Хартиената бюлетина, която БСП и ГЕРБ искаха да върнат, не успя досега да влезе в дневния ред на този парламент. Това не вещае ли още отсега ниска избирателна активност при следващ вот и минус 300-600 хиляди българи, които няма да стигнат до урните?
- Безспорно има връзка между избирателната активност и възможност за вот с хартиена бюлетина. Значителна част от по-слабо образованите и по-възрастните гласоподаватели трябва да преодоляват психологическа бариера, за да гласуват с машина. Това, естествено, се отразява върху броя на получените гласове за партии - предимно БСП, ДПС и ГЕРБ, за които този тип гласоподаватели са съществена част от избирателния им корпус.
- Ако вотът с хартиена бюлетина бъде реабилитиран, какъв е начинът да не бъде компрометиран като изкривяващ изборния резултат чрез контролирани и купени гласове?
- В битката между хартиената бюлетина и машината дебатът обрасна с доста митологеми и идеологеми. Нещата са доста простички - както значителна част от избирателите на БСП, ДПС и ГЕРБ изпитват трудности да гласуват с машините, така за тези на “Промяната”, “Демократична България”, а вероятно и на други партии, които са по-скоро млади хора, машините са предимство, защото лесно боравят с новите технологии. Прибавете към този аргумент и следващ - че чрез гласуването с машини се избягва купуването на гласове.
- А дали наистина е така?
- По принцип всяка система за гласуване е податлива на технологизиране с оглед пробиви, купуване на гласове или контролиран вот в по-широкия смисъл на думата.
Контролираният вот у нас е по-разпространен при гласуването с хартиената бюлетина, защото е имало възможност да се усъвършенства с години като единствен начин за упражняване на вот.
Аз лично, понеже от 2009 г. участвам последователно в опити за наблюдаване и коригиране на изкривявания на вота, мога със сигурност да кажа, че технологиите за купуването на гласове се развиват по-успешно, отколкото тези за разкриването им. Най-малкото защото зад покупката на вот стоят много повече пари, отколкото зад усилията за разкриването й.
- Машинният вот гарантира ли категорично честността на вота? Европа го заряза, значи и в него има тъмни практики.
- Машинният вот далече не е застрахован срещу манипулации, включително и срещу фалшифициране на вота. Софтуерът е сфера, в която хакерството е в състояние да модифицира и най-добре защитения програмен пакет, призван да осигури честност на вота. Това е и причината всички развити индустриални страни, с изключение на САЩ, където има машинно гласуване, да се откажат от този начин на гласуване, тъй като хакери са в състояние да деформират изборния резултат.
В България това също е възможно да се случи и колкото повече време минава в практикуване на машинния вот, толкова по-големи стават рисковете подобни пробиви да бъдат осъществени.
- Защо у нас е толкова силна и дори явна практиката за пазаруване на гласове и депутати?
- Предполагам, че тази практика я има в повечето общества, но всяко сред тях е уязвимо от нея по различен начин.
Едната от причините за пазаруването на гласове в България е в слабостта на институциите, другата - социално-психологическата
нагласа у нас всичко да се продава обидно евтино
Този процес набъбна опасно на национални избори след 2005 г. А на равнище общински избори пазаруването на гласове съществува още от 90-те години на миналия век и като обхват, и като технологии за контрол и купуване на вот.
- Дадохте идея за регионални преброителни центрове като спирачка за опорочаване на хартиения вот.
- Основният проблем е, че тези, които поръчват и налагат купения вот в практиката, са в състояние директно да видят резултата от усилията си в секционните протоколи. В една ромска или каквато и да е друга махала, ако аз купувам 200 или 300 гласа, мога след това да ги видя в протокола на секционната комисия. Не ги ли видя, следват наказания за поелите антажимента, но не успели да го реализират.
Има механизъм за неутрализация на такива опити и това са точно районните преброителни центрове. Те събират на едно място запечатаните урни от 100-150 избирателни секции, транспортирани до такъв център след края на изборния ден под контрола на полицията и на граждански активисти. Там се разпечатват публично пред медии и камери и бюлетините се изсипват на обща маса. Започва броене, като камерите осигуряват видимост, че то е стриктно и честно.
Такава преброителна процедура затруднява
и производството на невалидни бюлетини,
тясно свързани с практиките на контролиран и купен вот. Ако преброяването не е публично, е достатъчно член на СИК да драсне по една запетая на 10 бюлетини и да ги направи невалидни. Пред камерите на районния преброителен център това е много по-трудно да се постигне.
Най-голямата полза от тези центрове е, че се къса връзката между секционния протокол и купените гласове - кой как е гласувал остава тайна.
- Какво още може да се направи?
- Да се освети в максимална степен участието на организираната престъпност като мрежа за купуване и контролиране на гласоподаването. При последните 2-3 избора видяхме как полицията се мобилизира да намали купените гласове. Ходиха, писаха протоколи на партийни активисти, но това е само
вкарване на пара
в свирката,
както се казва. Защото всъщност партийните активисти поръчват и потребяват купените гласове, но не ги организират. Мрежите на организираната престъпност са тези, които разполагат с реалната власт в повечето провинциални населени места у нас и тъкмо те организират купуването на гласове и реализирането им по време на изборите. Затова, ако наистина искате да спрете този процес, обръщайте по-малко внимание на технологията на гласуване, а повече на начините за ограничаване и изтласкване от изборите на криминалните мрежи.
- С вас говорим за избори, обаче мнозина се питат защо всички се втурнаха към този трети мандат, вместо да се солидаризират с ПП за осъществяване на първия? И ще излезе ли нещо от третия опит?
- Мога да кажа само, че шансът не е голям. От третия опит може да излезе ново правителство, ако по някакъв начин се вземат гласовете на “Има такъв народ”, без да са под контрола на старшина Тошко и те да бъдат приобщени по някакъв начин към мнозинството, за да постигнат заветните 121 гласа. За мен обаче това е нереалистичен и много нестабилен вариант.
- Кой е реалистичният?
- Реалистично е с третия мандат да се сформира по-скоро едно неполитическо, експертно, програмно, както щете го наречете, правителство, зад което косвено стоят повечето политически сили, след като са се договорили, че не им трябват избори сега, а примерно след година. Сега има много законодателна работа и политически решения, които не търпят отлагане, които не предполагат служебен, безконтролен от парламента кабинет да ги върши. Ако те се съгласят с тази идея, тогава е възможен кабинет с третия мандат. Той няма да бъде силен, защото няма да има пряк политически гръб. Но поне е по-доброто решение от служебно правителство. Както е тръгнало от миналата година, може пак да станем свидетели на 2-3 служебни правителства, преди да сме в състояние да формираме парламентарно мнозинство.
- Последен въпрос - какъв ще е изходът от предсрочен вот в началото на октомври?
- Прогнозата е почти очевидна - българската партийна система е в процес на фрагментиране и
фрагментите все по-трудно общуват помежду си
Партиите в следващия парламент ще са колкото в този, може би и повече, но ще бъде още по-трудно да се създаде мнозинство. Затова си струва да се помисли да се оползотворят възможностите на третия мандат по начин, изгоден за повечето участници в едно такова споразумение.
------------
ВИЗИТКА
Доц. Огнян Минчев е роден през 1958 г. Доктор на социологическите науки, доцент в катедра “Политология" на СУ “Св. Климент Охридски”, преподавател там. Директор на Института за регионални и международни изследвания. Председател на неправителствената организация за борба с корупцията “Прозрачност без граници”