- Плюсове и дефицити на управленската
програма
- 5-процентните съкращения на чиновници
и въвеждането на личен фалит - интересни
идеи, но да видим
Преди две седмици писах в “24 часа”, че три неща не трябва да се изпускат от фокус:
1. Да не загубим милиарди от еврофондове заради забавяне.
2. Повишение на доходите и намаление на дефицита.
3. Да се напълни Чирен на 100% и да се осигурят доставки на газ за зимата.
За радост, в публикуваната правителствена програма за управление тези приоритети са залегнали. Всъщност те са гръбнакът на програмата, която в основната си част е краткосрочна и спешна.
Значителна част от програмата е отделена на Плана за възстановяване и европейските фондове. Това не е учудващо, тъй като много други държави повече от една година изпълняват своите планове за възстановяване и получават европейско финансиране, а България едва сега започва този процес и трябва бързо да навакса изоставането. Сроковете за договаряне на средствата са фиксирани (2022 и 2023) и който не ги изпълни, просто губи средствата и те се пренасочват към други държави. Така че
рискът е съвсем
реален
Страни като Испания, Италия, Гърция и Румъния се движат бързо и с удоволствие биха усвоили повече средства, ако има такава възможност.
Положително е, че в програмата за управление има списък с необходимите мерки, включително и 21 законодателни промени за получаване на второто плащане по плана за възстановяване. Посочени са и конкретни срокове за изпълнение – но не е ясно как ще се гарантира, че тези срокове ще се спазват.
Може би не е лошо да се натовари с такъв контрол подкомисията по еврофондовете на парламента – още повече, че тя се ръководи от опозицията, което в случая ще е полезно и ще осигури по-сериозен контрол.
Но като говорим за плана за възстановяване, не бива да забравяме и еврофондовете. Европейската комисия в сряда одобри и структурните фондове за България за 11 милиарда евро, които също трябва да започнат да се усвояват. Особено в сегашната тежка международна ситуация и притеснения за рецесия в редица големи икономики ползването на еврофондовете ще е много добра антикризисна мярка. Макар на еврофондовете да не се отделя толкова внимание, все пак те са споменати сред основните приоритети, като се предвижда ускорено стартиране на първите мерки, включително за подкрепа на бизнеса.
Най-интересно е, че през следващите 7 години се залага изискване
50% от
еврофондовете
да се насочат
към Северна
България
– което е двойно увеличение. Това е амбициозна цел, но ако наистина се изпълни, ще допринесе много за преодоляване на изоставането на този регион. Важно е и местните власти да са активни и да създават добри условия за развитие. Добре е общини и области от Северна България
да проучат опита
на индустриалния
регион около
Пловдив
и да го повторят на местна почва.
В областта на енергетиката програмата залага на запълване на газохранилището в Чирен, гарантиране на сигурни газови доставки, диверсификация и подписване на дългосрочни договори. Тук няма изненади – който и да управлява през следващите 6 месеца, ще трябва да си постави за цел №1 осигуряване на енергийната сигурност.
За тока се залага прогнозируемост – и домакинствата, и бизнесът ще плащат по сегашните тарифи. Това е скъпо, но българската енергетика може да си позволи, защото изнася големи количества ток в чужбина и реализира свръхпечалби. Българският бизнес ще бъде в много по-комфортна ситуация от конкурентите си не просто заради ниските цени, но и заради прогнозируемост 6 месеца напред. В тази ситуация бизнесът ще може да отдели и средства за повишение на заплатите.
В програмата е влязла и идеята за
две тарифи за
ток, парно и вода за битови потребители. Тя не е лоша по принцип, но въпросът е в детайлите. Залага се на това хората с ниско потребление да плащат по-евтино, а при по-високо потребление - по-скъпо.
Това на пръв поглед изглежда социално справедливо, но не е съвсем така, защото облекчението за ток например се ползва на база на електромер. Един човек може да си сложи отделен електромер на къщата, на гаража, на басейна и т.н. – съответно да ползва облекчението на много електромери.
При парното и водата по-лесно може да работи такава система с две тарифи. Но най-добре
да се дефинира “енергийна бедност”
и да се подпомагат тези, които имат нужда. Между другото, това с дефинирането на енергийната бедност също е включено в програмата.
Предвид енергийния шок, в който живее Европа в последната една година, не е учудващо, че в програмата има и допълнителни мерки за енергетиката.
Включено е ускоряване на изграждането на нови ядрени мощности, ремонт на ПАВЕЦ “Чаира”, премахване на пречките пред инсталирането на проекти за зелена енергия.
При тези високи цени на тока на международните пазари ще има много интерес от инвеститори за нови енергийни проекти, въпросът е да се управлява този процес и да се инвестира в енергийната мрежа, за да може да поеме повече производители на ток.
Освен еврофондовете и енергетиката в програмата има поне няколко други важни приоритети – единият е влизането в еврозоната, макар че то само е споменато като цел, но не са предвидени конкретни мерки, например за намаление на дефицита и инфлацията. Друга мярка от програмата е 5% съкращения на щата във всички разпоредители с бюджет, като срокът е септември 2022 г. – похвално, но не бих повярвал, докато не го видя
Трета мярка е обвързване на минималната заплата и максималния осигурителен доход по формула, за да се избегнат ежегодните драми при приемането на бюджета. Това се обсъжда от години от различни правителства, но досега никой не е успял да го въведе заради обструкция от социалните партньори.
Има няколко интересни мерки за бизнес средата като вдигане на прага за регистрация по ДДС, премахване на трудовите книжки и отпадане на печатите, електронни услуги и идентификация, по-лесно даване на визи на висококвалифицирани кадри от чужбина. Бих посочил към бизнес средата и идеята за
въвеждане на личен фалит
Това е наистина важна мярка, която съществува в развитите страни и ще помогне да се премахне проблемът с “вечните длъжници”, но е добре да се премисли добре и да се подготвят съдилищата, за да не бъдат залети от огромен брой случаи, с които не могат да се справят.
