Ако нещо ни струва 2 милиарда лева на година, а за да го оправим и намалим разхода с 2/3, трябва само 1 млрд., то всеки икономист ще ви каже да действате.
За съжаление, явно в българските институции, които се занимават с безопасност на движението, или няма такива експерти, или не ги слушат. Защото точно 2 млрд. лева са на година щетите от катастрофи у нас. Данните са на Европейската комисия, която е сметнала, че преките и косвените загуби възлизат на 2 процента от БВП. В сумата обаче не са сметнати претърпени потенциални загуби като влизането отново в работен режим на 100% на пострадалия, както и това, че през времето, в което се е лекувал, е можел да се изкачи на по-висока позиция и да взема по-голяма заплата, респективно да плаща повече данъци.
7576 са ранените в катастрофип рез миналата година. Един ден в реанимация струва между 1000 и 2000 лева според състоянието на пациента и различните травми, които има. А средно лечението на пострадал в катастрофа е 25 хиляди лева. Това значи, че 189 400 000 лева ще отидат само за лечението им. А има и 556 загинали. Не всеки от тях е починал в мига на инцидента. Което увеличава сметката. Като добавим, че става дума за 6052 инцидента, може да предположим, че поне 2/3 от колите се нуждаят от ремонт. Да, тук разходът не е за държавата, но парите можеше да бъдат инвестирани в нещо друго.
Какви са решенията, които изключват полицаи?
Едно от тях, ако вземем пример с катастрофата, при която загинаха Христина Дилева и Хариет Стефанович, е кръгово движение. Инцидентът стана на кръстовище, а Георги Семерджиев, обвинен за смъртта им, се засилил, за да мине на червен светофар.
Груба цена от 22 млн. лева със сигурност ще стигне, за да се направи там кръгово движение. Толкова излезе това на Лъвов мост. То е с две ленти, доста голям диаметър, а теренът е сложен, тъй като минават трамваи, има и подлез. А най-ниската оферта за трасето бе за 14 млн. лева, при това за трилентов път. Така Семерджиев хем нямаше да натиска газта за светофара, хем щеше да кара с по-малко, тъй като с над 80 км/ч трудно се влиза в кръгово. А от подобно кръгово ще има ползи и за икономиката. Причината е, че водачите ще стигат по-бързо, без задръствания в района и съответно ще работят повече време, а може би и по-ефективно заради спестените нерви.
Отделно София ще спести разход за по-чист въздух, защото няма да има коли, които да отделят замърсявания, без да изминават и метър разстояние.
По-евтино решение еS -образно движение. При него пътят прави завои като латинската буква. Това принуждава водачите да намалят скоростта, обяснява Росен Рапчев от Държавна агенция “Безопасност на движението по пътищата”. Подобни съоръжения могат да излязат около 5 млн. лева, тъй като става дума за два завоя и тротоари около тях. Подлез няма да излезе по-евтино, а и в района вече има, но там е разположена и автобусна спирка. Именно на нея са чакали младите момичета. Възможен е и надлез, но точно там няма смисъл от него.
Стеснение на пътя е друго бюджетно решение. То може да излезе до 2 милиона лева, но ще ядоса шофьорите, които ще попадат в по-големи задръствания.
А най-евтино е да се сложат бетонни топки. Така дори кола да тръгне да излиза от пътя, тя ще се блъсне в тях и няма да достигне пешеходците. Цената на дребно е 32 лева за една. Те са високи 35 см, диаметърът е още толкова. Поставят се през 50 сантиметра. Бул. “Черни връх” е дълъг точно 5,6 километра. Това прави 1302 топки, тъй като заради ширината им ще изядат част от дистанцията и така ще я скъсят. Цената би излязла 41 644 лева за закупуването им за двете страни на булеварда. Но това са цени на дребно, от фирма казаха за “24 часа”, че ще направят 30% отстъпка за оферта за толкова топки.
Все пак има и монтаж, да приемем, че ще излезе 50 000 лева. Всъщност точно на бул. “Черни връх” ще е безплатно, тъй като там такива топки имаше, но бяха премахнати. Точно на мястото, където бяха ударени момичетата обаче няма как да се сложат, тъй като там се пресича платното за движение. Има метална ограда, която не е еластична. По-скъпи от топките, но по-издръжливи са бетонните колони. Те излизат 150 лева за една. Високи са 50 см и са широки 18. Това значи, че ще струват 247 158 лева. Дали биха помогнали, може да се съди от катастрофа пред американското посолство преди 2 месеца. Колчетата бяха пометени от джип, но и хората в него, и пешеходците оживяха и се разминаха без сериозни травми. Чугунените колчета, които издържат доста по-малко натоварване и натиск, са най-скъпи заради цените на сплавта. Струват по 400 лева, но вече никой не ги купува. Прегради като тях са задължителни, когато ограничението на булевардите е по-високо от 50 км/ч, колкото е в града.
Мнозина обаче се оплакват, че подобни решения не са естетични. В такъв случай може да се сложат бетонни саксии с цветя. За “Черни връх” най-евтини са тези с 50 см диаметър. Това прави 402 хил. лева за всичките 1320 при цени на дребно. Монтаж няма, доставката е включена в цената. Все пак самите цветя са с пари, приемаме, че тя ще компенсира отстъпката за голямата поръчка. А за 40 хиляди лева повече може да се вземат дълги 150 см саксии, които биха осигурили по-добра защита.
Груба сметка показва, че двете момичета - на 21 и 26 години, са щели да платят много повече като данък общ доход по време на кариери от по 40 години. Ако приемем, че средно ще вземат по 5500 лева заплата, а тя ще е повече, това означава, че биха внесли в бюджета 264 000 лева. А те щяха да плащат и осигуровки, както и ДДС. Тоест - поне по 1 млн. лева от всяка. А можеха да имат и деца.
Повдигната пешеходна пътека би била най-евтиното решение с цена до 25 000 лева. Всъщност доста по-малко би излязло да се нарежат няколко ленти по широчината на пътя. Така те бихап ринудили шофьоритед а намалятн Зачително.
Подобно решение обаче се прилага само извън града. Един от успешните примери е на кръстовището на пътя за Бяла с този от Плевен. Там преди години ставаха много инциденти, но сега ситуацията е значително подобрена. Основното предназначение на подобни съоръжения обаче е друго. Тяхната цел е да събуди водач, който може да е задрямал. Цената им е съвсем незначителна - колкото е електричеството за машината, която реже асфалта, и заплатата на служителя, който борави с нея.
В районите извън града, в които стават инциденти заради скорост, има друго безприсъствено решение. Нарича се система за средна скорост, като условието е в целия участък да има едно ограничение. Слагат се камери в началото и края и се смята за колко време човек ще ги мине, ако кара точно с максималната позволена скорост. У нас има две такива системи, но не се ползват по предназначение. Причината е, че тъй като не са изрично разписани в закона, всяка глоба от тях пада в съда. Магистратите изтъкват, че трябва да е указано точно къде и с колко е превишена скоростта. “Цената на втората система, закупена през 2018 г., е 210 000 лева”, казва Рапчев. А проста сметка показва, че за 2 месеца ще се избие. Но много по-важен е превантивният ефект. На пътища се слагат на дистанции от 2 до 18 километра, за магистрали може до 30.
Мостовете са друго адекватно извънградско решение, чиято цена е трудна за смятане, тъй като зависи дали са на двулентов, или по-широк път.
Разминаване над вижението, както е на АМ “Струма”при входа за Перник, е друга разумна алтернатива за извънградско движение. А при по-тесни пътища слагането на физическа преграда между двете платна е доста удачно за избягване на челни катастрофи. Например колчета с цена от 52 лева за едно (виж горе).
Най-важни за самокатастрофиралите пък са мантинелите. Те излизат по 200 лева на метър. Това значи, че за всичките 19 891 километра пътна мрежа у нас трябват 3 978 200 000 лева. При цени на дребно! А голяма част от пътищата имат такава, така че става дума за не повече от 500 млн. лева.
А да се предприемат решения в градовете на местата, на които ги няма, ще трябват още толкова. Така излиза, че с инвестиция от 1 млрд. лева, ще намалим жертвите по пътищата с 2/3. А сега ни струват 2 млрд. лева. Но това е сумата за една година, а разходът е при избор на най-евтините решения. А ако вземем 20-те млрд. лева, които се получават за 10 години, то сумата ще набъбне многократно.
