По-умни хора от мен са твърдяли и още твърдят, че основната черта на българския характер е завистта.
Не съм съгласен, но няма как с една дума да я опиша тази черта.
Мрънкане, което е породено от мнителност. Ами няма дума за мрънкането и мнителността заедно.
Онзиден бяха изгонени 70 руски шпиони. И се започна едно мрънкане със съмнение, и да не забравя - и с подозрение (или подозрение и съмнение е едно и също?). И също предположенията. Станаха много думи, на които трябва да им намерим една обща.
Разговор:
- Защо ги изгониха миналата седмица, а не по миналата?
- Не можеше ли само петима да изгонят, а цели 70?
- Ще ни спрат ли газа (вече спрян), петрола и червения хайвер?
- Тук е замесена жена. Коя е тя?
- Хубава ли е?
- Ние ги гоним, а паричните потоци към Русия се увеличават.
- Американците ли ни накараха да ги гоним?
- А ако беше Тръмп президент, щяхме ли да ги гоним?
- Защо не изгонихме само Митрофанова, вместо 70 други?
- Кирчо е имал задни мисли. Какви?
- Асен ли му е подложил динена кора?
- Това всъщност не е ли мроприятие на ФСБ (КГБ)?
Да продължавам ли? Дайте да измислим дума, която покрива мърморенето, мнителността и другите, изброени по-горе.
