Последиците от това, че второ лято не се ремонтират пътищата, ще бъдат жестоки, казва председателят на Браншова камара "Пътища"
- Господин Чайков, наистина ли са толкова крадливи фирмите, които строят и поддържат пътищата у нас?
- Да обяснявам какво правят пътните фирми, би ме поставило в диалогов режим с някои политици, затова няма да отговарям на този въпрос.
- Каква е обаче съдбата на проверките, които направи онази междуведомствена комисия, която трябваше да установи какви точно ремонти са правени миналата година? От това все пак зависи плащането на милиони.
- Стоим в едно висящо положение. По моя информация докладът на тази междуведомствена работна група все още не е подписан от членовете ѝ. Той бе публикуван и всички имахме възможност да видим т.нар. заключения, които бяха потресаващи.
Стана ясно, че тази група не се е съобразила с писмата, които е получила от ДНСК с разясненията кои ремонти са текущи или кои - основни.
Като връх на всичко те самите пишат в края на доклада, че не са компетентни да решат основния проблем, за който са се събрали.
Основният проблем според този доклад излиза, че е т.нар. студено рециклиране - един от години използван метод за ремонт на пътища. Това е технология, която най-общо казано позволява да се поправи основата на пътя под асфалта. Тя е отдавна използвана, усвоена е от фирмите, позната е от над 60 години по света и се е утвърдила като основно средство за извършване на текущ ремонт на пътищата.
Междуведомствената комисия не признава това и смята, че това е основен ремонт, какъвто не е предвиден в договорите за текущ ремонт и поддържане на пътищата. И следователно 80% от извършените дейности не трябвало да се плащат.
Освен че не си е направила труда да провери какво е студено рециклиране, тя е сметнала и голяма част от другите извършени дейности за основен ремонт. Като например поправянето на банкетите, поставянето на нови знаци и мантинели, опресняването на маркировката, абсолютно всичко.
- Доколкото си спомням, решението на Народното събрание от април, с което платиха 50% от ремонтите, предвиждаше 100% плащане на маркировката, знаците и мантинелите, защото това очевидно не е основен ремонт. Сега какво излиза - че не е трябвало да се плащат ли?
- Не мога да разбера, но очевидно има несъстоятелни твърдения и измислени аргументи. Измислени специално, за да не се платят парите. Излиза, че 50% от парите за един ремонт са платени, но другите 50% не се плащат. Именно заради това членовете на групата не подписват доклада.
- В решението на парламента се казваше, че остатъкът от парите трябва да се плати до 30 юни, докогато докладът на тази междуведомствена работна група трябваше да мине през регионалната комисия на парламента и да се гласува от пленарната зала. Това не стана, какво следва?
- Не е точно така - датата 30 юни 2022 г. бе вписана не в това решение на парламента, а в споразумението между фирмите от Браншова камара “Пътища” и пътната агенция, подписано при служебния кабинет през ноември миналата година. Там се предвижда също, ако това не се направи, фирмите да потърсят средствата си по съдебен път. Не ми се иска да съм на мястото на председателя на пътната агенция в момента. Той има пред себе си два противоречащи си документа, като единият от тях даже не е подписан още.
- За каква сума става дума?
- Около 520 млн. лв.
- Да речем, че почнете да съдите АПИ. Тези дела няма ли да траят твърде дълго?
- Там е работата, че изобщо няма да се водят дела. Ние имаме подписано споразумение и издадени фактури, по които фирмите дори вече са платили ДДС-то, защото то се дължи на хазната до 15-о число на следващия месец. Просто ще си извадим изпълнителни листове от който и да е съдебен изпълнител и ще си вземем парите. Процедурата ще бъде доста кратка.
- Всяка фирма поотделно ли ще прави това?
- Няма как да е общо – фактурите са пускани по различно време, различни са дължимите лихви и неустойки за пропуснати ползи.
- Не е ли много деликатна ситуацията? Имам предвид, че същите тези фирми вероятно кандидатстват в сегашните обществени поръчки за текущ ремонт и поддържане на пътищата, вероятно правят другаде ремонти в момента или искат да правят?
- Вие вероятно не знаете, но обявените наскоро поръчки са спрени, защото са обжалвани. Както вървят нещата, нищо чудно пътната агенция да поиска да удължи още веднъж настоящите договори на фирмите, иначе пътищата остават без поддръжка. Включително и през зимата.
Парадоксът е, че държавата вече четири пъти призна, че парите за извършените дейности трябва да се платят. Първия път беше през ноември м.г., когато подписахме споразумение. Втория път – с решението на Народното събрание. Трети път – с факта, че ни платиха 50% от извършената работа.
И четвъртият път е с доклада на тази комисия. Колкото и да е противоречив, в него никъде не се казва, че нашите фирми не са извършили действително тези дейности. За съжаление, навлязохме в една политическа ситуация, в която пътностроителният бранш се оказа удобна дъвка.
- Но все пак, дори докладът да беше положителен, откъде АПИ да вземе тези пари? Те не са предвидени в бюджета ѝ за тази година, независимо колко е голям. Според вицепремиера и финансов министър в оставка Асен Василев парите били достатъчни, за да се платят и старите ремонти, но 520 млн. лв. са една четвърт от годишния бюджет на агенцията за тази година.
- В бюджета на пътната агенция липсват пари не само за поддръжката за пътищата, а и за довършването на “Хемус” и на магистралата Видин – Ботевград, включително и за отсечките, които отдавна се строят.
- С парите за пътища у нас винаги е имало проблеми, не се ли е случвало и друг път да са толкова мащабни?
- Последният такъв случай беше при първото правителство на Бойко Борисов, когато финансовият министър Симеон Дянков беше решил, че трябва да сторнира бюджета на пътната агенция със 7% заради проблеми с държавния бюджет поради световната финансова криза.
Но обичайната практика винаги е била към 31 декември дейностите, извършени през годината, да се разплатят. За първи път изпадаме в ситуация да има втора нулева година за поддържането на пътищата.
Цената, която ще платим, ще е жестока. Когато един път не се поддържа редовно, след това разходите за ремонт се увеличават многократно.
- Защо обаче пътностроителните фирми се съгласяваха през последните няколко години да извършват дейности, които очевидно надвишават договорите им и има риск да не бъдат платени?
- Това не е от последните няколко години. Това е обичайна практика от 1998 г. насам. В разгара на сезона се възлагат дейности, които са над бюджета, а в края на годината се разплащат. Това е разбираемо, защото всички финансови министри от Муравей Радев насам залагаха нисък бюджетен дефицит, а когато се стига до преизпълнение на бюджета, се отпускат пари, за да се разплатят тези дейности.
Това не представлява закононарушение и на мен и на моите колеги и през ум не ни е минавало да се притесняваме, че няма да ни платят за свършената работа.
Пък и договорите за текущ ремонт и поддръжка на пътищата винаги предвиждат неустойки от наша страна, включително прекратяване на договорите, ако не се съгласим да извършим дейност, която пътната агенция ни е възложила.
CV
Инж. Стефан Чайков е роден на 16 май 1965 г. Той оглавяваше пътната агенция през 2014 г. Завършил е УАСГ - строителен инженер по транспортно строителство. До заемането на поста управляваше дружества в пътния бранш, а след това е председател на Българска браншова камара “Пътища”.
